Кей Торп
Фиктивен брак (7)

Осма глава

Върнаха се в петък рано вечерта и намериха Дийн да забавлява няколко приятели в гостната.

— Очаквах ви най-рано утре — каза той не особено разтревожен. — Отиваме в „Анабел“. Защо не дойдете с нас?

Как, за бога, си позволява да ходи в „Анабел“ запита се Теса, а Марк учтиво отхвърли поканата. Освен ако не си е намерил работа, докато отсъстваха. Понякога стават и чудеса, помисли си цинично тя. Ако Дийн беше написал бележката, нищо в държанието му не го издаваше. Не че имаше някакво значение кой беше авторът. Злото беше сторено.

— Ще приготвя вечерята — каза безизразно тя, когато Марк тръгна нагоре с куфарите. — Имаш ли някакви предпочитания?

— Ще се обадя в „Луиджи“ — отговори той, без да се обръща. — Съгласна ли си да поръчам лазаня?

— Чудесно.

Двоумеше се, докато той изкачваше стълбите. В никакъв случай нямаше да се присъедини към Дийн и компанията му в гостната, но и не искаше да остане точно сега насаме с Марк в спалнята им. Той не я беше докосвал от събота вечерта. Съмняваше се, че изобщо ще го направи отново.

Чудеше се дали е имало друг начин да се справи със ситуацията. Ако поговорят, може би ще се разберат.

Няма смисъл, помисли си мрачно. Беше й показал достатъчно ясно, че чувствата му към нея, каквито и да са били, се бяха стопили. Ще останат женени, но няма да живеят като мъж и жена. Може би най-напред трябва да се премести в старата си стая.

Но Дийн със сигурност щеше да забележи, а не можеше да се разчита, че няма да го сподели с никого. Ако новината за тяхното отчуждаване достигне до родителите й, никога няма да си прости. А и Джейсън наистина е дете, но със сигурност не е глупак.

Отиде в трапезарията да подреди масата. Утре трябва да приготви вечеря за четирима. Макар и с розови очила, майка й чуваше и виждаше. Една неволна грешка, и ще бъдат разкрити и двамата. Уикендът се очертаваше да бъде отвратителен.

Дийн и приятелите му тръгнаха към осем, шумни и весели. Марк слезе няколко минути по-късно.

— След тази компания май ще трябва да заредим отново барчето — отбеляза той. Защо не се обадиш сутринта на майка си да им предложиш да преспят тук?

— Много мило от твоя страна.

— Храната ще пристигне всеки момент. Мислех, че не се стремиш към интимна атмосфера, но тук е доста задушевно.

— Правилно мислиш. Не започвай всичко отначало, Марк.

— Какво, по дяволите, очакваш? Връщаме се от сватбено пътешествие, което надали би било удоволствие за някого.

— И на мен не ми беше приятно, както сам се убеди. Не е ли безсмислено? Няма час откакто сме си дошли и вече успяхме да се скараме. Не мога да живея така, Марк! Просто не мога!

— Нямаш друг избор. — Тонът му беше суров. — Независимо дали ни харесва, или не, не можем да се откажем от споразумението си. Ще се преструваме.

— За да спасиш мъжката си гордост? — попита язвително Теса.

— И Джейсън от майка му, ако си забравила вече. Естествено, ще продължим да спим в обща стая, но не се страхувай, че ще те карам да правиш каквото и да било друго. Ще разполагаш със собствена сума всеки месец и ще имаш пълна свобода.

— А ти ще се утешаваш с Фиона, разбира се.

Внезапно й се стори отегчен. Звънецът се обади и мъжът стана.

Така значи, помисли си Теса с болка, когато той отиде да отвори вратата. Тя носеше името му, беше осигурена, но всичко останало принадлежеше на Фиона.

Родителите й пристигнаха в шест и половина. Впечатлен от събитията през миналата седмица, Джейсън не спираше да бърбори.

