Стивън Кинг
Под купола (146)

16.

Когато розовите звезди започнаха да падат, Алис и Ейдън Епълтън бяха заспали, ала Търстън Маршал и Каролин Стърджис не бяха. Двамата стояха в задния двор на семейство Думажен и гледаха как звездите сякаш валят в сияйни розови редици. Някои от дирите се пресичаха и в небето се оформяха неведоми розови руни, които после избледняваха.

— Да не е дошъл краят на света? — попита Каролин.

— Ни най-малко — отвърна Търс. — Това е най-обикновен метеоритен дъжд. Сравнително често явление за есента тук, в Нова Англия. Мисля, че по това време на годината вече е малко късничко за Персеидите — един от най-богатите метеоритни потоци, — така че вероятно е блуждаещ метеоритен дъжд. Предимно прах и скални късове от астероиди, отчупили се преди милиарди години. Представи си само, Каро!

Никак не й се искаше.

— Метеоритните дъждове винаги ли са розови?

— Не — отвърна той. — Мисля, че извън Купола би трябвало да изглежда бял, но ние го наблюдаваме през филтър от прах и други фини частици. С други думи, наблюдаваме с очите си екологичното замърсяване. Точно то е променило цвета на звездите.

Тя се замисли над думите му, без да отделя поглед от безмълвната розова заря в небето.

— Търс, момченцето… Ейдън… когато получи онзи пристъп, май каза…

— Помня какво каза. „Падат розови звезди и оставят следи след себе си.“

— Как е могъл да го знае?

Преподавателят само поклати глава.

Каролин го прегърна. В моменти като този (макар че случващото се не можеше да се сравни с нищо от досегашния й живот) се радваше, че Търстън е достатъчно възрастен, за да й бъде баща. И докато стояха, и се взираха в падащите розови звезди, изведнъж й се прииска точно това — наистина да й беше баща.

— Как е могъл да знае, че ще се случи нещо подобно? Как?