Ърнест Хемингуей
Отвъд реката, сред дърветата (34)

Глава тридесет и четвърта

— Спи спокойно, моя истинска любов, а когато се събудиш, всичко ще бъде разказано и аз ще отвлека с шеги вниманието ти от опитите да научиш подробности за triste metier^[1] на войната. После ще отидем да купим малкия негър или мавър, изрязан от абанос, с изящни черти и тюрбан със скъпоценни камъни. След това ще си го сложиш и ще отидем в „Хари“, за да пийнем и да се видим с някои наши приятели, които вече ще са там.

Ще обядваме в „Хари“ или ще се върнем тук и аз ще събера багажа си. Ще се сбогуваме, а аз ще се кача в motoscafo^[2] с Джаксън, ще кажа нещо весело на Gran Maestro, ще помахам с ръка на членовете на Ордена и съдейки по това как се чувствувам сега, се обзалагам, дори съм хиляда на сто сигурен, че никога няма да се видим с теб отново.

По дяволите, каза той, без да се обръща към никого и, разбира се, не на глас, чувствувал съм се така преди много сражения и всяка есен. Случвало ми се е винаги когато съм напускал Париж. Навярно това не значи нищо.

На кого му пука в крайна сметка, освен на мен, на Gran Maestro и на момичето, във всеки случай не на шефовете.

На мен самия ми пука много. Но аз, разбира се, би трябвало да съм свикнал, да съм се приспособил и вече да не ми дреме за нищо — както в определението за курва: жена, на която не…, и т.н.

Но сега няма да мислим за нея, момче, лейтенант, капитан, майор, полковник, генерал, сър. Просто още веднъж ще рискуваме, а тя да върви по дяволите с грозното си лице, което старият Йеронимус Бош нарисува съвсем точно. Но ти можеш да си прибереш косата, стара сестрице смърт, ако имаш ножница за нея, или, добави той, мислейки сега за Хюртген, можеш да вземеш косата и да я размахаш.

Беше същински Паскендейл от избухващите дървета, каза той, без да се обърне към никого, освен към причудливите светлини на тавана. След това погледна момичето, за да разбере дали спи достатъчно дълбоко, така че, дори и мислите му да не могат да я наранят. Загледа се в портрета и си помисли: Имам я в две положения — спи, леко обърната на една страна, и ме гледа в упор от платното. Аз съм щастлив кучи син и не трябва никога и за нищо да съм тъжен.