Кей Торп
Фиктивен брак (2)

Втора глава

Беше почти седем и трийсет, когато стигнаха до апартамента й. Не можеше да ги остави да я чакат в колата, докато се приготви и затова ги покани да се качат с нея.

— Чувствайте се като у дома си — въведе ги тя в малкото преддверие и отвори вратата към всекидневната. — Няма да се бавя.

Спалнята беше голяма и прохладна. Теса отвори куфара, който беше разопаковала едва преди няколко дни. Ще вземе само каквото й трябва, за да изкара тази седмица, после ще се върне за останалото.

 

 

Марк прелистваше книга, когато тя влезе, а Джейсън се забавляваше с играчките, подредени върху малка масичка, които съквартирантката й Барбара колекционираше.

— Много ми харесва — заяви той. — Можем ли да си купим и ние, татко?

— Може ли да си купим и ние — поправи го баща му, докато затваряше книгата. — А отговорът е не. Тя не служи за нищо.

— Предназначена е да успокоява — каза тихо Теса и усети ироничния му поглед.

— И успява ли?

— Не зная — призна тя. — Аз съм винаги спокойна.

— Винаги? — Иронията беше още по-явна. — Ти си от малцината щастливци.

Бях, помисли си на свой ред иронично Теса. В момента беше напрегната, и то без причина. Какво в този мъж я изнервяше?

— Готова ли си? — попита той.

— Само да напиша бележка на Барбара. Тя трябва да се върне в петък. И да оставя съобщение за млекаря. На вестникаря може да се обадя и утре.

Марк занесе куфара й до колата и го сложи в багажника. За случайния минувач може би изглеждаме като семейство, заминаващо за уикенда, помисли си Теса, докато бащата на Джейсън се настаняваше до нея. Не че би се омъжила за Марк Лейланд. В никакъв случай!

Джейсън заспа по пътя.

— Бързо в леглото — подкани го Теса, когато влязоха в къщата. — Ще приготвя банята, докато се съблечеш. Само ми покажи къде е. — После се обърна към Марк: — Ако свалиш куфара и го оставиш в хола, ще го кача сама в стаята си, като свърша.

— Мога и аз да го занеса — отправи се той към стълбите. — Ще те настаня в спалнята до стаята на Джейсън и ще ползвате една и съща баня.

Тя го последва нагоре, а Джейсън вървеше между тях. По средата на широката площадка Марк отвори вратата вдясно.

— Ето твоята стая. Джейсън е в следващата, а до нея е банята. Тук настаняваме неочаквани гости, затова винаги е добре подредена. Ще намериш всичко, което ти трябва. — Сивите му очи се отместиха от нея към сина му, който сънено стоеше на прага. — Мисля, че може да пропуснем банята тази вечер.

— Както кажеш. — Теса не възнамеряваше да оспорва решението му. Усмихна се на детето. — Ще дойда да те завия, щом се приготвиш.

Джейсън изглеждаше заинтригуван.

— Добре — каза той. — Лека нощ, татко!

— Лека нощ! — Марк не приближи до него. След като момчето влезе, той се обърна хладно към Теса:

— Не го глези. На седем години е, не на три. Едва ли има нужда от завиване.

— Така се казва — отговори тя в същия тон. — Само ще вляза да му пожелая лека нощ.

— Защо не му пожела още тук?

— Както ти го направи? — Тя поклати глава. — Не е толкова голям, че да не може да го целунеш за лека нощ, особено ако си му баща. Няма да го разглезиш, като му покажеш обичта си.

— С нас си не повече от шест часа. Смяташ ли, че е достатъчно дълго, за да изразяваш некомпетентни мнения?

— Трябваше ми не повече от час, за да забележа, че се опитваш да го накараш да порасне колкото може по-бързо. Разбирам положението ти. Вече казах, че сигурно не ти е било лесно. — За миг се поколеба дали да продължи. — От колко време е без майка?

— Четири години.

— И не я е виждал оттогава?

Строгите устни потрепнаха.

— Ако изобщо имаше някакви чувства към него, мислиш ли, че щеше да го изостави?

— Донякъде зависи от причините й да си тръгне — каза безпристрастно Теса.

