Кей Торп
Фиктивен брак (5)

Шеста глава

Стаята на Марк беше тъмна. Той се изправи на лакът, когато тя влезе.

— С Джейсън ли се е случило нещо?

— Не. — Гласът й беше пресипнал. — Мисля, че е време да престана да се държа толкова… глупаво.

— Изобщо не си глупава — каза тихо Марк и отметна завивката си. — Ела.

Тя приближи без повече колебания и се отпусна в топлата му прегръдка. Усети, че е съвсем гол.

— Почти винаги спя така — прошепна той, доловил причината за внезапното й сковаване. — Надявам се, когато се оженим, и ти да започнеш да го правиш. Ръката му потърси бедрото й, плъзна се покрай талията й и продължи нагоре, за да открие гърдите й. — Колко прекрасни и нежни са! Помогни ми да те съблека.

Сърцето й се разтуптя, когато вдигна ръце, за да свали той нощницата през главата й. Почувства голото му тяло с всяка своя фибра. Сетивата й бяха възбудени до такава степен, че миризмите, образите и звуците се сливаха в едно.

— За пръв път ми е — промълви тя, неуверена в себе си, и усети изненадата му.

— Сигурно причината не е в липсата на възможности, значи сама си се отказала — прошепна той в косата й. — Защо?

— Защото никога досега не съм го искала толкова силно — призна тя. — Защото нито един мъж не ме е карал да се чувствам така.

— Теса… — дрезгаво прошепна той.

Тя го накара да замълчи и се отдаде на инстинкта си, стар като света. Властните ръце на мъжа се плъзгаха по тялото й, караха я да тръпне и да се извива, вземаха й дъха.

Отначало колебливо, но после все по-уверено дланите й погалиха мускулестите гърди. Наслаждаваше се на все по-страстните му целувки.

Усети болка, когато той проникна в нея, макар да бе нежен и внимателен. Ала едва когато усети, че агонията отстъпи на екстаза, мъжът ускори темпото. Завладя я вълна от усещания и я отнесе заедно с него в света на щастието и забравата.

Връщането към действителността приличаше на събуждане от прекрасен сън.

Марк беше още в нея, главата му тежеше на рамото й. Раздвижи се под тежестта му, развълнувана от току-що преживените непознати усещания.

Да, наистина се чувстваше по-различна. Знаеше също, че интимността им през изминалата нощ е само начало. Фактът, че той не я обича, ще е от значение утре, но сега самото му присъствие беше достатъчно.

— Извинявай, ако съм ти причинил болка — прошепна той. — Беше неизбежно. Но следващия път ще бъде по-добре.

Тя се усмихна и притисна устни към бузата му.

— Нима е възможно?

— Почакай и ще видиш — весело рече той. — Ти си невероятно страстна жена, Теса Кадман!

— Майка ми щеше да каже, че съм безсрамна уличница — промърмори тя. — И ти ли мислиш така?

— Абсолютно. Което много ме радва.

Сгушена в него, усещаше топлия му дъх на врата си. Той заспа преди нея, дишането му стана дълбоко и равномерно. Отсега нататък ще бъдат заедно до края на живота си, помисли си блажено Теса. Бракът им ще бъде щастлив.

 

 

Когато отвори очи, беше вече сутрин. Марк не беше до нея. Погледна часовника и скочи. Седем и половина! Джейсън сигурно е станал и се чуди къде е тя. Не бива да я намира тук, в леглото на баща си. Не е редно. Трябва да отиде в стаята си веднага, още преди да е дошъл да я търси.

Слава богу, стълбището беше празно. Потисна желанието си да се втурне с всички сили и когато се добра до стаята си, затвори след себе си вратата и се облегна на нея за миг. Марк трябваше поне да я събуди, преди да слезе в кабинета да работи. Със сигурност и той не искаше Джейсън да разбере, че обстоятелствата са променени. Тя, разбира се, не съжаляваше за нищо. Как би могла? Снощното преживяване бе най-хубавото в целия й живот, искаше й се да го извика на всеослушание.

