Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bridesmaids, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 36гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2013)
Корекция
sonnni(2014)
Форматиране
hrUssI(2014)

Издание:

Джейн Костело. Шаферки

ИК „Хермес“, Пловдив, 2010

Американска. Първо издание

Редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Моника Динева

ISBN: 978-954-260-906-3

История

  1. —Добавяне

Глава 69

Не можех да повярвам, че се чудех дали да не се обадя на майка си, за да споделя с нея.

Но след като изминаха почти двадесет и четири часа, а аз не можех да мисля за нищо друго, просто трябваше да се изповядам пред някого, за да ми олекне. Проблемът бе, че Грейс имаше краен срок и според Патрик му била казала, че можело да я извика на телефона само ако се обаждаше Господ, за да й съобщи, че е решил да я направи милионерка.

Явно Шарлот цяла вечер бе в спортната зала, Джорджия бе отпратила на меден месец, без да се съобразява с никого, а що се отнася до Валентина… е, дори и да пропаднех в най-дълбоките дебри на отчаянието, не бих си и помислила да й доверя подобно нещо.

— Наистина останах с впечатлението, че ме харесва — обяснявах на майка си, като усещах, че тонът ми бе леко хленчещ, но реших, че изслушването на подобни неща бе част от описанието на задълженията на всяка една майка.

— Винаги съществува и вариантът да се е случило нещо неочаквано — отвърна тя.

— Но въпреки това можеше да се обади, нали?

— Ами може би е претърпял катастрофа — започна бодро тя. — Знаеш ли какво е състоянието му в момента? Случва се.

— Правилно ли те разбрах? — отговорих аз. — Опитваш се да ме накараш да се чувствам по-добре, като ми казваш, че той не е излязъл на среща с мен, защото може би е ранен или мъртъв.

— Добре, добре — прекъсна ме тя. — Не ме бива много по тези работи, Иви. Никога преди това не си ме питала за подобни неща.

Въздъхнах. Това бе така, защото до този момент никога не ми се беше случвало подобно нещо.

Единственото положително нещо, което вероятно можех да установя като резултат, бе фактът, че вече бе понеделник вечер. Джак все още не се бе обадил, но кранчетата ми блестяха. Прекарах четири часа, за да изтъркам варовика по тях с парче стар картоф и някакъв почистващ течен препарат и благодарение на Ким и Аги те наистина се бяха превърнали в наслада за окото.

Обаче започвах да се тревожа задушевното си здраве…