Кей Торп
Фиктивен брак (8)

Девета глава

С наполовина облицованите си с дърво фасади, стръмните си фронтони и очарователните си стари църкви Севъноукс бе едно от любимите градчета на Теса. Модерната къща се намираше на около километър източно от селището. Тухлените й стени се издигаха сред безупречна градина зад желязна порта.

Семейство Фостър, собствениците на имота, не се отличаваха с гостоприемство. Теса вървеше унило зад жената, която им показваше стаите и се опитваше да прояви ентусиазъм, защото предимствата на модерния, строг интериор бяха несъмнени, но вътрешно в себе си мислеше, че къщата е лишена от всякаква индивидуалност.

Марк им обеща, че ще ги уведоми за решението си на другия ден. На път към следващата къща той каза с равен глас:

— Изглежда не ти направи голямо впечатление?

— Да — призна Теса. — Прекалено съвършена е.

Той я погледна озадачено.

— Мислех, че жените харесват точно съвършените домове.

— Дом не е точната дума. Ще се чувствам така, сякаш живея в декор. — Тя млъкна, защото се сети, че има само две възможности. — Извинявай, ако съм прекалено пряма. Моето мнение не е от най-голямо значение.

— На мен също не ми хареса — заяви Джейсън. — Госпожа Фостър през цялото време се страхуваше, че ще счупя нещо.

— Семейство Фостър няма да живеят вече там — отбеляза сухо баща му, — но разбрах какво имаш предвид. Дано одобрим другия имот, защото иначе ще трябва да започнем отначало.

Всичко в прекрасната стара къща, пред която спряха след малко, видът й, звуците й, чувството, което навяваше, издаваха уюта на истински дом. Жената, която ги посрещна, също хармонираше с обстановката. Около шейсетгодишна, със сивееща, но добре поддържана коса и фигура, неподвластна на времето, тя се усмихна спокойно.

— Бях в градината — каза тя, покани ги да влязат и се обърна към Джейсън: — Какво ще кажеш да пийнем по чаша лимонада, докато мама и татко разгледат наоколо?

— С удоволствие — погледна я заинтригувано Джейсън.

Госпожа Пиърс кимна любезно на Теса.

— Обиколете навсякъде, където искате. Няма защо да бързате. Ще направя чай. Все още е топло и може да се седи вън на терасата.

Обиколката беше почти излишна, защото Теса вече очакваше с нетърпение да се нанесат в къщата. Облицованите с дъбови дъски стаи на първия етаж бяха просторни и добре разположени. Освен очарователната дневна с камина и канапета под прозорците имаше трапезария, кабинет, огромна кухня и още една стая, от която се излизаше на терасата през стъклена врата, заемаща цяла стена.

На горния етаж бяха разположени две големи спални и две бани, а таванските помещения се простираха върху цялата къща и имаха малки прозорчета, които надничаха в бръшляна.

— На Джейсън ще му хареса тук — възкликна Теса и си представи помещението обзаведено за игра, може би с тенис маса. — Дъждовните дни няма да са проблем.

— За едно нещо сгреших снощи — каза неочаквано Марк, докато я гледаше в лицето. — Ти обичаш Джейсън.

— За много неща сгреши — отвърна му тя. — Включително и за брат си, поне що се касае до мен. — Тя отправи настоятелен поглед към него. — Трябваше да хвърля бележката в кошчето за боклук, където й беше мястото.

— А прекара сватбеното си пътешествие в потискане на чувствата си? По-добре нещата да са открити. Вече няма илюзии помежду ни, което все пак е напредък. Накрая може дори да се влюбим един в друг.

— И по-странни неща са се случвали.

Когато най-сетне излязоха, госпожа Пиърс вече беше сервирала чая на терасата.

— Точно навреме — каза мило тя. — С Джейсън огледахме градината. Мисля, че я хареса.

— Чудесна е! — възкликна той. — Има дървена къщичка!

