Жечка Горчева
Построяването на Господния дом

По времето на Соломоновото царуване за народите на Юда и Израил настъпиха мирни дни. Те живееха безопасно, ядяха, пиеха, веселяха се и молеха Бога да продължи колкото може повече дните на Соломон.

А той владееше над всичките царства от реката Ефрат до филистимска земя и до границите на Египет. Господ беше дал на Соломон твърде много мъдрост и разум. Неговата мъдрост надмина тази на всички източни мъдреци, както и на египетските. Името му се прочу между всички околни народи.

Още в началото на царуването си Соломон прати на Тирския цар Хирам следната вест:

— Ти знаеш, царю Хираме, че баща ми Давид не можа да построи дом за името на Господа, поради боевете, които трябваше да води постоянно. Но накрая Бог положи всичките неприятели под нозете му и ето аз сега се радвам на пълно спокойствие. Нямам нито противници, нито злополуки. Затова възнамерявам да построя дом на моя Бог. Моля те, заповядайте да ми насекат кедри от Ливан. Моите слуги ще бъдат и твои слуги и ще им дам заплати, каквито ти речеш.

Цар Хирам прати в отговор на Соломон следните слова:

— Благословен да бъде Господ, който даде на Давид мъдър син да царува над този велик народ! Аз ще сторя всичко, което искаш за кедровите и елховите дървета. Моите слуги ще ги снемат от Ливан до морето и ще ги товарят на салове. А ти ще сториш това, което искам, за да продоволстваш моя дом.

И така двамата царе направиха договор помежду си — Хирам даваше на Соломон дървета и други материали, колкото той искаше, а Соломон му изпращаше пшеница и дървено масло.

Соломон събра тридесет хиляди здрави мъже, които изпращаше на работа в Ливан, начело с Адонирам. Имаше още седемдесет хиляди бременосци и осемдесет хиляди каменоделци в планините. Над всички тези работници бдяха три хиляди и триста надзиратели.

Дърварите отиваха на смени в Ливан, където цял месец вършеха толкова тежка работа, че после трябваше да си почиват два месеца. Хиляди хора връзваха отсечените дървета в салове и стотици моряци ги свличаха по море в Яфа, където работеха изкусните тирийци. Над всички началстваше Азария, син на Натан, човек деен и жесток. За него се носеха слухове, че никога не почива и не спи, разяждан от тежка неизлечима болест.

След като беше подготвен огромен материал от камъни и дървета, започна строежът на Господния дом на хълма Мориа. Това стана през 480 година след излизането на Израил от Египет, през четвъртата година от царуването на Соломон, през месец Зив, който е вторият месец на годината.

За построяването на Господния дом, както и на царския дворец в Ерусалим, Соломон извика от Тир изкусния майстор-строител Хирам Авий от Сидон, син на медникар от рода Наталимов. Всичките планове на храма и двореца, рисунките по колоните, украшенията на стените, чертежите на прозорците и вратите бяха изработени от Хирам.

Дължината на дома, който Соломон построи за Господа, беше 60 лакътя, широчината му — 20, а височината — 30. Строеше се с камъни и дървета, предварително подготвени, така че нито чук, нито топор, нито какво да е желязно сечиво не се чу при работата.

Покривът бе направен от кедрови дъски и греди. Прозорците бяха неподвижни и с решетки. До втория и третия етаж се стигаше чрез витлообразна стълба. Подът бе покрит с елхови дъски, а стените — с кедрови така, че камък не се виждаше. По всички стени на дома бяха изрязани палми, цъфнали цветове и херувими. В средата на вътрешния дом бяха разположени два херувима от маслиново дърво, високи по 10 лакътя, също обковани със злато. Крилата им бяха разперени така, че крилото на единия досягаше едната стена, а крилото на другия — другата стена. А в средата крилата на двата херувима се допираха.

Поставиха светилището в по-вътрешната част на дома, за да положат там ковчега на Господния завет. Цялото светилище бе обковано със злато, а олтарът беше от кедър. Завесата пред него също бе позлатена и поставена на златни верижки. Вратата за входа на светилището бе направена от маслиново дърво с прекрасна дърворезба, обкована със злато.

Майстор Хирам изля два медни стълба, високи осемнадесет лакътя. На върховете им сложи капители, високи пет лакътя, изобразяващи кремове. Той направи и леяно море, чието устие беше широко десет лакътя и високо — пет. Морето стоеше на дванадесет вола, чиито задни части бяха обърнати навътре. Направи и десет медни подножия като всяко от тях имаше по четири колела с медни оси. Върху подножията имаше десет омивалника, а на плочите, които бяха между стълбовете, имаше лъвове, волове и херувими, а под тях ресни. Накрая Хирам направи котлите, лопатите и легените.

Трапезата, на която се полагаха присъствените хлябове, светилниците, чашите, щипците, легените, кадилниците и резетата на вратите бяха направени от чисто злато. Теглото на медта и златото, които се използваха за направата на всички тези неща, не може да се пресметне.

За кедровите дъски и греди от Ливан, за кипарисовото, маслиновото и ситимовото дърво, за дяланите и шлифовани грамадни камъни, за пурпура, багреницата и висона, везани със злато, за прекрасните вълнени тъкани, за слоновата кост, желязото, оникса и мрамора, за скъпоценните камъни, за златните вериги, венци, ширити, мрежи, подноси, лампади и светилници, за златните панти и гвоздеи, за златните чаши и блюда, за изсечените образи на лъвове, волове и херувими, палми и други цветя, Соломон подари на Тирския цар Хирам двадесет селища от Галилейската земя.

Хирам обаче смяташе, че този подарък е нищожен в сравнение с нечувания разкош, с който бяха построени храма, двореца и малкия дворец в Мило за жената на царя, красавицата Астис, дъщеря на египетския фараон.

Цялата работа по построяването на Господния дом трая седем години, а на двореца — тринадесет. Когато храмът бе готов напълно, Соломон внесе нещата, посветени от баща му Давид — среброто, златото и венците — и ги положи в съкровищницата на Господния дом.