Стивън Кинг
Под купола (175)

6.

Докато Джо, Бени и Нори обядваха в дома на семейство Макклачи (желанието на Бени се сбъдна — Клеър им приготви задушено по китайски), а Ръсти Евърет, подпомогнат от Барби и двете тийнейджърки, се грижеха за пострадалите в „Кати Ръсел“, Големия Джим Рени седеше в кабинета си и преглеждаше списъка със задачите си за деня.

Щом зърна джипа си да се връща на заден ход по алеята, отметна и последния ред, който гласеше: „Бренда да се изхвърли при останалите.“ Е, беше готов — или поне в близко време нямаше да бъде по-готов от сега. И дори проклетият Купол да изчезнеше още днес следобед, важното беше, че се бе погрижил за задника си.

Младши влезе в кабинета и подхвърли ключовете за хамъра на бюрото на Големия Джим. Рибешки бледото му лице се нуждаеше от бръснене повече от всякога, но поне вече не приличаше на ходещ труп. Кървясалото му ляво око също изглеждаше доста по-добре.

— Всичко готово ли е, синко?

Младши кимна.

— Отиваме ли в пандиза?

— Ние не — отвърна Големия Джим. Подобна мисъл изобщо не му бе минавала през ума дори когато Пъркинс му се натресе тук и започна да го засипва с обвиненията си. Той се усмихна. — За разлика от Дейл Барбара.

— Никой няма да повярва, че е убил Бренда Пъркинс.

Големия Джим продължаваше да се усмихва.

— Ще повярват. Вече са толкова наплашени, че ще го повярват и още как. Така стават тези неща.

— Откъде знаеш?

— Защото се уча от историята. Ти също би трябвало да го направиш по някое време. — На езика му беше да попита защо Младши бе напуснал гимназията — дали бе изключен, бяха го скъсали на изпитите или сам си беше тръгнал? Обаче моментът не бе подходящ. Ето защо реши да узнае дали синът му би свършил още нещичко за него…

Младши потърка слепоочието си.

— Няма проблеми. Като ще е гарга, да е рошава.

— Обаче ще ти трябва помощ. Можеш да се обадиш на Франк, макар че аз лично предпочитам Картър Тибодо. Не и Сиърлс обаче. Свестен младеж е, но си е малко тъпичък.

Младши не каза нищо. Големия Джим отново се зачуди какво ли му имаше на момчето. Но дали наистина искаше да узнае? Може би, когато кризисното положение приключеше. Междувременно бе сложил толкова много тигани и тенджери на печката си, че вечерята определено щеше да бъде готова съвсем скоро.

— Какво трябва да направя?

— Почакай само да проверя едно нещо — каза баща му и посегна към мобилния си телефон. Всеки път, когато апаратът му потрябваше, очакваше да бъде неприятно изненадан, но проклетата джаджа все още функционираше. Макар и само за градски разговори, но това бе всичко, което му трябваше. Той набра номера на полицейското управление. Телефонът там иззвъня три пъти, преди Стейси Могин да го вдигне. От деловия й, спокоен тон не бе останала и следа — жената звучеше разстроена и напрегната, — което не беше никак изненадващо на фона на случилото се тази сутрин. Освен това и в участъка явно цареше нажежена атмосферата, съдейки по врявата, достигаща до слуха на Големия Джим.

— Свързахте се с полицията — каза тя. — Ако случаят не е спешен, моля, затворете и се обадете по-късно. В момента сме ужасно зае…

— Джим Рени е, пиленце — каза той, макар и да знаеше, че Стейси мрази да я наричат така. Всъщност именно затова го направи. — Дай ми шерифа. Веднагически.

— Точно в момента се опитва да прекрати един юмручен бой пред приемната — отвърна тя. — Обади се пак по-къс…

— Не, не мога да се обадя по-късно — прекъсна я отново. — Да не мислиш, че щях да звъня, ако не беше важно? Просто отиди там, пиленце, и цапардосай най-агресивния. После кажи на Пит да отиде в кабинета си, за да…

Тя не го остави да довърши, но и не превключи телефона в режим на изчакване. В следващия миг слушалката издрънча силно в бюрото. Големия Джим обаче не изгуби самообладание; когато влизаше под кожата на някого, обичаше да го знае. Чу как някой крещи: „Крадлив кучи син!“ и това го накара да се усмихне.

Малко по-късно Стейси превключи на изчакване, макар и без да го информира. Известно време Големия Джим слуша дрънканиците на Макгръф Полицейското куче^[1], след което някой най-сетне вдигна слушалката. Беше Рандолф. Звучеше така, сякаш не може да си поеме дъх.

— Говори бързо, Джим, защото тук е пълна лудница. Тези, които не отидоха в болницата заради счупени ребра или нещо друго, са побеснели като оси. Всеки обвинява някой друг. Опитвам се да предотвратя запълването на килиите ни, но поне половината сякаш изгарят от желание да се озоват там!

— Е, шерифе, увеличаването на полицейския състав вече не ти ли се струва по-добра идея?