— Ще ни липсва — призна майка й, когато той бе вече в леглото, и те пиеха аперитива си. — Внуците подмладяват. — Тя направи кратка пауза, защото осъзна какво беше казала, и погледна неловко към Марк. — Разбира се, Джейсън не ни е внук, но…

— Приятно ми е, че го чувствате като внук — отговори той. — Майка ми и баща ми починаха, преди той да се роди, а родителите на съпругата ми живеят в Австралия. Всяко дете има нужда от баба, която да го обича. А и сигурно ще се виждате по-често, когато след няколко седмици се преместим в Кент.

— Ще се местите? — Тя погледна първо зет си, после дъщеря си. — Но, мила, ти не си ми казала!

— Теса не знаеше — поясни Марк с все същия спокоен тон. В очите му се четеше предупреждение, когато срещна погледа й. — Открих два имота близо до Севъноукс. Бих искал да ги видиш и ти, преди да вземем окончателно решение. И двата са подходящи, но доста различни. Можем да отидем утре.

— Ето какво си правил, докато Теса и Джейсън бяха при нас! — възкликна Елизабет и се усмихна.

Между другото, помисли си цинично Теса. Като ги отпрати двамата с Джейсън в предградията, ще има още по-голяма свобода. Не че я беше грижа. Да прави каквото иска.

— Джейсън ще се радва.

— И двете къщи са с големи градини — съгласи се Марк. — Ще донеса брошурите, за да добиеш представа.

Елизабет погледна дъщеря си, когато той излезе от стаята.

— Искали сте да се местите?

— О, да. — Теса се насили гласът й да прозвучи ведро. — От самото начало бях на мнение, че Лондон не е най-подходящото място за отглеждане на дете.

— И той е решил да те изненада. Колко ли мъже биха си дали труда да го направят?

Колко ли мъже биха лишили жените си от всичко друго, освен от избора между две къщи? Може би нито една няма да й хареса и тогава какво се очакваше да каже? Дали е готов да продължи да търси, или тази е единствената възможност, която й предлага?

Марк се върна след няколко минути с цял куп лъскави диплянки в ръце и ги пръсна по ниската маса пред нея. Бяха шест или седем, но той взе само две: великолепна сграда, обрасла с бръшлян, и модерна постройка, заобиколена от обширно имение. И двете се предлагаха от фирмата на Фиона.

— Може би тази — посочи тя потъналата в бръшлян къща.

— И аз избрах нея — каза той. — Но по-добре да видиш и двете, преди да решиш окончателно. Всички други имат някакъв съществен недостатък.

— Доста си обикалял — промърмори тя.

— Имах отличен водач.

Теса стана и подаде брошурите на майка си.

— Време е за вечеря. Дайте ми пет минутки да подготвя нещата и заповядайте.

Трябваше й време, за да се съвземе. Фиона е развеждала Марк. Заемала е нейното място. Несъмнено окончателният избор също е неин. Как ще може да живее в къща, избрана от любовницата на мъжа й?

Марк се погрижи вечерята да мине гладко. Баща й се отпусна от хубавото вино и мисълта, че не трябва да кара обратно към Есекс, и към единайсет беше почти заспал. Майка й се извини, че се оттеглят толкова рано и го принуди да се качи с нея.

— Стои в офиса до осем, осем и половина. Ако не знаех, че отчетите трябва да са готови до следващата седмица, щях да го заподозра, че се среща с друга жена — засмя се тя и целуна Теса и Марк по бузите. — Лека нощ, скъпи мои. Беше чудесна вечер, само ние четиримата.

Дийн беше излязъл рано следобед. Теса се въздържа от коментар, когато Марк сложи резето на вратата. Вероятно беше по-добре запознат с действията на брат си.

После той отиде в кабинета. Какво щеше да прави там, не знаеше, а и не я интересуваше. Когато снощи лежеше до нея на двойното легло, толкова близо и все пак така далечен, тя стигна до извода, че единственият начин да се справи с цялата история бе да се освободи от чувствата си и да приеме нещата такива, каквито са. Каквото и да се случи, Джейсън не трябва да страда. И по отношение на новата къща неговите нужди бяха най-важни, не нейните. Нека той реши утре. Той и баща му.

