Ърнест Хемингуей
Отвъд реката, сред дърветата (26)

Глава двадесет и шеста

Седяха там, на масата, и наблюдаваха ранната, бурна светлина над Канала. Сега, на слънцето, сивото беше придобило жълт оттенък, а вълните се разбиваха от отлива.

— Мама твърди, че не може да живее тук прекалено дълго през който и да е сезон, защото няма дървета — каза момичето. — Затова ходим извън града.

— Затова всеки ходи извън града — отговори полковникът. — Бихме могли да засадим дървета, ако намерим някоя къща с достатъчно голяма градина.

— Най-много обичам ломбардските тополи и чинарите, въпреки че още съм доста неука.

— И аз също ги обичам, обичам още кипарисите и кестените. Питомните кестени и дивите кестени. Но ти никога няма да видиш истински дървета, дъще, докато не отидем в Америка. Чакай да видиш какво нещо е белият бор или жълтият бор!

— Ще ги видим ли по време на голямото пътешествие, когато спираме на бензиностанциите или обществените станции, или как ги наричате?

— Хижи и туристически лагери — отговори полковникът. — В онези ще се отбиваме, но не и за през нощта.

— Така искам да спрем пред някоя обществена станция, а аз да им подхвърля парите и да кажа: „Зареди и провери маслото, Мак“, както е в американските книги или във филмите.

— Това се нарича бензиностанция.

— А какво е тогава обществена станция?

— Тоалетна — където отиваш, за да се…

— А-а-а — каза момичето и се изчерви. — Извинявай. Така искам да науча американски! Но сигурно още дълго ще се изразявам неправилно, както ти понякога правиш на италиански.

— Нашият език е лесен. Колкото по на запад отиваш, толкова по-ясен и по-лесен става.

Gran Maestro донесе закуската и нейният аромат не се разнесе из столовата — блюдата бяха със сребърни похлупаци, — но стигна до тях, ухаеше силно на бекон и бъбреци на скара, долавяше се и тайнствена миризма на гъби.

— Изглежда прекрасно! — възкликна момичето. — Благодаря ви много, Gran Maestro. Да говоря ли на американски? — попита тя полковника. Протегна ръка към Gran Maestro леко и бързо, като рапира, и каза: — Дай го тука, приятел. Папането е бомба!

Gran Maestro отговори:

— Благодаря ви, госпожо.

— Трябваше ли да кажа „хапката“ вместо „папането“? — попита момичето полковника.

— Те са равностойни.

— Така ли говорехте на запад, когато беше момче? Какво казвахте на закуска?

— Закуската се сервираше или предлагаше от готвача. Той казваше: „Хайде, плюскайте, кучи синове, или ще я изхвърля!“

— Трябва да го науча, защото ще ми потрябва, когато сме в имението. Някой път, когато дойдат на обед английският посланик и скучната му жена, ще накарам лакея да извика: „Хайде, плюскайте, кучи синове, или ще я изхвърля!“

— Посланикът ще се опули — каза полковникът. — Но това ще бъде интересен експеримент.

— Научи ме нещо, което мога да кажа на истински американски на сипаничавия, ако дойде. Просто ще му го прошепна в ухото, сякаш му определям среща, както е било едно време.

— Зависи от това как изглежда. Ако е много мрачен, можеш да му прошепнеш: „Виж какво, Мак, когато се хвана, ти обеща да бъдеш мъжко момче.“

— Прекрасно! — възкликна тя и го повтори с глас, който беше научила от Ида Лупино. — Мога ли да го кажа на Gran Maestro?

— Разбира се. Защо не? Gran Maestro!

Gran Maestro се приближи и се наведе напред учтиво.

— Виж какво, Мак, когато се хвана, ти обеща да бъдеш мъжко момче.

— Не отричам — отговори Gran Maestro. — Благодаря ви, че го казахте така точно.

— Ако онзи се появи, а ти искаш да говориш с него, след като се е нахранил, прошепни му в ухото: „Избърши жълтото от брадата си, Джак, ставай и се омитай.“

— Ще го запомня и ще се упражнявам вкъщи.

— Какво ще правим след закуска?

— Да се качим ли горе, да погледаме картината и да видим дали има някаква стойност, имам предвид дали струва на дневна светлина?

— Хайде — каза полковникът.