Тази сутрин кабинетът беше затворен. Сложи ухо на дебелата врата и дочу неясния шум на електрическата пишеща машина. Може да му занесе кафе, мина й през ума.

— Какво правиш, Теса? — полюбопитства Джейсън от стълбите зад нея и тя се сепна виновно.

— Не бях сигурна къде е баща ти — призна тя. — Навярно е започнал работа много рано.

— Чух го да слиза в шест и половина — уведоми я Джейсън. — И аз смятах да стана, но пак заспах.

За щастие, помисли си Теса. Преди да сипе кафето, видя, че момчето се настани на масата с любимите си бисквити и мляко. Нерешителното й почукване на вратата на кабинета остана без отговор. Поколеба се за момент и после влезе.

— Мислех, че би пийнал кафе — каза тя, когато Марк разсеяно вдигна поглед. — Искаш ли и нещо за ядене?

С широко движение на ръката си той разчисти малко място сред разпръснатите листове, взе чашата и веднага се обърна пак към страницата, поставена на пишещата машина.

— По-късно — отговори припряно той. — Благодаря ти, Теса.

Очевидно нейното присъствие не беше желано. Тя прехапа устни и излезе от стаята, като затвори плътно вратата зад себе си. Той се държеше така, сякаш снощи нищо не се беше случило. Разбира се, преживяването не е било ново за него. В живота му е имало и други жени, освен Даян. Денят й се стори по-мрачен.

Приготвяше в кухнята салата от шунка за обяд, когато малко преди десет часа се звънна на входната врата. За миг се изкуши да го остави той да отвори, но детинските капризи не бяха в стила й. Мъжът на прага имаше тена и телосложението на Марк, но все пак бе някак съвсем различен. Не само защото е по-млад, помисли си Теса, когато срещна нескритото любопитство в синьо-сивите очи.

— Аз съм Дийн — каза той с леко провлечен канадски акцент. — А вие вероятно сте бъдещата ми снаха?

Теса смутено подаде ръка.

— Здравей, Дийн. Очаквахме те след около седмица.

— Планът се промени — добави остро той. — Може ли да вляза?

— О, извинявай. — Тя се отдръпна. — Разбира се!

Той вдигна единствения си куфар, прекрачи прага и се озърна припряно.

— Нищо не се е променило. Тапетите са сигурно на повече от десет години.

— Значи са качествени — отвърна Теса, вече превъзмогнала първоначалната си изненада. — Добре ли пътува?

— Горе-долу. — Той се обърна отново към нея със замислен поглед. — Не си такава, каквато очаквах.

Отварянето на вратата на кабинета спаси Теса от необходимостта да отговори на тази забележка, въпреки че щеше да й е интересно да чуе какво точно е очаквал. Марк изглеждаше по-скоро примирен, отколкото изненадан.

— Радвам се да те видя — каза той на брат си. — Защо не ни предупреди, че ще дойдеш по-рано?

— Реших в последния момент. — Не беше толкова непринуден, колкото му се искаше да изглежда. — Може ли да закуся? Идвам направо от Хийтроу.

— Да, заповядай — предложи Теса и погледна неуверено Марк. — А ти?

— И аз ще дойда. — Ненадейната му усмивка стопли сърцето й. — Току-що усетих, че съм гладен.

— Ще съм готова след десет минути — обеща тя. — Сигурно имате да си кажете куп неща. Защо не седнете, а аз ще ви повикам, когато свърша?

Тя се отправи отново към кухнята с весела стъпка. Усмихна й се веднъж и беше готова на всичко. Какво ли не прави любовта? Взаимна или не, трябваше да свиква с нея.

Когато повика двамата мъже в трапезарията, примирението на Марк бе съвсем очевидно. А Дийн беше по-умърлушен, въпреки че се посъвзе, като видя отрупаната чиния пред себе си.

— Избраницата ти не е само хубавичка — отбеляза той. — Всичко е точно както трябва.

— По-късно ще пристигне още багаж — каза Марк, преди да започне да се храни. — Дийн няма да се връща в Канада.