Тя разресваше косата си пред огледалото на тоалетката, когато Марк се качи. В тъмния панталон и мекия бял пуловер изглеждаше невероятно привлекателен.

— Защо не ми спомена по-рано за къщата? — попита тя.

— Исках да ти го кажа през седмицата. Като подарък след сватбата. Но не ми се удаде възможност.

— Трябваше да намериш начин, а не да го изтърсиш така пред родителите ми. Какво целеше? Да ги впечатлиш с щедростта си?

— Говори по-тихо — посъветва я той. — Те са през една стая.

Не беше усетила как е повишила тон, но нарочно се постара да не го понижава.

— Като става дума за сватбени подаръци, може да върнеш перлите, които ми купи, защото аз няма да ги нося.

— Както решиш. Те са твои. Прави с тях каквото желаеш.

— Парите нямат значение за теб, нали? — каза хладно тя. — Може би все пак не сключих чак толкова неизгодна сделка.

Очите му внезапно се присвиха застрашително.

— Стига да изпълняваш задълженията си.

— Безусловно — увери го тя. — За нищо на света не бих наранила Джейсън.

— Радвам се да чуя, че нещо е в състояние да те трогне.

Той събличаше тънкия пуловер, докато говореше. При повдигането на ръцете мускулите около гръдния му кош се стегнаха. Теса преглътна и извърна поглед. Остави четката и взе нощния си крем. Няма причина да не се грижи за себе си само защото съпругът й не се интересува от нея.

Както обикновено, той заспа много преди нея. Тя лежеше втренчена в тавана и завиждаше на способността на мъжете да се абстрахират от чувствата си. Собствените й мисли не й даваха покой. Но от много размишления няма полза.

Беше към един часа, когато чу звънеца. Марк въобще не помръдна. Измъкна се от леглото, намери халата и чехлите си и излезе от стаята. Можеше да бъде само Дийн.

Грешката била негова, призна си безгрижно той, след като влезе. Казал на Марк, че тази нощ няма да се прибира.

— Плановете ми се провалиха — добави той, докато Теса заключваше след него. В тона му се прокрадваше злобна нотка. — Е, знаеш какво имам предвид.

— Не съм сигурна, че те разбирам — каза безизразно тя и се обърна към него.

— Изглежда бракът ти не потръгна както очакваше.

Тя успя да запази тона си непроменен.

— Какво те кара да мислиш така?

— Наблюдавах ви двамата тази сутрин. Не съм идиот, мила. Познавам брат си достатъчно добре, за да забележа отсъствието на… съпричастност, да речем. Трябваше да остави Джейсън да отиде при Даян и да си запази свободата да избере жена по свой вкус.

— Предполагам, имаш предвид точно определена жена? — сподавено попита тя.

— Преди Даян да предяви иск, брат ми и Фиона Хамънд бяха на път да се оженят.

— Ти си бил в Канада през последната година. Откъде знаеш какво са възнамерявали да направят?

— Направо от извора, така да се каже.

— Но тя не обича деца — промърмори Теса почти на себе си.

— Един добър пансион щеше да реши проблема.

Значи предложението е било нейно. Което обясняваше отношението на детето към нея. А Марк е бил готов да се съгласи. Трябваше да е благодарна на Даян, че е осуетила плановете им.

— Какво значение има това за теб? — попита тя.

— Фиона има контакти, които можеха да ми бъдат много полезни.

— А сега какво ти пречи да ги използваш?

— Твоето присъствие.

Тя впери поглед в него и изведнъж разбра.

— Ти си написал бележката. — Вече беше сигурна. — Не Фиона. Ти.

Ако изобщо бе изпитал срам, прикри го доста добре. Изразът му не се промени.

— Каква бележка?

— Ако си се надявал да се разстроя дотолкова, че да го напусна, си се лъгал — каза тя, успяла вече да се овладее. — Освен това ако съм се омъжила за него само заради парите му, както ти намекваш, едва ли ще се откажа заради последната му историйка с друга жена.

— Не си въобразяваш, че връзката му с Фиона е приключила, нали?

Усети мъчителна болка, но се постара гласът й да остане спокоен.

— Няма значение. Въпреки всичко аз съм негова съпруга.

