Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (12)

Следи

Торн отключи вратата на апартамента на Левин и запали лампата. Спряха изумени.

— Прилича на музей! — възкликна Арби.

Апартаментът на Левин, с две спални, беше обзаведен в някакъв азиатски стил, с богато украсени дървени шкафове и скъпи старини. Иначе всичко беше безупречно чисто, а повечето от старините бяха в пластмасови кутии, отбелязани с етикети. Влязоха бавно.

— Той живее тук? — учуди се Кели. Струваше й се трудно да го повярва. Апартаментът й се струваше ужасно безличен, почти нечовешки. А нейното жилище през повечето време беше в пълен безпорядък…

— Да, тук живее — отговори Торн и мушна ключа в джоба си. — Винаги изглежда така. Затова не може да се събере с жена. Не понася някой да му пипа нещата.

Канапетата и креслата във всекидневната бяха подредени около малка стъклена масичка. Върху нея имаше четири купчини книги, чиито ръбове бяха грижливо подравнени с ръба на масата. Арби разгледа заглавията. „Теория за катастрофите и новопоявяващите се структури“, „Индукционен процес в молекулярната еволюция“, „Клетъчни автомати“, „Методология на нелинеарната адаптация“, „Фазов преход при еволюционните системи“. Имаше и някои постави книги на немски език.

Кели помириса въздуха.

— Има ли нещо на печката?

— Не знам — отговори Торн. Отиде в трапезарията. Край стената видя печка и няколко покрити блюда. Върху полираната дървена маса бяха сложени прибори за двама — сребърни прибори и кристални чаши. В супника имаше топла супа. Торн взе бележката край приборите и прочете: „Кремсупа от раци, житни кълнове, риба тон.“

Отдолу беше залепено жълто листче. „Надявам се пътуването да е минало добре! Ромелия.“

— Ау! — възкликна Кели. — Да не би някой да идва да му готви всеки ден!?

— Сигурно — кимна Торн. Не изглеждаше впечатлен. Разгледа купчината неотворени писма, оставени край чинията. Кели насочи вниманието си към факсовете, струпани върху плота наблизо. Първият беше от музея „Пийбоди“ в Йейл, Ню Хейвън.

— Това немски ли е? — попита тя и подаде листа на Торн.

Уважаеми д-р Левин,

Документът, който искахте:

„Geschichtliche Forschungsarbeiten über die Geologic Zentralamerikas, 1922-1929“, беше изпратен чрез „Федерал Експрес“ днес.

 

Благодаря Ви

(подпис)

Дайна Скръмбис,

Архивист

— Не знам немски — отбеляза Торн, — но ми се струва, че става дума за някакви изследвания на геологията в Централна Америка. При това от двайсетте. Не може да се каже, че е особена новост.

— Защо ли му е било нужно това? — попита Кели. Торн не отговори. Влезе в спалнята.

 

 

Спалнята беше обзаведена пестеливо, без никакви излишества. Леглото беше матрак на пода, старателно оправено. Торн отвори вратите на гардероба и видя рафтове с дрехи — изгладени, сгънати, повечето в найлонови пликове. В най-горното чекмедже имаше чорапи, сгънати и подредени по цветове.

— Не знам как може да живее по този начин — въздъхна Кели.

— Не е кой знае какво — отбеляза Торн. — Трябва само да имаш прислуга.

Издърпа и останалите чекмеджета.

Кели се приближи до шкафчето край матрака. И на него имаше книги. Най-горната беше много малка, пожълтяла от времето. Беше на немски: „Die Fünf Todesarten“^[1]. Разлисти я. Вътре имаше цветни рисунки на аптеки, както й се стори. Помисли си, че прилича на детска книжка с картинки.

Отдолу имаше книги и списания, подвързани с тъмночервените корици на института на Санта Фе: „Генетични алгоритми и евристични мрежи“, „Геологията на Централна Америка“, „Спонтанно подреждане е произволно измерение“, годишният отчет на „ИнДжен“ за 1989 година. До телефона видя лист с набързо надраскани бележки. Разпозна равния почерк на Левин:

„Зона Б“

Vulcanische

Таканьо?

Нублар?

1 от 5 смърти?

В планините? Не!!!

Може би Гутиерес

внимателно

— Каква е тази „зона Б“? — попита Кели. — Написал го е на този лист.

Торн се приближи и погледна.

— Vulcanische — прочете той. — Това означава „вулканичен“, струва ми се. А Таканьо и Нублар… приличат на топоними. Ако е така, можем да ги потърсим в атласа…

— Ами тези пет смърти? — попита Кели.

— Да пукна, ако знам.

Продължаваха да гледат листа, когато в спалнята влезе Арби.

— Каква е тази „зона Б“? — попита той.

Торн вдигна рязко поглед.

— Защо?

— По-добре елате да видите в кабинета — отвърна Арби.

 

 

Левин бе превърнал втората спалня в кабинет. И там, както и в останалата част от жилището, цареше възхитителен порядък. На бюрото имаше покрит с найлон компютър, подредени книжа. На стената зад него обаче видяха голяма коркова плоскост, която покриваше по-голямата част от стената. На нея бяха забодени карти, диаграми, изрезки от вестници, сателитни снимки на Земята, снимки, правени от самолет. Най-отгоре имаше голям надпис: „зона Б“.

До него видяха избледняла, огъната снимка на очилат китаец с бяла престилка. Беше в джунглата, край дървена табела, на която пишеше: „зона Б“. Престилката беше разкопчана, под нея беше с памучна фланелка с някакъв надпис.