— Определено! Отнесохме сериозен тупаник. Един от новоназначените полицаи — малката Ру — е в болницата с разбита долна челюст. Прилича на годеницата на Франкенщайн.

Усмивката на Големия Джим се разшири. Значи Сам Вердро добре се бе представил. Това обаче също бе нещо напълно закономерно, щом веднъж си го напипал — наложи ли се да подадеш топката (в онези редки случаи, когато не можеш да стреляш сам), винаги я подаваш на този, когото трябва.

— Някой я е замерил с камък. Както и Мел Сиърлс. Момчето беше в безсъзнание за известно време, но вече е по-добре. И той е грозна картинка. Пратих го в болницата да го зашият.

— Срамота! — отбеляза Големия Джим.

— Някой явно е взел на прицел служителите ми. И както изглежда, не е сам в тая работа. Голям Джим, смяташ ли, че ще се намерят доброволци, с които да увеличим числения си състав?

— Мисля, че в Честърс Мил има достатъчно почтени и добре сложени младежи, които с радост ще се включат в опазването на реда — отвърна градският съветник. — Даже познавам няколко идеални кандидати от паството на Христа Светия изкупител. Момчетата на Килиън например.

— Джим, синовете на Килиън са тъпи като галоши!

— Знам, обаче са ячки и ще изпълняват всякакви заповеди — изтъкна Рени. — Освен това умеят и да стрелят.

— Ще въоръжаваме ли новите полицаи? — в тона на Рандолф се долавяха едновременно надежда и колебание.

— След случилото се днес? Разбира се. Като за начало си мислех за десетина-дванайсет добри, свестни младежи, на които да можем да разчитаме. Франк и Младши ще ни помогнат да ги изберем. А ако кризата не отмине до следващата седмица, ще имаме нужда и от още. Ще им плащаме в купони. И ще получат първи от провизиите, когато — и ако — започне разпределението на дажбите. Те и семействата им.

— Добре. Тогава изпрати тук Младши, става ли? Франк е при мен, както и Тибодо. И на него не му се размина и трябваше да му сменят превръзката на ръката, обаче сега ми се вижда добре. — Шерифът понижи глас: — Каза, че Барбара му сменил превръзката. И че свършил страхотна работа в болницата.

— Трогателно. Е, съвсем скоро нашият господин Барбара вече няма да сменя превръзки. Не мога да ти изпратя Младши, понеже трябва да свърши нещо друго. Тибодо също ми е необходим. Така че му кажи да дойде при мен.

— За какво ти е?

— Ако трябваше да знаеш, щях да ти кажа. Просто му кажи да дойде. Младши и Франк ще изготвят списъка с потенциалните нови попълнения по-късно.

— Ами… щом казваш, че така тряб…

Рандолф бе прекъснат от внезапен трясък. Нещо тежко или се прекатури, или бе стоварено на земята с голяма сила.

— Спрете веднага! — изрева шерифът.

Усмихнат, Големия Джим отдалечи телефона от ухото си. Шумотевицата бе толкова силна, че дори от такова разстояние чуваше всичко с кристална яснота.

— Разкарайте тия двамата… не тия, идиот такъв, ДРУГИТЕ двама… НЕ, не искам да ги арестувате! Искам просто да ги изхвърлите оттук! Насила, ако трябва! Просто ги вдигнете и ги изхвърлете навън!

Миг по-късно отново говореше с Рени:

— Напомни ми, ако обичаш, защо поисках тази работа, че нещо започнах да забравям…

— Всичко ще се нареди — успокои го Големия Джим. — Утре ще имаш петима нови служители — сериозни момчета, изпълнени със сили, — а в четвъртък ще се сдобиеш с други пет. А може и повече. Сега изпрати младия Тибодо при мен. Междувременно гледай да подготвиш оная килия в дъното за новия й обитател. Господин Барбара ще се настани там още днес следобед.

— По какво обвинение?

— Как ти звучат четири убийства плюс подстрекаване към бунт пред местния супермаркет? Достатъчно ли е?

И затвори, преди Рандолф да успее да му отговори.

— Какво искаш от мен и Картър? — попита Младши.

— За днес следобед ли? Трябва да се свърши малко разузнавателна и подготвителна работа… Аз ще ви помогна за второто. После ще отидете да арестувате Барбара. Мисля, че ще ти хареса.

— Определено.

— Щом Барбара се озове в пандиза, двамата с полицай Тибодо трябва добре да се навечеряте, защото същинската ви работа е довечера.

— Какво трябва да направим?

— Да опожарите редакцията на „Демократ“. Как ти се струва?

Очите на Младши се разшириха от изумление.

— Защо?

Големия Джим не очакваше подобен въпрос, ала се постара да скрие разочарованието си от реакцията на Младши.

— Защото на фона на предстоящите събития вестникът изобщо не се вписва в интересите на града ни. Други въпроси?

— Тате… — започна колебливо синът му, — случайно да ти е хрумвало някога, че може би си луд?

Големия Джим кимна.

— Да, синко, луд съм — ухили се. — Луд и опасен.