— Съпругът ми я построи за внука ни, преди децата да заминат на север — обясни домакинята. — Почина преди няколко месеца, затова продавам къщата. Тя е за цяло семейство.

— Моите съболезнования за съпруга ви — каза искрено Теса.

— Живяхме заедно четирийсет и две чудесни години — кимна възрастната жена с усмивка, — трийсет от тях тук. Къщата е по-особена и мисля, че е подходяща за вас. Не се опитвам да ви пришпорвам — добави тя. — Ще се нанеса при дъщеря си в новата й къща, така че не бързам.

— Утре ще се свържа с посредника ви, за да уредим формалностите — каза решително Марк.

— О, толкова се радвам. Не харесах никой от другите хора, които идваха.

 

 

Къщата на Марк беше продадена след три дни. Фиона придружаваше първия евентуален купувач, арабски господин с цяла свита след себе си. На място той не изрази никакво мнение и замина с мерцедеса си.

— Ще я купи — заяви уверено Фиона и прие джина с тоник, който Марк й беше налял. — Такива хора масово изкупуват имоти в центъра на Лондон. Не че не можете да си позволите да изчакате, за да получите по-добра цена — добави спокойно тя. — Госпожа Пиърс възнамерява да се изнесе до две-три седмици и ако адвокатите ти работят бързо, до края на месеца може да се нанесете. Разбира се, вероятно най-напред ще искате да опразните къщата.

— Нищо не се нуждае от промяна — каза бързо Теса, преди Марк да успее да отговори. — Харесва ни такава, каквато е.

— Е, не е съвсем така — каза весело той. — Госпожа Пиърс сама каза, че повечето от стаите се нуждаят от претапициране. Ще пратя някой да ги огледа.

— Мога сама да се справя с боядисването, ако се стигне дотам — каза настойчиво Теса и предизвика веселия им смях.

— Ще имаш грижата за достатъчно други неща — отбеляза Марк. — Не всички мебели, които са тук, ще подхождат на новата къща. Ще оставя на теб да решиш какво да вземем.

— Доста щедро. — В тона на Фиона се съдържаше тънък намек. — Колко жени могат да устоят на такова предложение? Не се притеснявай да потърсиш съвет, мила. Грешките понякога може да струват скъпо.

— Съмнявам се, че Теса ще сгреши — каза спокойно Марк, за което бе готова да го разцелува. После той развали всичко, като добави: — Къщата не е туристическа забележителност, така че всъщност едва ли има значение.

— Не разбирам какво намирате в нея — кимна Фиона. — Къщата на семейство Фостър беше великолепна.

— Джейсън не я хареса. — Дойде й до гуша. Остави чашата си и стана. — Извинете ме, но трябва да говоря с госпожа Бротън, преди да си тръгне.

— Марк, не би трябвало да позволяваш да ти влияе мнението на детето — чу тя Фиона, докато излизаше от стаята, и стисна още по-здраво зъби. Тази жена сега имаше предлог да ги посещава независимо дали е поканена, или не. Едва когато напуснат града, ще могат да заздравят брака си.

Марк я потърси малко по-късно, за да й каже, че му се налага да уреди някои неща в града и ще обядва там. Теса знаеше, че Фиона е със собствената си кола, което обаче не означаваше, че няма да бъдат заедно.

— Да отида ли да взема Джейсън от училище? — попита безизразно тя и видя как сивите очи се присвиха леко.

— Като се има предвид, че нямаш кола, едва ли ще го оставя да се тревожи.

— Мога да повикам такси.

— Казах, че не е необходимо. Аз ще отида. — Той спря на прага на кухнята. — Уговорил съм час за интервю с новия му директор. Може да съобщиш на госпожица Периман, че следващия петък ще си тръгне на обяд.

— Наистина мислиш за всичко. — Теса не се опита да скрие сарказма в гласа си.

Не бе особено приятно изненадана от новината, че е желателно да придружи Марк и Джейсън на интервюто.

