Жечка Горчева
Давид и Голиат

Когато пое царуването над израилтяните, цар Саул започна да воюва против всичките си околни неприятели: против моавците и амонците, против совските царе и филистимците. Скоро успя да избави Израил от ръцете на ония, които го ограбваха. Когато видеше Саул някой силен и храбър мъж, веднага го вземаше при себе си.

Първият цар на Израил най-често воюваше с филистимците. Този път те първи се заприготвяха за война като събраха войските си в Сокхот Юдин и разположиха стана си в Ефест-дамим. А израилевите мъже направиха лагера си в долината Ила и също се заприготвяха за бой срещу отколешния си враг.

След като бяха привършили приготовленията си и в двата стана, от филистимската страна излезе юнак на име Голиат, родом от Тет. Той беше висок шест лакътя и една педя. На главата си носеше меден шлем и беше облечен в люспеста броня, чиято тежина бе пет хиляди сикли мед. Между раменете си имаше меден щит, а на пищялите си — медни ногавки. Острието на копието му тежеше 600 сикли желязо и щитоносецът му вървеше винаги пред него.

Голиат застана пред израилевите войски и им каза:

— Изберете си един мъж, който да слезе при мен. Ако успее да ме убие, ние, филистимците, ще ви станем слуги. Но ако аз го надвия, тогава вие ще ни се подчинявате. Днес хвърлям презрението си върху вас, израилеви войници!

Саул и войските му се стъписаха. Внушителен бе ръста на Голиат, а и те отдавна знаеха, че той е юнак над юнаците. Нямаше сред израилтяните човек, който да му излезе насреща.

Всяка сутрин и вечер Голиат отправяше своето предизвикателство към войските на Израил, но само ехото на отсрещния хълм го повтаряше. Израилевите мъже немееха пред силата и храбростта на филистимеца.

Ефратянинът Есей от Витлеем имаше осем сина, от които вече трима бяха във войската на Саул. Те се казваха Елиав, Евинадав и Сама. А най-малкият син — Давид, пасеше овцете на баща си във Витлеем. Той растеше здрав и силен младеж. Лицето му бе много красиво — бледо, с алени устни и очи, сини като ведро небе, в които често проблясваха ту топли пламъчета на радост, ту гневни мълнии на ярост. Въпреки бледността на лицето и немного едрия му ръст, от фигурата на Давид лъхаше голяма жизненост и сила. На него много му се искаше да отиде да погледа някоя битка между двете войски, ето защо силно се зарадва, когато баща му го извика и каза:

— Синко, вземи една ефа пържено жито и тези десет хляба и ги занеси на братята си в стана. А тези десет пити сирене дай на хилядника им. Виж там здрави ли са братята ти и вземи някакъв белег от тях, за да зная, че са живи.

На другия ден, едва що зората бе започнала да се преборва с нощния мрак, когато Давид се заприготвя за път. Страшно му се искаше по-скоро да тръгне. Остави овцете на пазач, взе нещата, които баща му даде и тръгна за долината Ила. Той не вървеше, а направо летеше към стана на войската. Сърцето му лудо биеше в гърдите. Как само му се искаше да види една истинска битка и… ако можеше да участвува в нея, да провери младите си буйни сили…

Лесно откри братята си сред Сауловите хора, предаде им поздравите на баща си и ги попита как са със здравето. В това време юнакът Голиат излезе от филистимските редове и за 79-ти път отправи предизвикателството си към израилевите мъже. Това го правеше вече 40-ти ден поред, но не се беше намерил храбрец, който да му излезе насреща.

Давид занемя. Той никога не беше виждал толкова огромен човек и така въоръжен. Но този юнак имаше наглостта да хвърли презрението си на израилевите войски, в които служеха неговите братя. И все едно, че той обиждаше неговия Бог, който ги закриляше. Изведнъж младежът Давид се обърна към стоящите около него войници и запита:

— Кажете ми, моля ви, какво ще получи онзи, който порази този грамаден филистимец и отмахне укора от Израиля?

— Царят ще обогати с голямо богатство тоз, който го убие и ще му даде дъщеря си за жена — отвърнаха мъжете.

Скоро известиха на цар Саул, че едно младо момче желае да излезе срещу великана Голиат. Царят го повика при себе си и му каза:

— Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него, защото си още дете, а той е мъж в силата си и както виждаш огромен на ръст.

А младежът му отвърна:

— А когато слугата ти Давид пасеше овцете на баща си, често идваше лъв или мечка и грабваше агне от стадото. Тогава аз го достигах и поразявах, та отървавах грабнатото от устата му. Убивал съм и лъв, и мечка, и този филистимец ще убия, защото хвърли презрението си върху войските на живия Бог. Моят Господ, който ме отърва от лапите на лъва и мечката, сега ще ме отърве и от ръката на Голиат.

След тези думи на Давид Саул се съгласи да го пусне срещу Голиат. Облече го със своето облекло и му тури меден шлем на главата. Младежът препаса и меча на царя и се опита да походи така. Скоро обаче се отказа с думите:

— Не мога да ходя с това облекло, царю, и с тези оръжия, навярно защото не съм свикнал.

И той бързо се съблече, нахлузи своите поизвехтели вече дрешки и взе овчарската си гега в ръка. После избра пет гладки камъка от потока и ги сложи в торбата си. Не след дълго тръгна срещу приближаващия се Голиат с прашка в ръка. Филистимецът вървеше към израилевите войски с изкривено от яд лице. Съвсем млад и много красив му се виждаше Давид, а и на всичко отгоре идваше насреща му с тояга в ръка. Когато се приближиха един към друг, той каза на Давида:

— Куче ли съм аз, та идваш против мене с тояга? О, само се приближи още малко и аз скоро ще нахраня с месата ти птиците и зверовете!

А Давид му отвърна:

— Ти идваш против мене с меч и копие, а аз ида в името на моя Бог, живия Бог на силите, на израилевите войски, които ти презря. И аз вярвам, че днес Господ ще те предаде в ръката ми, вярвам, че ще бъдат победени филистимските войски, за да разбере целият свят, че има Бог в Израил и че този Бог не избавя с меч и копие.

Вълнението на мъжете и от двата стана стигна своя краен предел. Никой не беше очаквал такава нечувана дързост и такива слова от устата на младото пастирче. Дори слънцето на небето се запря, да види края на този странен двубой. И птиците по дърветата на двата хълма занемяха. Цялата природа сякаш застина в трепетно очакване.

А Давид спокойно извади от торбата си един камък и го хвърли с прашката срещу филистимеца. С такава сила бе запратен този камък, щото се заби в челото на огромния мъж и го събори на земята. После Давид се завтече и застана над Голиат като победител на ринга. Изтръгна меча му от ножницата и отсече гордата глава.

Филистимците като видяха смъртта на своя храбрец, хукнаха през глава да бягат. Тогава израилевите войски ги подгониха и стигнаха чак до портите на Акарон. Паднаха много ранени и убити от филистимска страна. После израилтяните се върнаха от преследването и разграбиха стана им.

Когато Давид се връщаше от победата си над Голиат с главата му в ръка, Авенир го заведе при Саул. Тогава царят го запита:

— Чий син си ти, младежо, тъй дързък и храбър?

А Давид му отвърна скромно:

— Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.

Тогава Саул го взе при себе си и не му позволи да се върне в бащиния си дом.