Ран Босилек
Козле, агънце и теленце

Връщал се пастир със стадо от планината. Из пътя изгубил козле, агънце и теленце.

Изгубените животни се събрали заедно и се сгушили в хралупата на дебело дърво. Препречили сухи клони и затворили хралупата. Наблизо живеели мечка, вълк и лисица.

През нощта лисицата отишла при хралупата на козлето, агънцето и теленцето, почукала и рекла:

— Моля ви се, отворете, съседчета! Покажете се и чуйте какво ще ви кажа!

Показало се козлето и попитало:

— Какво искаш, Кума Лисо?

— Моля ви се, дайте ми нещо за ядене!

— Ех, нямаме нищичко, Кума Лисо. Аз бях отишло да търся по-удобно жилище. През това време дошла една лисица. Но моите другари я нападнали, разкъсали я и излапали месото й. За мене оставили само едно малко късче и аз преди малко го изядох. Нищичко не остана.

Като чула това, Кума Лиса се уплашила и избягала в гората. Забравила за вълка и мечката.

Те я чакали, чакали, но тя не се върнала. Тогава вълкът рекъл:

— Аз ще отида да видя какво направи лисицата, та не се връща никаква.

Вълкът отишъл при хралупата на горските гости и почукал.

— Кой чука и какво дири от нас? — попитало коз л ето.

— Аз съм Кумчо Вълчо. Живея заедно с Кума Лиса и Баба Меца. Изпратихме Кумата да ви поиска нещо за ядене, защото сме много гладни, а нищичко си нямаме. Дойдох да видя защо се бави Кума Лиса.

Козлето отговорило:

— Тая вечер отидох да намеря някое по-хубаво жилище. През това време дошъл един вълк. Моите другари го нападнали, разкъсали го и изяли месото му. За мене оставили само едно малко късче, което преди малко излапах. Сега нищо нямаме да ви дадем.

Като чул тия думи, Кумчо Вълчо се уплашил, избягал в гората и забравил за мечката. Мечката чакала, чакала, вълкът се не върнал.

Тя се дигнала, та при хралупата на горските гости. Почукала.

— Кой чука и какво дири от нас? — попитало козлето.

— Дайте ми нещо за ядене! — помолила се Баба Меца.

Козлето отговорило:

— Ах, нищичко си нямаме, Бабо Мецо! Тая вечер отидох да намеря някое по-удобно жилище. През това време дошла една мечка. Моите другари се нахвърлили върху нея, разкъсали я и излапали месото й. За мене оставили едно късче и аз преди малко го изядох. Сега нищичко нямаме да ти дадем.

Като чула тия думи, Баба Меца се уплашила и избягала в гората. Козлето казало на другарите си:

— Сега и Кума Лиса, и Кумчо Вълчо, и Баба Меца ще се срещнат в гората, и ще разберат, че сме ги лъгали. Ще дойдат при нас и ще ни разкъсат. По-скоро да бягаме!

Избягали далече в гората. Спрели се под наклонено дърво. Помогнали на теленцето да седне на най-ниския клон, а козлето и агънцето се покачили по-нависоко на дървото.

През това време Кума Лиса, Кумчо Вълчо и Баба Меца се срещнали в гората и разбрали, че били измамени от горските гости. Тръгнали да им отплатят.

Стигнали до хралупата — не ги намерили. По следите отишли до наклоненото дърво. Телето щом ги видяло, уплашило се и паднало на земята. Но козлето се съвзело и викнало, колкото може:

— Дръж, теле, Баба Меца! Аз ще се разправя с Кумча Вълча, а агнето ще види работата на Кума Лиса! Ние с по-силни зверове се разправихме, че сега тия ли страхливци ще ни уплашат. Дръжте ги! Дръжте ги!

Баба Меца, Кумчо Вълчо и Кума Лиса се уплашили и дим да ги няма, избягали в гората.

Козлето, агнето и телето преспали спокойно под дървото. На сутринта пастирът ги намерил и ги откарал при стадото.