— Искат да видят и двамата родители — съобщи й Марк в колата. — За да преценят средата, в която живее, предполагам. Господин Ломас вече е запознат с обстоятелствата.

— Значи ще е готов да прояви снизхождение към евентуалните ми недостатъци като майка? — предположи спокойно Теса.

— Не избързвай. Не се явяваш на изпит.

Но за Джейсън е изпит, помисли тя и се обърна, за да му се усмихне окуражително. Единственото утешение бе, че след като се пренесат, той ще се чувства много по-добре. Ще прекарат чудесно тази зима с огромната, обрасла с дървета градина, прекрасно място за игри и приключения.

Интервюто бе доста по-различно от очакванията й. Господин Ломас, кротък и учтив мъж около четирийсетте, в никакъв случай не беше лишен и от авторитет. Отначало Джейсън се държеше плахо и стреснато, но скоро се отпусна и отговори умно на уместните въпроси, които му бяха зададени.

— Очакваме с нетърпение да го видим след няколко седмици — каза директорът, след като изпрати момчето заедно с един по-голям ученик да обиколи набързо училището. Погледът му се спря с одобрение върху Теса. — Имате превъзходни отношения със заварения си син, госпожо Лейланд. Сигурно обучението ви е било от голяма полза.

— И фактът, че той е много мило дете — отвърна тя. — Не ми беше трудно.

— Е, невинаги приспособяването става толкова бързо — усмихна се очарователно той. — Желаете ли чай?

— Направи му впечатление — коментира Марк, когато вече бяха на път към къщи. — Стабилно влияние!

Затова ли се ожени за мен, помисли си тя с познатата горчивина, като усети иронията. Единственото, което му беше необходимо, бе майка за Джейсън. Интимностите, които си разменяха нощем, бяха просто допълнение.

Къщата беше продадена и опаковането на багажа започна. За повечето подробности около пренасянето щеше да се погрижи фирмата, която Марк бе наел, но Теса предпочиташе да оправи сама собствените си вещи.

Фиона вече си беше свършила работата и нямаше повод да ги посещава, но все пак идваше. Теса беше свикнала да чува игривия смях и предизвикателния тон, когато се връщаше от пазар или от фризьорския салон. Не че подозираше Марк в извънбрачна любов в дома, в който живееха. Не би стигнал дотам. Дори не беше сигурна, че връзката им продължава. Но не го питаше, най-вече защото се страхуваше, че ще й каже нещо, което не би искала да чуе.

Следващия понеделник цяла сутрин търси килими. Нямаше нищо подходящо за новия им дом. Трябваше да се запази духа на сградата.

Към обяд огладня и отиде в ресторанта на магазина да се нахрани. После пи кафе и прегледа списъка със задачите си. Можеше да наеме специалист, който да поеме всичко, освен крайните решения, но така й беше по-приятно. Ще сложи свой собствен отпечатък върху къщата.

Бе забелязала, че жената на съседната маса я наблюдава. Когато тя внезапно стана и се приближи, Теса вече очакваше да я помоли да й заеме пари. Думите й я шокираха.

— Аз съм първата жена на Марк, Даян. Не исках да пропусна случая да ви кажа добър ден.

Теса погледна елегантната дама в светлобежов костюм и сърцето й се сви. Разбира се, като се има предвид външния вид на Джейсън, естествено е да е блондинка със сини очи, но зашеметяващата й красота беше някак неочаквана.

— Откъде ме познавате? — успя да попита Теса в първоначалното си объркване.

— Бях на сватбата. Не, не бях поканена, разбира се — усмихна се леко тя. — Просто трябваше да видя жената, с която той ме замени. Чух, че е продал къщата? Трябва да е взел доста пари.

— Не зная. — Теса изпита инстинктивна антипатия към Даян.

— Типично за Марк. Винаги потаен. Да се отдели Марк Лейланд от парите му е все едно да изстискаш кръв от камък.