Встрани бе забодена друга снимка — увеличение на надписа върху фланелката. Буквите се различаваха трудно и в двата края бяха закрити от престилката, но все пак успяха да ги разчетат:

нДжен зона Б

следователски център

С равния си почерк Левин беше написал: „Изследователски център на «ИнДжен»??? КЪДЕ?“

Отдолу беше закачил страница от годишния отчет на „ИнДжен“. Следният абзац беше подчертан:

Наред с центъра в Пало Алто, където „ИнДжен“ поддържа ултрамодерна изследователска лаборатория с площ от 500 кв., компанията разполага също така с три полеви лаборатории в различни части на света: Геоложка лаборатория в Южна Африка, където се добиват кехлибар и други биологични материали; опитна ферма в планините на Коста Рика, където се отглеждат екзотични растения; база на остров Исла Нублар, на 120 мили западно от Коста Рика.

Встрани Левин бе написал: „Липсва зона Б! Лъжци!“

— Тази „зона Б“ наистина му е влязла под кожата — отбеляза Арби.

— Така изглежда — кимна Торн. — Явно смята, че е на някой остров.

Вгледа се по-внимателно в сателитните снимки. Макар и цветовете им да не бяха естествени и те да бяха различно увеличени, бе ясно, че са от един и същ географски район: скалиста брегова линия, острови недалеч. Виждаха се и плажове, граничещи с джунглата. Би могло да е Коста Рика, но не бе възможно да се каже със сигурност — по света имаше поне дузина подобни места.

— Той каза, че се намира на остров — отбеляза Кели.

— Да. — Торн сви рамене. — Но това не ни помага особено. — Вторачи се в снимките и добави: — Там има поне двайсет острова, ако не и повече.

В долния край на корковата повърхност видя лист, отпечатан на принтер:

ЗОНА Б @#$@#!ДО ВСИЧКИ ОТДЕЛИ НА[]**** ПОМ

НЯНЕ ЗА%$#@# ИЗБЯГВАНЕ НА ПРЕСА******

**** след А*&А маркетингов

*%**дългосрочен маркетинг план*&*&*%

предлагането на въпросните курортни бази налага сложната технология Дж. П да не бъде обявявана. Г-н Хамънд желае да напомни на всички отдели, че производствената база няма да е обект на никакви коментари в пресата когато и да било. Производствената база не може да бъде#@#$# справка за производството остров, с местоположение Исла С. само за служебна информация строги ограничения за преса***^%$**насоки

— Странно — каза Торн. — Какво според вас е това?

Арби се приближи и погледна листа съсредоточено.

— Говори ли ви нещо тази бъркотия? — продължи Торн. — Липсващите думи и тези драсканици?

— Ами да — кимна Арби след малко. Щракна с пръсти и отиде до бюрото на Левин. Свали покривалото от компютъра и каза: — Както си мислех.

Компютърът на Левин не беше модерната машина, която Торн бе очаквал да види, а стар и обемист, изподраскан на много места. Върху кутията имаше черна лепенка с надпис: „Дизайн Асошиейтс.“ Малко по-надолу, непосредствено до копчето за захранването, се виждаше малка метална плочка, на която пишеше: „Собственост на «Интернешънъл Дженетикс Текнолоджи», ПалоАлто, Калифорния.“

— Какво е това? — попита Торн. — Левин държи у дома си компютър на „ИнДжен“?

— Да — кимна Арби. — Изпрати ни да го купим миналата седмица. Разпродаваха компютърна техника.

— И той изпрати вас?

— Да. Мен и Кели. Не искаше да иде лично. Бои се да не би да го следят.

— Но тази машина е от типа CAD-CAM и е отпреди няколко години — отбеляза Торн. — Защо му е на Левин специализиран компютър за архитекти, дизайнери и машинни инженери?

— Не ни каза — отвърна Арби и включи компютъра. — Сега обаче ми е ясно.

— Така ли?

— Онзи лист — Арби посочи към корковата плоскост. — Знаете ли защо е в този вид? Защото е възстановен компютърен файл. Левин е възстановявал изтритите файлове на „ИнДжен“.

 

 

Арби обясни, че всички компютри, които са се разпродавали онзи ден, били с наново форматирани дискове, така че да бъде унищожена всякаква останала информация. Изключение били само машините CAD-CAM, защото специализираните им програми се инсталирали от производителя и били настроени за всяка отделна машина с различни кодове. Поради тази причина не било възможно да се преформатират твърдите им дискове, защото това би означавало програмите да се инсталират наново и индивидуално, което би отнело ужасно много време.

— Значи не са го направили — отбеляза Торн.

— Аха — кимна Арби. — Просто са изтрили собствените си файлове и са ги продали.

— А това означава, че все още е възможно да се възстановят оригиналните файлове.

— Да.

Мониторът светна. На екрана се изписа:

ВЪЗСТАНОВЕНИ ФАЙЛОВЕ: 2,387

— Боже! — възкликна Арби. Наведе се напред, вторачи се в екрана и зачатка по клавиатурата. Появиха се списъците на файловете — с хиляди.

— Как смяташ да… — заговори Торн, но Арби го прекъсна:

— Остави ме за минутка.

Продължи да пише бързо.

— Добре, Арби — кимна Торн. Забавляваше го безцеремонността на момчето, когато седнеше пред компютър. Сякаш забравяше кое е и къде се намира, обичайната му почтителност изчезваше. Електронният свят беше неговата стихия и знаеше, че го бива. — Каквото и да измъкнеш оттам, ще ни помогне — добави Торн.

— Докторе — прекъсна го Арби. — Хайде… иди и… не знам. Помогни на Кели или нещо друго.

После се обърна към компютъра и продължи да работи.