Калин Вълов
За миг при мене постой…

За миг при мене постой,

с любовта си обичната, цялата.

Дари ме с мъничко покой

и върни ми частица от вярата.

 

В тая нощ при мене постой,

когато никого до себе си нямам.

Приятел и любима ми бъди

и всичкото, което си нямам.

 

Само за миг те моля постой,

достатъчен ми е за цялата вечност.

Ако докоснеш с ръцете си твои

лицето ми с божествена нежност.

 

За кратък миг те моля постой,

за най-краткия от всичките мигове.

И шепни ми, шепни, та в шепота твой

в покой да остана, във вечен покой.