Очите му бяха ледени.

— Семейната история от първостепенна важност ли е за работата ти?

— Не, но ми помага да се ориентирам в ситуацията, пред която съм изправена. Извинявай, ако ти се струва, че се намесвам в личния ти живот. Просто съм загрижена за Джейсън.

— Ще бъдеш с него само няколко седмици — натърти Марк. — А и доколкото си спомням, каза, че се стремиш да не се обвързваш.

Прав е, призна Теса. Нарушаваше едно от неписаните си правила, просто защото този ангажимент се оказа по-различен от другите, които беше поемала досега. Чувстваше се свързана с Джейсън, готова да защитава правата му. Беше сигурна, че баща му го обича, но явно няма представа за нуждите му. Ако не друго, през следващите седмици може да му помогне да промени отношението си. Пансионът не е решение. На Джейсън са му необходими топлината и сигурността на изпълнен с обич дом. Марк би трябвало да се ожени отново, и то скоро.

— Да, така е.

— Тогава спазвай принципите си. — Той се отправи към кабинета със сурово изражение. — Аз имам работа.

— Да ти донеса ли нещо топло за пиене по-късно? — осмели се да попита тя и се скова от подигравателния му поглед.

— Мога да си взема сам. Не мисля, че трябва да обслужваш и двама ни изцяло.

Искаше й се да му отвърне, но се въздържа. Нищо няма да спечели от подобно детинско държане.

Останала сама в стаята, тя намери време да я разгледа набързо, но подробно. Беше принудена да признае, че няма какво повече да се желае по отношение на удобствата. Лакираните чамови мебели излъчваха топлина. В тъканите и по стените се преливаха всички есенни цветове. На пода бе постлан дебел златистокафяв килим.

Джейсън беше вече в леглото, когато тя надникна през вратата. Книжките и играчките бяха наредени на рафтове по стените. Има всичко, което може да се купи, прецени бързо Теса. Също вид разглезване, но някак бездушно.

— Стаята ти е много подредена — рече Теса, докато приближаваше към леглото му.

— Ако прибирам всяко нещо, преди да взема следващото, не е трудно — отговори той, сякаш повтаряше добре научен урок. — Ще ме завиеш ли?

— Ей сега — каза колебливо тя. — Искаш ли най-напред да ти почета малко?

В сините му очи се прокрадна негодувание.

— Аз мога да чета.

— Сигурна съм, че четеш много добре — съгласи се Теса, — но понякога е по-приятно да лежиш и да слушаш. — Тя погледна към най-близката полица. — Какво ще кажеш за „Вятърът във върбите“? Аз я харесвам.

— Добре. — Отстъпваше й, личеше си по израза му. — Но, моля те, тази част, в която Плъхчето и Къртицата се загубват в дивата гора и намират къщата на господин Язовец.

— Цялата книга ли си чел?

— Не всички думи — каза съвсем сериозно той. — Някои са много дълги. — После добави поверително: — Жабчето ми харесва най-много.

— И на мен — призна Теса.

Тя чете почти десет минути, възхитена от вниманието, с което Джейсън я слушаше. Усети момента, когато очите му започнаха да натежават, но продължи да чете, докато се убеди, че е заспал.

Затвори тихо книгата, сложи я настрана, после импулсивно се наведе да целуне нежната бузка.

Децата на семейство Ренолдс, при които работеше доскоро, я побъркваха с лудориите си и не й беше трудно да ги остави. Джейсън беше съвсем различен. Вече бе покорил сърцето й.

Вратата на кабинета беше затворена, когато Теса слезе. Бе едва десет часа и тъкмо се здрачаваше. Теса поседя малко на двора, наслаждавайки се на спокойствието на вечерта, после си приготви питие и сандвич в кухнята. Към единайсет, когато най-накрая реши да си легне, вратата все още беше плътно затворена. Така да бъде, помисли си тя.

Едва беше заспала и се събуди от плача в съседната стая. Джейсън седеше в леглото. Тъмните очи на слабото му личице бяха широко отворени.

— Лош сън ли сънува? — успокои го Теса, като махна с ръка влажната коса от челото му. — Няма нищо, миличък, свърши вече.