— Така ли? — Трудно й беше да потисне истинската си реакция. — За мен той винаги е бил най-щедрият човек на света. — После добави предпазливо: — След като сте били в църквата, сигурно сте видели сина си.

— Джейсън? Да, видях го. — Гласът й стана по-рязък. — Той можеше да спаси брака ми.

— А какво щеше да му струва това? — попита Теса.

— Аз съм негова майка. — Червените устни гневно се свиха. — Бях в правото си!

— Но вие сте го изоставили. Изоставили сте и сина, и съпруга си.

— Блейк не искаше деца. Едва през последната година се замисли кой ще наследи всичко. А аз не мога да имам други деца. — Тя замълча и прехапа долната си устна. — Джейсън беше единственият ми шанс да му дам каквото иска. Докато не дойде Марк и не се споразумяха да се прекрати делото.

— Марк е идвал? Кога?

— Няколко дни преди сватбата. Каза, че ще се ожени за квалифицирана детегледачка. Никой съд няма да се вслуша в позоваването на нестабилна семейна среда при този факт. Блейк му повярва. Сега се развежда с мен, за да си намери жена, която ще му роди собствен син.

Теса не изпита никакво съчувствие към Даян.

— Предполагам, че не сте обречена на мизерия?

— Ще му отнема всичко, което мога, до последната стотинка. Исках само да ви предупредя какво ви очаква. Марк Лейланд не позволява на нищо да попречи на желанията му. Готов е да използва всичко и всеки!

— Той се бореше за Джейсън — отвърна й Теса, без да обръща внимание на останалото. — И мисля, че е най-добре да си тръгнете, защото наистина не искам да слушам повече.

— Сама ще го разберете. — Даян се беше овладяла. — Ще има и други жени, ако все още няма, цели седмици, през които няма да го виждате, докато събира материал за проклетите си книги.

Теса взе сметката, която келнерката беше оставила на масата и стана.

— Имам много работа — каза тя възможно най-спокойно. — Не бих казала, че ми беше приятно да ви срещна, защото няма да е вярно.

— Давам ви най-много година — гласеше презрителният отговор. Все още седеше там, когато Теса излезе от ресторанта, извратена и злобна жена, на която красотата не й бе донесла много щастие. Всичко, което бе наговорила, бе породено от тази злоба, каза си Теса. Но все пак съдържаше известна истина. Ако не беше заради Джейсън, Марк никога не би я помолил да се омъжи за него. Но защо да се обижда, след като вече го знаеше?

Не й беше лесно да се преструва вечерта, когато момчето вече си беше легнало и останаха двамата с Марк. След като му отговори едносрично на въпроса как е минал денят й, той се отказа да разговаря с нея и включи телевизора.

Изтегнат на фотьойла, той изглеждаше толкова спокоен, сякаш нищо не му липсваше в брака им. Може би трябваше да се радва, че изобщо е тук, помисли си цинично Теса.

— Мислех да отида да видя Лора и Роджър през уикенда — каза тя. — Роджър пак ще заминава за Щатите следващата седмица и може би няма да мога скоро да се срещна с двамата заедно.

— Добре — отвърна й той. — Вземи колата.

Явно не възнамеряваше да дойде с нея.

— Да заведа ли Джейсън с мен? Може би искаш да бъдеш с него.

— Трябва да свърша някои неща.

— Но можеш да ги свършиш и през седмицата. Не му отделяш почти никакво време, Марк.

— Нима се опитваш да ми кажеш как да се държа със собствения си син?

— Женитбата ти с професионална детегледачка не те освобождава от всичките ти задължения — избухна тя. — Даян беше права. Мислиш само за себе си!

— Даян? — Лицето му застина.

Теса издържа погледа му. Късно бе да си вземе думите назад.

— Срещнахме се на обяд.

— Предварително ли се бяхте уговорили?

— Не, стана случайно. Знаеше ли, че е била на сватбата? Оттам ме позна.

