Джейн Костело
Шаферки (47)

Глава 47

Церемонията беше кратка и трогателно мила. Джорджия плака, майка й също, Валентина се престори, че плаче, а тези от нас, които бяха достатъчно близо, успяха да забележат, че дори устните на Пит потреперваха.

Бракосъчетанието се състоя на огромна тераса, издигаща се над залива. Слънцето сгряваше кожата ни, а гостите бяха толкова многобройни, че ми се струваше, че вече знаех какво бе усещането да свириш в прочутата концертна зала „Роял Албърт Хол“.

По време на церемонията бях с гръб към гостите и се чудех къде бе седнал Джак и дали си личи, че стисках задника си, опитвайки се да го направя да изглежда по-малък.

Той трябваше да е пристигнал на острова едва тази сутрин, подобно на повечето гости. Знаех, че бе тук, защото Грейс го видяла да закусва обилно. Хапнал плодове, а после бъркани яйца с препечена филийка. Черен хляб. Две филийки без масло. Смятам, че, ако Грейс някога пожелаеше, можеше да се посвети на бъдеща кариера в тайните служби.

Когато Джорджия и Пит се целунаха за първи път като съпруг и съпруга, започнах да се вълнувам, защото знаех, че след малко отново ще се изправя срещу Джак. Но само ако успеех да го открия.

Вървях по пътеката зад щастливата двойка. Пред мен бяха Валентина и Бет, а след мен крачеха Грейс, Шарлот и Джина. Стрелках скришно погледи, опитвайки се да го забележа.

Изведнъж някой ме сръчка в гърба. Извърнах глава, за да видя какво бе привлякло вниманието на Грейс. Веднага го забелязах. Сред гостите, които наблюдаваха процесията ни, днес присъстваше само едно от бившите ми гаджета. За щастие той бе един от малцината, за които нямах нищо против да присъстват на събитието.

Себ и аз излизахме в университета цели седем седмици, а за онова време това си беше постижение, от което бях много доволна, въпреки че, ако знаех, че след толкова много години все още щях да бъда необвързана, може би тогава нямаше да бъда толкова доволна от себе си.

В крайна сметка Себ беше сполетян от участта, която споделяха всичките ми романтични флиртове, но цялата случка имаше малко сладко-горчив привкус.

Не можех да си спомня защо се разделихме, но това, което помня, бе, че когато се случи, не изпитах чувство на облекчение. Напротив. Всъщност бях сигурна, че още тогава съжалих. Дори смятах да му го кажа, но докато успея да го направя, беше станало прекалено късно и той излизаше с друга.

Както и да е, никога не успях да разбера защо се бе случил този обрат в иначе непроменливия стереотип на връзките ми. Но хубавото на всичко това бе, че поне когато се натъкнех на него, а от последния път бяха минали поне две години, преживяването никога не бе мъчително, както при останалите.

Когато Себ улови погледа ми, се усмихна и вдигна ръка, за да ми помаха. Аз му се усмихнах в отговор, но не можех да му помахам, за да не наруша традициите, а и заради проклетия огромен букет, който носех. Бе толкова тежък, че бях убедена, че някой бе скрил гира в него.

— Той не изглежда никак зле — прошепна Грейс, когато стигнахме в дъното на залата.

Не ми бе приятно да призная, но бе права.