— Не искам да отида в пансион! — Гласът му трепереше, като че ли след малко щеше да се разплаче. — Мразя го!

— Как може да знаеш, че го мразиш, след като не си бил там? — попита баща му от вратата. — Даваш прекалено голяма свобода на въображението си.

Очите на сина му все още бяха уплашени.

— Ще ме изпратиш ли в пансион, татко?

— Зависи — дойде след известно колебание отговорът. — Във всеки случай на теб ще ти хареса веднага щом отидеш. Ще имаш много приятели, с които да си играеш. — Тонът му стана отново властен. — Хайде, лягай и заспивай. Няма смисъл да се безпокоиш за нещо, което още не се е случило.

Джейсън утихна послушно в леглото. Теса дръпна завивката му нагоре, потискайки порива да му прошепне нещо успокояващо в ухото. Марк Лейланд беше безчувствен човек. Бе готова да му го каже в лицето, но нямаше право да накърнява авторитета му пред детето.

Марк изчака с ръка на бравата, докато Теса излезе от стаята, и затвори демонстративно след нея. Сигурно е бил в банята, досети се тя, като се обърна към него. Беше загърнат с хавлия. Сивите му очи я гледаха хладно.

— Искаш да ми кажеш нещо?

Не виждаше смисъл да отрича.

— Намирам отношението ти доста коравосърдечно. Едва ли идеалният вариант е икономката да замества майката, но поне има известна сигурност в познатата обстановка. Можеш напълно да подкопаеш доверието му, като му наложиш нещо, което явно е против волята му!

След кратко колебание той отговори хладно:

— Мисля, че трябва да поговорим. Искаш ли да слезем в кабинета, където Джейсън няма да ни чува?

Теса прехапа устни. Той наистина имаше право. Затворената врата не можеше да бъде пречка за наострените детски уши. Въпреки всичко нямаше намерение да отстъпва от позицията си. Очевидно бе, че Джейсън се нуждае от някой, който да се бори за правата му.

За миг тя съжали без никаква връзка, че щампованият й памучен халат беше по-скоро практичен, отколкото хубав. Марк вървеше плътно зад нея, докато слизаха към долния етаж. Ръката му натисна ключа на лампата в хола в мига, когато и Теса го напипа. От допира, макар и кратък, цялата й ръка потръпна като от лек токов удар. Статично електричество, помисли си тя. Познатото статично електричество. Не може да бъде нещо друго. Той посочи кабинета и влезе след нея.

— Значи ти не одобряваш пансионите — каза той с равен тон. — Имаш ли някаква сериозна причина?

— Не съм казала, че не ги одобрявам. По принцип нямам нищо против тях. Просто не вярвам, че са подходящи за Джейсън. Поне засега.

Той се облегна на бюрото и впери поглед в нея.

— По всяка вероятност обучението ти е включвало и психология.

— Едва ли е необходимо да имаш диплома, за да разбереш очевидното. — Нямаше да допусне сарказмът да я пречупи.

— Искаш да кажеш, че не мисля доброто на сина си? — намръщи се той.

— Може би не обръщаш достатъчно внимание на емоционалните му потребности. Няма да стане по-мъжествен по този начин.

— Така ли? — Сивите му очи проблеснаха присмехулно. — Работата ми е свързана с много пътуване. Не мога да го вземам със себе си, а не вярвам да успея да намеря скоро друга госпожа Кайвтън, така че какво би предложила ти?

— Би трябвало да се ожениш повторно.

— Имаш ли някого предвид? — Веждите му потрепнаха.

Теса се престори, че не забелязва насмешката и отвърна на погледа му.

— Не, разбира се. Но не вярвам да си станал женомразец.

— Не, не съм. От друга страна, не познавам жена, която да е готова веднага да влезе в ролята на майка на седемгодишно момче.

Което не означаваше непременно, че не е размислял върху възможността за повторен брак, предположи Теса.

— Трудно положение — съгласи се тя. — Но все пак мисля, че щастието на Джейсън е най-важно.

Критичният му поглед се задържа дълго върху лицето й, без да пропусне нито една подробност. Външно съвсем спокойна, Теса почувства как пулсът й се ускори, а стомахът й се сви болезнено.