— И не е пропуснала възможността да излее злобата си върху теб. Какво точно ти каза?

— Нищо ново. Освен факта, че си се срещал със съпруга й и си го убедил да прекрати делото. Сега се развежда с нея, за да има дете от друга жена.

— И аз трябва да се чувствам виновен?

— Разбира се, че не. Тя не заслужава нищо по-добро. Но сигурно има причини да е такава, каквато е сега.

— Въпрос на характер. — Беше ядосан, но сдържаше гнева си. — Тя не е способна да изпитва някакви чувства към когото и да било. Наистина не мога да се гордея със себе си по отношение на връзката ни, но тя беше тази, която си отиде.

— Може би ако не си бил толкова зает да обикаляш света, нямаше да го направи. На коя жена й харесва да бъде сама с бебето си?

— А коя жена би оставила тригодишното си дете на произвола на съдбата? Ако тогава не се бях върнал от летището поради лошото време, щеше да се случи истинска трагедия.

— Аз… не знаех.

— Много неща не знаеш. Може би е време да ти кажа. Беше обичайна любовна история. Канех се да я прекратя, когато тя ми съобщи, че е бременна. Оженихме се след седмица. Почти нищо не ни свързваше. Стана още по-лошо, когато Джейсън се роди. Беше на около шест месеца, когато тя ми каза, че е възможно да не е мой син.

— Лъгала те е, разбира се!

— Възможно е. Но той със сигурност не прилича на мен.

— Затова ли не прекарваше много време с тях? Какво те убеди накрая, че Джейсън наистина е твое дете?

— Вероятно никога няма да разбера истината. Но вече няма значение. Той носи моето име и аз го обичам. Сега, когато имаше опасност да го загубя, осъзнах колко силни са всъщност чувствата ми. Не бях идеалният баща.

— Има ли идеални хора? — попита тихо тя.

— Права си, че не му отделям достатъчно време. Когато се пренесем, ще се постарая да бъда по-често с него.

— Докато не заминеш да събираш материал за следващата си книга — не можа да се сдържи тя. — Тайланд, нали така каза?

— Може би някой ден. Сега мисля да опитам нещо по-различно.

— Какво например? — Сърцето й подскочи.

— Казват, че всеки носи поне един роман в себе си. Сюжетът ми се върти в главата през последната година. Действието ще се развива в Англия, така че няма да е необходимо да заминавам. — Той сви устни, като се вгледа в лицето й. — Само заради Джейсън ли се радваш или и на теб ще ти е приятно да съм по-често с вас?

— Разбира се, че ще ми е приятно! — Така й се искаше да му покаже чувствата си поне с действия, ако не с думи, но нещо вътре в нея все още я възпираше.

— Между другото, вечерният прием, който издателите ми дават всяка година, ще бъде във вторник. Вече им казах, че ще отидем.

— А Джейсън? — попита тя.

— Ще повикаме жена за вечерта. И за други вечери, ако потрябва. Няма да прекараш следващите няколко години около него в очакване да порасне.

— Нямам нищо против.

— Но аз имам. Ако искаме бракът ни да е успешен, трябва и двамата да положим усилия. На Джейсън няма да му навреди да остава понякога сам.

Звучеше разумно. Разумно и окуражително. Тя ще направи всичко възможно, за да заздрави връзката им.

— Добре — отвърна Теса. — Утре ще се обадя в агенцията.

Погледът му бавно се плъзна по стройната й фигура.

— Иска ми се да си легнем рано — каза той. — А на теб?

— Добра идея. — Едва долови гласа си от бученето на кръвта в ушите й.

Ето нещо, в което никога не я разочароваше, мина й през ума, докато лежеше отпусната и изтощена в прегръдките му. Само да можеше да не мисли, че за мъжете самият акт е достатъчен да ги удовлетвори. Дори да й е необходим цял един живот, ще го накара да я обикне, зарече се тя, преди да заспи.