Ърнест Хемингуей
Отвъд реката, сред дърветата (32)

Глава тридесет и втора

— Поспа добре — каза му момичето нежно и тихо. — Искаш ли нещо?

— Не — отговори полковникът. — Благодаря.

След това стана лош и добави:

— Дъще, мога да спя добре прав, седнал в електрическия стол с разцепени гащи и остригана коса. Спя както искам и когато имам нужда от сън.

— При мене не е така — каза сънливо момичето. — Спя, когато ми се приспи.

— Ти си прекрасна. И спиш най-добре от всички.

— Не се гордея с това — отговори момичето, много сънено. — То е просто нещо, което правя.

— Моля те, направи го.

— Не. Разказвай ми много тихо и нежно и сложи болната си ръка в моята.

— Да върви по дяволите болната ми ръка. Откога пък стана болна?

— Тя е болна. Много болна, дори най-болната, която си виждал. Моля те, разказвай ми за сраженията, без да бъдеш прекалено брутален.

— Задачата е лесна. Нямам да уточнявам кога става това. Времето е облачно, а мястото е 986 342. Каква е ситуацията? Опушваме врага с артилерия и минохвъргачки. С-3 съобщава, че С-6^[1] заповядва Червените да бъдат в пълна готовност в 17:00. С-6 иска да си в пълна готовност и да хвърлиш много артилерия. Белите съобщават, че при тях всичко е наред. С-6 съобщава, че рота А ще се придвижи и ще се присъедини към рота Б.

Рота Б беше спряна първа от действията на противника и остана на място, без да са искали това от нея. С-6 не може да се похвали с кой знае какъв успех. Това е неофициално. Той иска още артилерия, но артилерия няма.

За какво ти е да ти разказвам за сражения? Наистина не разбирам. Или всъщност разбирам. На кого са му притрябвали истински сражения? Но ето, това са сраженията по телефона, дъще, а после ще сложа звуковете, миризмите и случките — кой беше убит, кога и къде — ако искаш.

— Искам само това, което ти желаеш да ми разкажеш.

— Ще ти разкажа как беше. Генерал Уолтър Бедъл Смит и до ден-днешен не знае как беше. Макар че може би греша, както съм грешил толкова много пъти.

— Радвам се, че не трябва да се срещам с него и с лъскавия мъж.

— Няма да е нужно да се срещаме с тях в ада, който е на земята — увери я полковникът. — А аз ще сложа долу наряд да пази вратите на ада, за да не влизат такива типове.

— Ти прозвуча като Данте — каза сънено момичето.

— Аз съм мистър Данте — отговори полковникът. — За момента.

За малко той наистина се почувствува на мястото на Данте и начерта всички кръгове. И той като него не беше справедлив, но все пак ги начерта.