Стивън Кинг
Под купола (180)

11.

Джо, Бени и Нори караха велосипедите си на север по шосе 119. Следобедът бе необичайно горещ за края на октомври, въздухът бе тежък и душен и над земята трептеше мараня. Не се долавяше никакъв повей на вятъра. Щурците цвърчаха сънено във високата трева от двете страни на пътя. Небето над хоризонта имаше мътен жълтеникав оттенък, който Джо първоначално взе за облаци. После обаче осъзна, че това е пластът от полени и замърсявания, полепнал по повърхността на Купола. Тук река Престил течеше съвсем близо до шосето и хлапетата трябваше да чуят как водата ромоли на югоизток, към Касъл Рок, за да се влее в могъщия Андроскогин, но до ушите им достигаше само цвърченето на щурците и граченето на няколко врани, накацали по дърветата.

Пресякоха Дийп Кът Роуд и след около километър и половина стигнаха до Блек Ридж Роуд. Това бе черен път в ужасно състояние, целият в бабуни и неравности, маркиран с два сериозно накривени знака. На този вляво пишеше: „ПРЕПОРЪЧВА СЕ ЗА АВТОМОБИЛИ 4X4“, а на другия: „ПРЕМИНАВАНЕТО ПО МОСТА ЗАБРАНЕНО ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА НАД 4 ТОНА“ Табелите и на двата знака бяха осеяни с дупки от куршуми.

— Обичам да живея в град, където хората редовно се упражняват в стрелба — подхвърли Бени. — Така се чувствам по-защитен от Ел Клайдър.

— Казва се „Ал Кайда“, умнико — поправи го Джо.

Бени се усмихна и поклати глава.

— Говоря за страховития мексикански бандит Ел Клайдър, който се премести в Западен Мейн, за да избегне…

— Да пробваме с Гайгеровия брояч — прекъсна ги Нори и слезе от колелото си.

Както и преди, уредът се намираше в багажника на велосипеда на Бени. Бяха го увили в няколко стари кърпи от коша с парцали на Клеър. Бени го извади и го подаде на Джо. Жълтата му повърхност проблесна ослепително на фона на потъналия в мараня пейзаж.

— Ти го направи — каза Бени. От усмивката му нямаше и следа. — Чувствам се твърде нервен.

Джо се замисли за миг, след което подаде Гайгеровия брояч на Нори.

— Пъзльовци! — въздъхна момичето и го включи. Стрелката мигом скочи на +50. Джо се вторачи в нея и усети как сърцето му сякаш напусна гръдния му кош и затуптя лудешки в гърлото му.

— Уха! — възкликна Бени. — Имаме новина!

Нори откъсна очи от стрелката, която вече се беше успокоила (и бе застинала на достатъчно голямо разстояние от червения сектор), и погледна към Джо.

— Да продължавам ли?

— Естествено — отвърна той.