Ран Босилек
Филмоснимачи

Тропанчо се облече в чудна заешка премяна, па на чичка си той рече:

— Скоро, чичо, що се маеш? Гледай! Ще ли ме познаеш? Облечи се като мене в тия заешки премени! Па да вземем апарата и да идем във гората — зайците на филм да снемем и наградата да вземем, та навред да се прославим!

— Дай тогаз да се не бавим! — чичото усмихнат рече, кожа заешка навлече и със Тропанча закрачи…

Скоро двамата снимачи влязоха в една дъбрава.

— Тука тъкмо за филм става! Нагласи ти апарата! — рече Тропчо, — От гората ще докарам зайци разни, с уши дълги, с глави празни. Ти тогаз върти и тракай!

И момчето не дочака, втурна се и този час чу се бодрият му глас:

— Снимай, чичо, ний сме тука! Днес ще имаме сполука!

Чичо този миг затрака…

— Оле, чичо, чакай, чакай! Виж ловец! Ах, бягай с време! Той за зайци ще ни вземе, па отидохме мърцина!…

Хуква зайчата дружина. Двамата снимачи клети дигат за молба ръцете:

— Милост, милост, о, човече! Виждаш — не сме зайци вече, а прости филмоснимачи. Заешка премяна влачим, та зайците да не плашим. Милост. Нали сме си наши!

И ловецът се засмя. — Не се бойте, господа! Живи, здрави си бъдете! Снимането продължете!