Джейн Костело
Шаферки (41)

Глава 41

В ресторанта вибраторът беше син. Под светлините на дискотеката той бе флуоресцентен. Всъщност той светеше така силно, че направо би могъл да се използва при приземяването на самолет. Знаех, че в подобна ситуация възможно най-неподходящата тактика бе да изпадна в паника. Но честно, не ми хрумваше нищо друго, което да направя.

Очите ми се разшириха, сграбчих вибратора и решително го пъхнах обратно в чантата си, като се надявах да се бе случило чудо и Джак да не бе разбрал какво бе това. Така решително го мушнах в чантата си, че успях да задействам нещо и вибраторът започна да вибрира.

Сега вече ме обзе неистова паника. Отново бръкнах в чантата, като отчаяно се опитвах да намеря копчето, от което да го изключа, без да се налага отново да го вадя пред хората. Докато обезумяла опипвах нещото, ръцете ми започнаха да се потят, а сърцето ми се блъскаше в гърдите и тогава с ужас осъзнах, че има поне четири различни копчета, от които трябваше да избера едно.

Инстинктът в мен надделя и започнах да натискам всяко едно от тях. Логиката ми беше, че едно от тях трябваше да изключи проклетото нещо.

Но не стана така. Вместо това започна да извършва сложни въртеливи движения, каквито можеха да се видят на поточната лента в завод за автомобили.

Чантата ми оживя, започна да се издига и спуска, сякаш бе обитавана от някакво малко полудяло животинче, през което преминаваха множество токови удари. Трескаво занатисках другите копчета под звуците на песента на Бари Уайт „Ти си първата и последната, ти си всичко за мен“, която се бе оказала фон на това ужасяващо представление. Но което и копче да натиснех, въртеливите движения се ускоряваха и вибрациите ставаха все по-силни… и по-силни… и по-силни.

Намирах се на по-малко от тридесет сантиметра от мъжа на мечтите си, а се борех с двадесет и пет сантиметров вибратор. В съзнанието ми нахлуха всевъзможни тактики за действие. Още малко и щях да хвърля чантата върху бара и да изкрещя: „Бомба!“, но в този миг съдбата се смили над мен и той най-сетне спря.

Потна и трепереща, погледнах към Джак.

— Всичко наред ли е? — попита той.

Преглътнах с усилие:

— Ъъъ, да — изправих чантата си и я поставих на земята, сякаш това, което току-що се бе случило, беше най-естественото нещо на света.

— А при теб всичко наред ли е? — попитах аз и мигновено осъзнах колко нелеп бе въпросът ми. А всъщност не той се бореше и загуби срещу един от най-добрите артикули на сексшопа.

— Да, всичко е страхотно — отвърна той.

— Ами, Джак, хм — започнах аз, — очевидно това не е мое.

— Кое? — попита той.

— Онова… онова… нещо — прошепнах аз.

— Вибратора ли имаш предвид? — добави той.

— Той е на Джорджия! — решително продължих аз. — Ами, тя си е помислила, че ми е дала белезниците, но…

— Белезници? — повтори той.

Господи!

— Белезници с пух — опитвах се да обясня.

Бях на път да изгубя всякакво желание за живот, когато осъзнах нещо. Джак се усмихваше. Нямаше грешка, той изглеждаше напълно развеселен от цялата случка. Не можех да реша дали това бе добре, или зле.

— Смяташ, че това беше смешно? — попитах аз.

— Комедийният сериал, „Сотел Фолти Тауърс“ ряпа да яде в сравнение с теб — добави той и ми хвърли онази широка усмивка, от която сърцето ми спираше да бие.

Засмях се. Вече се чувствах леко успокоена, което си бе истински напредък при тази изключително неудобна ситуация. Погледнах към дансинга, където Валентина бе сплела ръце около врата на един двойник на Рики Мартин и кършеше бедра сякаш бе шампион по фламенко. Шарлот някак си се бе озовала с някакъв младеж, чиито петъчни вечери обикновено преминаваха в репетиции, посветени на бъдещата му поява в програмата „Университетско състезание“^[1]. Започнах да се чудя къде ли се бе дянала Грейс и тогава я видях как си проправя път през тълпата, за да стигне до нас.

— Иви — започна задъхано тя, — ще се наложи да си тръгна.

Отчаяно погледнах към Джак, докато си мислех: „За бога, Грейс, не мога да си тръгна сега!“. Хрумнаха ми хиляди извинения, за да остана тук с Джак, но изведнъж забелязах, че тя бе пребледняла.

— Какво има? — попитах аз.

— Поли — отвърна тя, видимо притеснена. — В болница е. Претърпяла е нещастен случай.