— О-о! — Теса отмести поглед от единия към другия. Чудеше се какво да добави. — Разбирам — довърши неуверено тя. — Ще отида да проверя дали стаята е готова.

Госпожа Бротън работеше на горния етаж. Тя недоволно изсумтя, когато чу за новия член на домакинството.

— Не се е връщал от година — каза тя. — Няма да се изненадам, ако са го уволнили. Истински чаровник е, когато реши, но смята, че светът му е задължен. Доколкото ми е известно, пропилял е всичките си пари по фондовите борси, и сега живее на гърба на господин Марк. Той му уреди работата в Канада. Знаех си, че няма да е за дълго.

— Може би просто не му харесва страната — предположи Теса, защото съзнаваше, че не би трябвало да слуша тези клюки, но и не можеше да остане глуха за тях. — Сега си е у дома и ще се огледа за нещо друго.

— Сега си е у дома и ще си късметлийка, ако изобщо се отървеш от него. — Предсказанието й беше мрачно. — Ще видиш, че съм права!

Марк се върна към работата си, веднага след като се нахрани и остави Теса да покаже на брат му коя стая е приготвена за него.

— Не се притеснявай — каза й спокойно Дийн. — Живял съм тук достатъчно дълго, за да я намеря сам. Между другото, къде е Джейсън?

— Беше в стаята си — отговори му Теса и се почуди дали високомерното му отношение беше преднамерено, или несъзнателно.

Дийн отвори вратата и отвътре се чу възторжен вик.

— Чичо Дийн!

Теса бавно слезе по стълбите и се почувства внезапно, и непонятно защо, потисната. Той няма да остане дълго тук, успокои се тя. Само докато си намери работа и квартира. Но тя решително загърби факта, че това може да продължи с месеци. Къщата беше достатъчно голяма за всички.

Дийн проведе няколко телефонни разговора следобед и съобщи, че ще излиза за вечеря. За да възобнови старите си контакти, отвърна безгрижно той на хладния коментар на Марк.

— Дийн знае ли защо ще се оженим? — попита Теса колкото е възможно по-нехайно, след като Джейсън вече си беше легнал.

— Имаш предвид делото за попечителство? — Марк поклати глава. — Никой друг не знае засега.

Тя добави притеснено:

— Джейсън трябва ли да присъства на процеса?

— Надявам се да не се наложи. Предпочитам да го държа настрана.

— И аз се надявам!

— И за мен ли ще се безпокоиш така, когато се оженим? — попита той с тон, който би трябвало да е шеговит, но всъщност бе твърде сериозен.

— Ти си възрастен и можеш да защитаваш интересите си — отговори тя.

— Но не и за тези на Джейсън?

Тя въздъхна.

— Не исках да прозвучи така.

— Зная — каза тихо той. — Ти си необикновен човек, Теса. Друг не би направил снощния ти жест.

Само жест ли е било за него, запита се тъжно тя. Но какво повече би могла да очаква? Вече знаеше, че не я обича. Поне беше достатъчно честен, за да не се преструва.

— След като Дийн живее с нас, мисля, че ще трябва да продължим както беше досега — добави той с нотка на съжаление. — В никакъв случай не искам да те излагам на злонамерените му намеци, ако заподозре, че сме изпреварили събитията.

Отчаяно копнееше да почувства ръцете му, устните му. Но чу собствения си спокоен, студен и безкрайно хладнокръвен глас:

— Сигурна съм, че и двамата няма да имаме време да се почувстваме самотни.

— Да — сви устни той. — И като говорим за време, аз трябва да го използвам по-рационално.

— Към работата си ли се връщаш? — попита унило тя, когато Марк се изправи.

— Искам да напредна с книгата колкото е възможно повече преди сватбата, дори да не успея да я довърша — каза той. — През следващите две седмици ще бъда и по-концентриран. — Когато мина покрай стола й, той се наведе и я целуна леко по челото. — Не ме чакай. Вероятно ще работя до късно през нощта.

