Шарлейн Харис
Мъртви на прага (2)

2.

Отначало си помислих, че положението е овладяно и всичко си е постарому. На другата вечер обстановката в бара изглеждаше малко по-спокойна. Сам отново се подвизаваше зад тезгяха, щастлив и спокоен. Сякаш нищо не бе в състояние да го извади от равновесие, а когато му разказах за случилото се предишната нощ, той ме похвали за проявената съобразителност.

Тара не се появи, така че нямаше как да я питам за Мики. Пък и влизаше ли ми в работата наистина? Е, може и да не ми влизаше в работата, но определено ме интересуваше.

Джеф ла Бек дойде отново, но изглеждаше доста смутен от разправията си със студента. Сам знаеше за инцидента от телефонен разговор с Тери и предупреди Джеф да се държи прилично.

Анди Белфльор, полицай от управлението на община Ренард и брат на Порша, дойде с приятелката си — млада жена на име Хали Робинсън. Анди е по-възрастен от мен, а аз съм на двайсет и шест. Хали тъкмо бе навършила двайсет и една и законът вече й позволяваше да посещава места като „Мерлот“. Прясно дипломирана от колежа, Хали преподаваше в основното училище. Изглеждаше страхотно — къса кестенява коса, огромни кафяви очи и приятно заоблена фигура. Анди излизаше с Хали от около два месеца и — доколкото можех да преценя от оскъдните си впечатления за тях, — връзката им се развиваше напълно предсказуемо.

Анди си мислеше, че много харесва Хали (макар че я смяташе за леко досадна) и нямаше търпение тя да престане да му се дърпа. Хали си мислеше, че Анди е дяволски привлекателен и много сериозен мъж и просто обожаваше наскоро ремонтираното имение на семейство Белфльор, но смяташе, че Анди ще я зареже веднага след като си легне с нея. Мразя да знам за хорските връзки повече, отколкото знаят дори самите участници в тях, но въпреки усилията ми да блокирам чуждите мисли, в умствената ми броня винаги се намираше по някоя пукнатина.

Клодин се появи в бара малко преди да затворим. Клодин е висока метър и осемдесет, с черна коса, която се спуска като водопад от къдрици по гърба й, и поразително нежна бяла кожа, която изглежда тъничка и лъскава като повърхността на зряла слива. Облеклото й винаги привлича внимание. Тази вечер тя носеше костюм от сако и панталон в теракотен цвят, който прилепваше плътно по извивките на амазонското й тяло. Денем работеше в отдела за жалби на един от големите магазини в търговския център в Ръстън. Жалко, че брат й, Клод, не беше с нея. Той не залита в моята посока, но е истинска радост за окото.

Клод с елф. Съвсем буквално. А Клодин е фея, по подразбиране.

Тя ми махна през навалицата от клиенти. Аз й помахах в отговор с усмивка на уста. Всички са щастливи около Клодин, а тя пък е винаги весела, когато наоколо й няма вампири. Клодин е непредсказуема и много забавна, макар че — като всички феи — става опасна като тигър, когато се ядоса. За щастие, това не се случва често.

Феите заемат специално място в йерархията на магическите същества. Все още не съм разбрала какво точно, но рано или късно ще си го изясня.

Всички мъже в бара точеха лиги по Клодин, а това й доставяше огромно удоволствие. Тя хвърли към Анди Белфльор един дълъг, многозначителен поглед с широко отворени очи, което извади Хали Робинсън от равновесие, но момичето бързо се сети, че трябва да се държи подобаващо за мила девойка от Юга. Клодин обаче загуби всякакъв интерес към Анди, когато видя, че той пие студен чай с лимон. Феите имат силна алергия към лимон. По-силна дори и от алергията на вампирите към чесън.

Клодин си проправи път към мен и ме прегърна, предизвиквайки всеобщата мъжка завист. После ме улови за ръката и ме повлече към кабинета на Сам. Последвах я от чисто любопитство.

— Скъпа моя — каза Клодин, — имам лоша новина за теб.

— Каква? — За част от секундата смайването ми премина в страх.

— Рано тази сутрин имаше престрелка. Улучиха един от върколаците пуми.

— О, не! Джейсън! — Но все някой от колегите му щеше да се обади, ако той не се бе появил на работа, нали така?

— Не, брат ти е добре, Суки. Но Калвин Норис беше прострелян.

Ченето ми увисна. Джейсън не ми се обади, за да ми го каже. И аз трябваше да го науча от чужд човек?

— Мъртъв ли е? — попитах аз с треперещ глас. Не че двамата с Калвин бяхме близки, далеч не, но новината ме шокира. Непълнолетната Хедър Кинман беше застреляна предишната седмица. Какво ставаше в Бон Томпс?

— Прострелян е в гърдите. Жив е, но е много тежко ранен.

— В болницата ли е?

— Да, племенниците му го закарали в „Грейнджър Мемориъл“.

Градчето Грейнджър се намираше недалеч от Хотшот в югоизточна посока — доста по-близо от общинската болница в Кларис.

— Кой е виновникът?

— Никой не знае. Простреляли са го рано тази сутрин, докато е пътувал за работа. Прибрал се вкъщи след… ъм… ежемесечната си разходка в гората, преоблякъл се и тръгнал към града, за да поеме смяната си в „Норкрос“.

— Ти как разбра всичко това?

— Един от братовчедите му дойде в магазина да купи пижама за Калвин, тъй като той нямал. Сигурно спи гол — каза Клодин. — Не знам как ще успеят да облекат горнище на пижама върху превръзките. Може би ще използват само долнището? Калвин едва ли би искал да се мотае из коридорите, облечен в някой от онези противни болнични халати.

Мисълта на Клодин често залиташе доста встрани от основната нишка на разговора.

— Благодаря за информацията — казах. Зачудих се откъде братовчедът познаваше Клодин, но нямах намерение да питам.

— За нищо. Сигурна бях, че ще искаш да знаеш. И Хедър Кинман беше свръхсъщество с двойствена природа. Обзалагам се, че не си го знаела. Помисли върху това.

Клодин ме целуна по челото — феите са много емоционални създания — и се върна в бара. Аз я последвах в мълчание. Феята веднага се залови с обичайните си занимания. Поръча си 7&7^[1] и две минути по-късно около нея вече гъмжеше от ухажори. Тя винаги си тръгваше сама, но на мъжете явно им харесваше да си пробват късмета. Според мен Клодин се хранеше от цялото това възхищение и внимание.

Дори Сам й се усмихваше лъчезарно, а тя нямаше нищо против.

Когато дойде време да затваряме бара, Клодин си бе тръгнала обратно към Монро и аз предадох новината й на Сам. Той се втрещи от историята досущ като мен. Калвин Норис оглавяваше малката върколашка общност в Хотшот, макар че останалата част от света го познаваше като стабилен, спокоен ерген със собствена къща и добра работа като началник-бригада в местната дървопреработвателна фабрика. Не бе за вярване, че някой би могъл да желае смъртта му. Сам реши да изпрати цветя от името на персонала в бара.

Облякох палтото си и излязох през задния вход малко преди Сам. Чух го да заключва вратата. Изведнъж се сетих, че запасите ни от бутилирана кръв са почти изчерпани, и се обърнах да го кажа на Сам. Той усети движението ми и спря, за да ме изслуша. И тогава изражението му внезапно се промени и на лицето му се изписа ужас. От левия му крак бликна кръв, а във въздуха се разнесе изстрел.

Кръвта беше навсякъде. Сам се свлече на земята, а аз започнах да пищя.