— Не си последователна — отбеляза той. — Каза, че не обичаш да се обвързваш.

— На Емерсън ли бяха думите „последователността е злият дух на незначителните умове“? — сви тя едва забележимо рамене.

— За всеки случай може да се намери подходящ цитат — отвърна язвително той, — но ти не отговори на въпроса ми. Защо Джейсън се радва на специален интерес?

— Може би изпитвам съчувствие към невинните жертви на развода. Децата винаги страдат най-много!

— Само че в този случай Джейсън почти не си спомня майка си. — Тонът му беше спокоен, но подчертано непреклонен и издаваше сдържан гняв. — Родителите ти да не са разведени?

— Не, не са. Преди пет години празнуваха сребърна сватба.

— Имали са късмет.

— Не е само късмет. Те са изградили щастието си. Малко са браковете, при които няма проблеми.

— Сега вече определено не се позоваваш на Емерсън. Понатрупай малко собствен опит и тогава говори!

— Ако се омъжа — отговори заядливо тя, — то ще е за човек, когото не само познавам достатъчно добре, за да му вярвам, но и когото уважавам!

— Любовта няма ли значение?

— Тя е в основата на всичко.

— Невинаги. Може да познаваш и да уважаваш, без да обичаш. И обратното, може да обичаш, без да изпитваш някакви по-дълбоки чувства.

— Имаш предвид страст, нали? — Тонът й беше хаплив. — Само мъжете могат да смесват така нещата.

— Изследване ли си правила по въпроса?

Този път тя не устоя на погледа му и сведе очи.

— Не е необходимо.

— Така е. Достатъчно е само да притежаваш малко цинизъм. — Той рязко се изправи. — По-добре да си лягаме. Разделени, разбира се, ако предполагаш, че и ти би могла да бъдеш обект на страстта ми.

— Не бих си го и помислила. Аз съм толкова далече от твоя тип жена, колкото и ти от моя идеал за мъж!

— Сега поне проявяваш известна проницателност — добави сурово той. — Ако не беше невъзможно да намеря някой на твое място за толкова кратко време, бих те освободил още утре сутринта. Мога да се оправя и без некомпетентната ти критика.

Теса вирна брадичка.

— Да реша вместо теб, ако желаеш.

— Ако наистина си толкова загрижена за доброто на Джейсън, колкото твърдиш, заплахата ти е безсмислена. — Той поспря за момент, вбесяващ с хладното си самообладание. — Ще изляза доста рано и може би няма да се видим до вечерта. Така и двамата ще имаме време да се примирим с мисълта за компромис. Все пак става дума само за няколко седмици. Мисля, че ще успеем да се справим с положението.

Той сигурно би успял, но аз — едва ли, помисли си Теса. В едно беше прав. Тя не можеше да изостави Джейсън.

Марк вече излизаше от стаята и тя го последва бавно. Ще издържа до края, зарече се Теса. Нямам друг избор.

 

 

През следващите дни имаше достатъчно време да свикне с къщата и обстановката. Обикновено Марк не беше у дома, което я улесняваше още повече.

Малкото пъти, когато оставаха насаме, и двамата се стремяха да водят непринудени разговори, в които да не засягат нищо лично.

Приятелството й с Джейсън бързо се задълбочаваше. Знаеше, че раздялата ще й причини голяма болка през есента, но не можеше да остане безчувствена. За щастие, децата забравяха бързо. Ще му липсва, когато си отиде, но след няколко седмици едва ли ще си спомня за нея.

Във вторник Теса посети родителите си заедно с Джейсън.

Майка й беше очарована от момчето и прояви почти клюкарско любопитство по отношение на бащата.

— Чела съм книгите му, разбира се — заяви тя. — Знаеш колко много обичам да пътувам. Вдовец е, нали?

Теса въздъхна, защото осъзна нереалистичността на твърдото си намерение да не споделя нищо извън общоизвестните факти за новия си работодател.

— Разведен е.

— О-о? — В първия миг Елизабет Кадман изглеждаше разочарована, после се окопити. — Е, в днешно време разводът вече не е нещо позорно, без значение чия е вината.