— Да ти донеса ли питие или нещо друго по-късно? — попита тя.

Той поклати глава.

— Ако имам нужда от нещо, то ще е уиски, а гарафата в кабинета е пълна до половината. Лека нощ, Теса.

Излезе, преди тя да успее да му отговори, и я остави втренчена в огъня с чувството, че следващите два дни ще й се сторят дълги като години.

Но всъщност времето й мина доста бързо. Беше заета със запасяването с полуфабрикати, за да могат двамата мъже да си ги приготвят, когато пожелаят. Не виждаше често Дийн. Той излизаше всяка вечер, връщаше се късно или рано, зависи от гледната точка, и ставаше едва когато усетеше по миризмата, че се приготвя закуската. Както каза госпожа Бротън, беше голям чаровник, когато си го поставеше за цел, но Теса не успяваше да се отпусне в негово присъствие. Въпреки факта, че не го беше виждал почти година, Джейсън много го обичаше. „Чичо Дийн е забавен — заяви той. — Разказва вицове.“

В четвъртък сутринта Джейсън беше слязъл в кухнята преди Теса. Измит и облечен, той си беше налял чаша портокалов сок и прелистваше вестника, сякаш разбираше всяка дума.

— Аз си приготвих багажа — съобщи той. — Кога ще тръгваме?

— Със сигурност не преди закуска. — Теса неволно се усмихна на нетърпението му. — Значи няма да ти е мъчно да оставиш татко сам?

— Той няма да е сам. — Дийн влезе след нея в стаята. — Аз съм тук. — Сиво-сините му очи имаха странен израз, когато тя се обърна към него. — Къде точно отиваш?

— С Джейсън ще бъдем при моите родители до сватбата — отвърна тя. — Майка ми има нужда от помощ при подготовката.

— Значи ние с Марк ще трябва сами да се грижим за себе си през следващите две седмици, така ли?

— Не съвсем — отвърна Теса. — Госпожа Бротън е тук.

Той направи кисела физиономия и разсмя Джейсън.

— Тя не оживява обстановката като теб. А кой ще ни готви?

— Винаги можеш да се храниш навън.

— Но са необходими пари, а в момента нямам много.

— Тогава вероятно би трябвало да си намериш работа — безгрижно се усмихна тя.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Длъжностите, които носят такава заплата, каквато ми е необходима, за да се издържам, не се намират често.

— Винаги можеш да понижиш критериите си.

— Не е в мой стил. — Погледът му стана враждебен, въпреки че тонът му беше все така спокоен. — Може би трябва да си намеря богата вдовица или разведена жена.

Сама си го търсеше, призна си Теса с горчивина. Марк нямаше да й благодари, задето беше казала на брат му някои истини, особено в присъствието на Джейсън.

— Съжалявам — каза тя. — Нямам право да ти казвам какво да правиш.

— Не се безпокой. Изглеждаш малко изморена тази сутрин. Предполагам, не си спала много през нощта.

Теса усети как се изчервява. „Злонамерен намек“ бяха точните думи. Марк познаваше чудесно брат си.

— Спах добре — овладя тя гласа си. — Какво искаш за закуска?

— Каквото ще яде Марк. — Все още беше враждебен. — С теб той хваща с един удар два заека, квалифицирана детегледачка и икономка.

Теса не отговори. Тя беше започнала да се заяжда. Едва ли можеше да обвинява Дийн, че поддържа огъня. И все пак думите му я засегнаха. Толкова ли беше очевидно, че Марк не я обича?

Джейсън местеше поглед от единия към другия с плахо, разтревожено изражение и явно усещаше напрежението, ако не и причината за него. Тя му се усмихна успокоително, преди да се върне към задълженията си, благодарна, че Дийн излезе от кухнята.

Марк се появи по средата на закуската.

— Виждала ли си сутрешния вестник? — попита той. Усмивка премина по лицето му, когато Джейсън сгъна набързо страниците.

— Разгледах всички снимки. Сега можеш да го вземеш — отговори синът му и добави нетърпеливо: — Веднага след закуска ли тръгваме?

