Стивън Кинг
Под купола (163)

15.

„Утре сутринта искам да сложиш разпечатката в плик и да го занесеш на Джулия Шамуей“ — беше й казал Барби. Обаче редакцията на „Демократ“ бе заключена и вътре беше тъмно. Най-вероятно Джулия бе тръгнала към супермаркета, откъдето долиташе врявата. Пит Фрийман и Тони Гуей навярно също бяха там.

Какво се предполагаше да направи с файла „ВЕЙДЪР“? Ако на вратата имаше отвор за писма, можеше да пъхне плика от чантата вътре, обаче, доколкото видя, нямаше.

Значи какво оставаше? Да потърси Джулия пред супермаркета или да се върне вкъщи и да изчака нещата да се поуспокоят и журналистката да се върне в редакцията. Нито един от двата варианта не й хареса. Специално при първия, съдейки по шума, пред „Фуд Сити“ имаше истински бунт и Бренда не искаше да се озове насред разгара му. А що се отнасяше до втория…

Той наистина беше по-добрият избор. Разумният избор. Пък и „с търпение всичко се постига“ не беше ли една от любимите мъдрости на Хауи?

Да, само дето търпението никога не е било сред силните й страни, а и майка й обичаше да казва: „Не оставяй днешната работа за утре.“ Точно това й се искаше и сега. Да се изправи лице в лице с Големия Джим, да изслуша възмутената му високопарна тирада, възраженията и оправданията му, след което да го изправи пред следните две възможности — или да преотстъпи властта си в полза на Дейл Барбара, или да прочете всички подробности за криминалните си деяния в утрешния брой на „Демократ“. Бренда възприемаше предстоящата конфронтация като горчиво лекарство, а как се постъпваше в подобен случай? Преглъщаш горчивото лекарство възможно най-бързо и после изплакваш устата си. Специално в този случай възнамеряваше да изплакне своята с двоен бърбън и нямаше никакво желание да чака до обяд, за да го стори.

Само че…

Само че Барби й беше казал да не ходи сама. И когато я бе попитал на кого още има доверие, тя бе споменала Ромео Бърпи. Неговият магазин обаче също бе затворен. Тогава какво й оставаше?

Въпросът бе дали Големия Джим наистина бе способен да я нарани? Тя си каза, че навярно няма да го направи. Смяташе, че във физическо отношение не я застрашава нищо, независимо от притесненията на Барби, които най-вероятно си имаха своите корени във военния му опит. Това бе съдбоносна грешка в преценката й, ала в същото време бе нещо съвсем разбираемо; все пак Бренда не беше единственият човек в Честърс Мил, робуващ на заблудата, че светът не се беше променил след появата на Купола.