Метаданни
Данни
- Серия
- Джурасик парк (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lost World, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Владимир Германов, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 21гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2014 г.)
Издание:
Майкъл Крайтън. Джурасик Парк. Изгубеният свят
Американска. Първо издание
Коректор: Марийка Тодорова
Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов
Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД — Линче Шопова
ISBN: 954-585-472-3
Формат: 60/90/16
Печатни коли: 51
ИК „Бард“, София, 2003
История
- —Добавяне
Съобщение
Торн подкара към летището и светлините на Сан Франциско изчезнаха зад гърба им. Малкълм седеше до него. Той погледна назад, към форда, който се движеше зад тях, и попита:
— Еди знае ли за какво става дума?
— Да — отговори Торн. — Но не съм убеден, че е в състояние да повярва.
— А хлапетата знаят ли?
— Не.
Чу се писукане. Торн извади малкия пейджър. Светлинката му мигаше. Подаде го на Малкълм и каза:
— Прочети какво пише на екрана.
— От Арби е — каза след малко Малкълм. — Пише: „Желая ви приятно пътуване. Обадете се, ако имате нужда от нас. Чакаме на телефона.“ Следва номерът.
Торн се засмя.
— Как да не ги обичаш тези хлапета! Никога не се отказват. — После се намръщи, сякаш нещо му хрумна. — Кога е пуснато съобщението?
— Преди четири минути — отговори Малкълм.
— Добре, питам за всеки случай.
Свиха вдясно, към летището. Видяха светлините в далечината. Малкълм гледаше пред себе си мрачно.
— Доста е неразумно да се хвърляме напред с главата по този начин. Не се прави така.
— Няма нищо — отвърна Торн. — Стига да сме сигурни за острова.
— Сигурни сме — увери го Малкълм.
— Защо?
— Най-важното доказателство е нещо, за което не исках децата да чуят. Преди няколко дни Левин е видял труп на едно от онези животни.
— Така ли?
— Да. Успял е да го разгледа, преди властите да го изгорят. Животното е имало регистрационен етикет. Левин го е отрязал и ми го изпрати.
— Етикет? Имаш предвид…
— Да. Както на биологичен вид. Етикетът беше стар и разяден от сярна киселина.
— От вулканичен произход.
— Точно така.
— И казваш, че етикетът е бил стар?
— От няколко години. Най-интересното обаче е начинът, по който животното е умряло. Левин смята, че е било ранено приживе… имало е страхотна рана, срязване, достигащо до костта.
— Искаш да кажеш, че е било ранено от друг динозавър?
— Да.
За момент останаха мълчаливи.
— Кой освен нас знае за този остров?
— Нямам представа — отвърна Малкълм. — Знам обаче, че някой се опитва да научи. Днес в кабинета ми са идвали някакви хора и са снимали всичко.
— Чудесно — въздъхна Торн. — Но ти не знаеше къде е островът, нали?
— Не, все още не бях разбрал.
— Мислиш ли, че някой друг може да е успял?
— Не — поклати глава Малкълм. — Сами сме.