— Не можеш да дочакаш да видиш отново кучето, нали? — Той срещна погледа й. — Зависи от Теса.

— Имам още работа — рече тя. — Ако отидем там на обяд, може да ядеш с нас, преди да тръгнеш обратно към града.

— Имам среща в три — каза той. — Ще бъде напрегнато. Дийн слезе ли вече?

— Мисля, че е в гостната.

Каквото и да си бяха казали, то явно не се бе харесало на Дийн. Той поглъщаше храната пред себе си мълчаливо, а устните на Марк бяха свити. Ако бе разпитвал Дийн за плановете му за бъдещето, брат му сигурно си е помислил, че са се съюзили срещу него.

Джейсън усещаше напрегнатата атмосфера и беше потиснат. Развесели се едва когато Теса му предложи да й помогне в приготвянето на багажа. Трябваше да намери възможност да прегледа куфара му, без той да я види, защото силно се съмняваше, че мненията им относно нещата, които ще са му необходими, съвпадаха.

През целия път до Есекс той оживено разговаряше. Теса беше предупредила майка си по телефона и когато пристигнаха към дванайсет часа, обядът беше почти готов. Голямата изненада беше сестра й, дошла от Апминстър, любопитна да се запознае с мъжа, който най-после бе поискал ръката на Теса. Роджър, за съжаление, беше в чужбина.

Теса се зарадва на срещата, но не можа да потисне пронизалата я болка, когато видя, че Марк е запленен от жизнеността и хубавото лице на Лора. Кестенявата коса на сестра й сега беше тъмноруса. Стройната й гъвкава фигура не издаваше, че е майка на две деца.

— Оставих ги на бавачката — сподели тя. — На Робърт му става лошо в колата.

— Колко са големи? — попита Марк.

— Единият е на четири, другият — на две години. — Тя се усмихна на Джейсън. — Опасявам се, че са малки за теб. Робърт сега тръгна на детска градина.

— А аз ходя на предучилищна подготовка — отвърна гордо той. — Щях да отида в пансион, но сега Теса ще живее с нас и вече не е необходимо. Нали, татко? — попита той със съмнение.

— Да, поне докато пораснеш — кимна Марк.

Само ако съдът отсъди справедливо на процеса, помисли си Теса и с усилие си спомни истинската причина, поради която Марк я помоли да се омъжи за него. За първи път се почуди какво ще е отношението му, ако му отнемат попечителството.

— Мила, той е невероятен! — възкликна Лора, когато мъжете излязоха за момент. — И аз бих могла да се влюбя в него! Сигурна съм, че ще бъдете много щастливи.

Теса промърмори нещо подходящо в отговор. Чувстваше се изморена и потисната. За околните нищо не им липсваше. Само тя и Марк знаеха какво е истинското състояние на нещата, а неговите мисли й бяха неизвестни.

Той си тръгна преди два часа. Теса го изпрати до колата и беше изненадана и очарована, когато той я притегли към себе си и я целуна страстно.

— Ще ми липсваш — рече Марк. — И двамата ще ми липсвате. Ще дойда възможно най-скоро.

— Не. — Възвърнала увереността си, тя си позволи да възрази. — Наслаждавай се на последните си ергенски дни през следващите две седмици, защото после те очакват отговорностите, които ще имаш като съпруг.

Марк се усмихна.

— Звучи като доживотна присъда. Е, щом така искаш…

Не, искаше го тук, до нея, но все още нямаше смелост да му го каже. Проследи го с поглед как потегля и имаше чувството, че отнася част от нея със себе си.

 

 

Сватбата беше прекрасна. Поне на такова мнение бяха почти всички. А за самата Теса церемонията мина като миг. Преди да дойде на себе си, вече стоеше до Марк и посрещаше гостите за официалния обяд. Марк изглеждаше великолепно в сивия си костюм. Съпругът й. Мъжът, когото обичаше. Сега нищо не можеше да ги раздели. Искът за попечителство беше оттеглен. Той й го каза едва снощи по телефона. Явно Даян беше разбрала, че при променените обстоятелства нямаше големи шансове за успех. Значи имаше полза от женитбата им. Сега трябва само да заздравят отношенията си.