Дийн я гледаше така, сякаш я виждаше за първи път. В очите му имаше дори възхищение.

— Знаеш ли, може би съм те подценявал, Теса. Бива си те! Защо да не се опознаем по-добре?

Дийн я притисна към вратата и потърси устните й. Изруга, когато младата жена го ухапа, вдигна ръка да пипне мястото и я стрелна с поглед.

В следващите мигове Теса разбра, че е по-силен, отколкото изглежда. Трябваше да понесе жестокия натиск на настойчивите му устни върху своите, суровостта на ръката му, която ровеше под халата й и търсеше гърдите й. Нямаше смисъл да се бори, защото надали щеше да успее да се отскубне от хватката му. Можеше само да стои неподвижна и хладна с надеждата, че ядът му ще премине от само себе си.

Едва когато ключът на лампата щракна и стаята внезапно се освети, той се отдръпна от нея. Брат му стоеше на стълбите. Теса беше толкова объркана, че не бе в състояние да реагира.

— Хвана ни на местопрестъплението — възкликна Дийн с подобаващо мрачен глас. — Рано или късно щеше да го разбереш.

Теса успя да се обади, макар и с прегракнал глас:

— Какво говориш? Марк, аз…

— Спести си думите. — Тонът му беше овладяно леден, цялото му държание говореше за обуздана ярост. — Дийн, до утре сутринта да си напуснал къщата. Къде ще отидеш е твоя работа. Отсега нататък нямаме какво да си кажем. Ясно ли е?

— По-ясно не би могло да бъде. Може ли да се кача по стълбите, без да бъда нокаутиран отново?

Марк му направи място да мине.

— Побързай.

Дийн се подчини на заповедта. Едва когато бе вече на безопасно разстояние от брат си, той се обърна към Теса, която все още стоеше неподвижно.

— Кратко, но сладко, сестричке. Няма да те забравя.

Марк изчака вратата на спалнята да се затвори след него и слезе по стълбите към нея. Теса се сети за десетки начини да опровергае твърдението на Дийн и отхвърли още толкова. По изражението на Марк отгатна, че не би повярвал на думите й.

— В кабинета — нареди той. — Оттам е най-малко вероятно да събудим още някой.

Тя влезе първа в стаята. Въпреки топлината в къщата се чувстваше премръзнала. Той светна само една лампа, наля си уиски и я погледна с явно презрение.

— Винаги съм знаел, че си тиха вода — каза той с ледено спокойствие, много по-унищожително, отколкото ако беше започнал яростно да крещи. — Но не дооцених правилно колко непочтена си в действителност. Ти изобщо не се интересуваш от Джейсън. Той, както и аз, е само средство по пътя към целта ти.

— Не е вярно. — Тя се вкопчи в малкото й останало самообладание, защото всичките й инстинкти я подтикваха към подобен жесток отговор. — Нямам какво да крия, Марк. Ако вярваш на внушенията на Дийн, постъпваш като глупак.

— Не видях да се съпротивляваш — сви устни той.

— Съпротивата ми щеше само да го разгорещи. Ти би трябвало да го разбираш най-добре. Не виждаш ли, че иска да ни раздели?

— За какво му е да ни разделя?

— Защото ти се ожени за мен, вместо за Фиона, а аз не мога да му окажа помощта, която е очаквал от нея.

— Каква помощ?

— Контактите й са могли да му бъдат полезни да си намери работа. Ако не му беше казал истинската причина за брака ни, нямаше да има предлог да стигне дотук.

— Нищо не съм му казал.

— Тогава може би Фиона го е направила. От бележката ставаше ясно, че той знае. Само ако беше… — Гласът й заглъхна при вида на лицето му.

— Каква бележка? — попита той.

Вече е късно за съжаление, помисли си изморено тя. Нека всичко излезе наяве.

— Намерих я пъхната под вратата, когато се качих да се преоблека след приема.

— Пазиш ли я още?

— Да. В кутийката с бижутата ми е.

Той остави чашата.

— Искам да я видя.

— Тук ли?

— Не, ще се качим в спалнята.