Дийн се шегуваше с една от по-младите гостенки. Двамата братя не бяха много близки. Дийн беше враждебно настроен към нея, сега вече го знаеше. Защо, не беше сигурна. Тя не му отнемаше нищо.

Фиона Хамънд честити на майка й. Беше красива и малко надменна, сякаш цялата тази история бе недостойна за нея. Движеше се между гостите и промърморваше от време на време няколко подходящи думи с лека, отегчена усмивка, която не слизаше от лицето й. После се озова пред тях, очите й търсеха погледа на Марк, усмивката й стана по-нежна, интимна.

— Честито, скъпи! — Тя се обърна към Теса и добави: — И на теб, разбира се, Теса. Каква хубава рокля! Нотингамска дантела, нали? Малко промяна след всички тези сатени и коприни!

И Теса мислеше така. Тогава защо усети унижение в забележката й? Защото не го казва като комплимент, осъзна тя, като долови злобата в светлосините очи. Явно не само Дийн бе враждебно настроен. Беше си присвоила мъжа, който тази жена искаше за себе си.

— Благодаря — отговори сдържано тя. — Радвам се, че дойде. Изглежда си последната. Марк, може би искаш да отидеш с — Фиона, нали — да посрещнеш сестра ми и съпруга й.

Весел лъч проблесна в очите му, когато я погледна.

— Ще се видим на масата.

Удивителна двойка са, помисли си Теса, докато двамата се отдалечаваха през множеството в залата. Обърна се и видя, че Дийн я наблюдава. Насили се да се усмихне радостно.

— Официалното облекло ти подхожда — започна тя. — Хубав девер имам!

— Дрехите правят човека — отговори той с познатата ленива интонация, която прикриваше истинската му същност. — И ти си се постарала да изглеждаш добре.

Не му обръщай внимание, посъветва я част от съзнанието й. Отвърни му, тласкаше я друга. Едва успя да овладее кикота, който напираше на устните й. Няма да позволи на никого да развали празника й. Нито на Дийн, нито на Фиона, нито на самия дявол!

Джейсън си проби път през навалицата към нея и я дръпна за полата.

— Теса, искам да отида до тоалетната — прошепна настойчиво той, — а не знам къде е.

— Ще ти я покажа — отвърна тя и го хвана за ръка. — Ела!

— Няма почивка за булката — промърмори Дийн, докато минаваха покрай него. — И на сватбеното пътешествие ли ще го вземете със себе си?

Този път Теса не обърна внимание на забележката. Дийн наистина бе непоносим! Джейсън щеше да остане при родителите й през кратката седмица, която тя и Марк можаха да отделят за себе си, за да не закъснее момчето за учебната година. Вместо на Малдивите щяха да я прекарат на остров Гърнзи, закъдето щяха да отлетят по-късно същия ден. Не че имаше значение къде отиваха, важното беше, че ще бъде с Марк.

Приемът преминаваше през традиционните си фази. След обяда следваха речите, тостовете, безкрайните спомени на роднините за минали сватби. Фиона беше сред първите, които си тръгнаха.

Когато Теса спомена, че е време да се преобличат, Марк й предложи тя да отиде първа.

Беше предвидено да сменят официалното си облекло с по-спортно в стаята, в която спаха снощи. Теса отвори вратата и се наведе да вземе плика на пода. Сигурно отново картичка, само че защо трябваше да я донесат тук, вместо да й я дадат долу, почуди се Теса.

Тя остави букета си на леглото и извади листа.

Съобщението беше напечатано, четеше се лесно и именно заради това бе още по-унищожително.

„Може би трябва да попиташ съпруга си с кого е прекарал по-голямата част от последните две седмици. Ако не беше заради Джейсън, нямаше да се радваш на ролята на съпруга. Възползвай се максимално от нея, защото няма да продължи дълго.“