Беше непосредствено зад нея през целия път до стаята им. Без повече подкани Теса извади кожената кутия от чекмеджето и взе сгънатото листче. Беше го чела толкова пъти, че знаеше всяка дума наизуст. Наблюдаваше лицето му, докато той преглеждаше съобщението, и се почувства отвратена и уморена от цялата ужасна бъркотия.

Когато вдигна поглед, лицето му беше непроницаемо.

— Казваш, че Дийн го е написал?

— Така изглежда. — Тя направи лек жест на примирение. — Но е истина, ти сам призна.

— Което ни прави еднакво непочтени в морално отношение. — Блясъкът в очите му изразяваше нещо повече от гняв. — Престани да разиграваш ролята на засегнатата страна. И двамата знаехме много добре какво правим. А аз ще спра този фарс тук и сега. Изобщо не ме интересува дали си съгласна, или не.

— Родителите ми са през една стая — напомни му тя, доловила скритата в думите му заплаха. — За тях ти си най-добрият мъж на света. Не би искал да ги разочароваш, нали?

— И какво ще направиш, ще викаш ли? — отвърна й той. — Да отказваш на съпруга си естествените му права седмица след сватбата едва ли ще те издигне в очите им. — Той се съблече, без да сваля поглед от нея. — Ще се любим, както правят всички съпрузи.

Усещаше пулса в гърлото си, кръвта бучеше в ушите й. Не помръдна, когато свали халата й, нито когато плъзна тънките презрамки на нощницата по раменете й и дрехата падна на пода. Ръцете следваха погледа му, обхванаха гърдите й, очертаха всяка извивка на тялото й. После я привлече в прегръдките си.

Загубена съм, помисли си тя, докато вълните от усещания я връхлитаха една след друга. В следващия миг вече отвръщаше на целувката му, забравила всичко друго.

Беше й трудно да се погледне в огледалото на следващата сутрин, но срещата с родителите й на масата за закуска беше по-лесна. Те явно не забелязваха нищо нередно.

— Беше чудесна почивка — възкликна топло майка й на тръгване. — Нямам думи да изразя щастието си, като виждам колко си подхождате. Нали ще наминете скоро към нас?

Теса отговори машинално, защото усещаше присъствието на Марк. Беше излязъл от спалнята, когато се събуди сутринта. Завари го да говори с баща й в гостната. В малкото случаи, когато очите им се срещнаха, неговите бяха безизразни. Снощи си беше за снощи, тази сутрин е друго нещо. Ако той действително вярва, че е насърчавала опитите за сближаване на Дийн, не може да го убеди в противното, но по-добре сексуална връзка, отколкото съвсем нищо, бе научила през последната седмица.

Дийн сигурно бе излязъл рано. Освен няколко незначителни вещи, в стаята му не бе оставено нищо друго, ключът беше на масата в хола. Неприятна й бе мисълта за отчуждението между двамата братя, но Дийн не заслужаваше нищо по-добро.

— Ако искаш, да отидем в Севъноукс следобед — предложи Марк, след като изпратиха родителите й.

— Добре, ще кажа на Джейсън да се приготви — поколеба се, преди да добави бавно: — Марк, трябва да поговорим.

— Що се отнася до мен — каза твърдо той, — няма за какво да говорим. Отсега нататък ще се възползваме максимално от всичко, което имаме.

Дали това включва изоставянето на интереса към Фиона Хамънд, чудеше се тя, но не можа да се реши да го попита.

— Съгласна съм — каза тя и дори успя да се усмихне. — По-добре да се погрижа за обяда.

— Ще ядем навън. — В гласа му се чувстваше необичаен ентусиазъм. — И може да започнеш да търсиш нова икономка.

— Не готвя ли достатъчно добре? — попита остро Теса, но той вече се отдалечаваше.

— Работата ти е да се грижиш за Джейсън — подхвърли през рамо.

След като госпожа Бротън вършеше по-тежката работа, нямаше нужда от икономка. Друго щеше да е, ако имаха дете, което би укрепило брака им. А може вече да е бременна. Нещо дълбоко в нея трепна при тази мисъл.