— Тя го е напуснала — почувства се задължена да уточни и веднага се ядоса на себе си, защото прозвуча така, сякаш го защитаваше. — Както и да е, няма някакво особено значение, освен за Джейсън.

Той беше отишъл на разходка с баща й и кучето им. Като го видя как подтичва с каишка в ръка и весело бърбори, тя предпазливо се поздрави, че е успяла да се пребори със сдържаността му на „единствено дете“. Основният му проблем беше чувството му за самота. Имаше нужда от общуване. В пансиона би могъл да бъде заобиколен непрекъснато от приятели. Може би идеята наистина беше добра.

Да, но няма да е същото като семейство и дом, разбунтува се друга част от съзнанието й. Прекалено дълго е бил подхвърлян на грижите на други хора. Необходима му е стабилна среда. Време е Марк да си потърси нова съпруга.

— Той е много привлекателен мъж, нали? — попита майка й с прекалено небрежен тон и я върна рязко към действителността.

— Откъде знаеш?

— Беше сниман на обложката на последната му книга. В началото на трийсетте е.

— О, издаваща любопитни факти снимка.

Госпожа Кадман не обърна внимание на сарказма.

— Не, отдолу беше написано. Трябва да е бил доста млад, когато са се оженили. Откога е разведен?

Теса сподави въздишката си. Повече от очевидно беше какво целяха всички тези въпроси.

— Достатъчно дълго, за да свикне с ергенския живот — каза тя. — Така че изобщо не мисли за него като за вероятен кандидат. Не търся отчаяно съпруг.

Майка й не изглеждаше убедена.

— Аз вече имах Лора и бях бременна с теб, когато бях на двайсет и четири. — Тя раздразнено разглеждаше дъщеря си. — Не полагаш достатъчно грижи за себе си. Защо не си подстрижеш косата? И използвай малко повече грим…

— И пак няма да изглеждам като теб и Лора — прекъсна я спокойно Теса. Отдавна съзнаваше недостатъците си и те не й причиняваха болка. Направи още един опит, въпреки че разбираше безполезността му. — Мамо, много жени изобщо не се омъжват и все пак водят пълноценен живот.

— Това ли искаш?

— Не, но съм готова да го приема, ако трябва.

— Но аз само се опитвам да ти кажа, че не трябва. Ти би била чудесна съпруга и майка.

— И все пак ще липсва нещо — поклати глава Теса. — Ти си имала късмет. Срещнала си татко. Мъжете като него не са много.

Кадифените очи, които и двете сестри бяха наследили от майка си, се разнежиха от спомени.

— Може би е така. Но Лора имаше късмет с Роджър.

Теса си представи красивия си зет и беше принудена да се съгласи. Той вероятно си бе поживял на младини, но сега, на трийсет и две, бе напълно отдаден на семейството си.

— Както и да е, през следващите няколко седмици ще бъдете заедно — заключи Елизабет.

Макар и не в пълна хармония, помисли си сухо Теса. Ако се съди по днешната посетителка, Марк харесваше руси и красиви жени, което означаваше, че надали би могла да разчита на нещо, дори да таеше надежди.

Когато отвори вратата, изражението на очарователното лице издаваше, че непознатата е изненадана от присъствието на Теса.

— Вие ли сте новата икономка? — попита остро жената, след като разбра, че господин Лейланд не е у дома. — Много сте млада!

На каква възраст според нея трябва да бъде икономката, зачуди се Теса.

— Аз съм детегледачката — каза тя. — Да предам ли нещо на господин Лейланд?

— По-добре да му оставя бележка — отговори гостенката и прекрачи уверено прага. — Няколко дни ще отсъствам от града и той няма да може да се свърже с мен. О, тук ухае на кафе. Не бих отказала една чашка.

Във всеки случай не идва за първи път, заключи Теса, когато жената се запъти към кабинета.

Джейсън играеше в стаята си. Дано новодошлата си тръгне веднага след като си изпие кафето. Иначе ще закъснеят за обяд. Десет и трийсет сутринта беше необичайно време за посещение.

Дамата седеше на бюрото и пишеше бележката, когато Теса влезе.

— Ще я оставя тук, за да съм сигурна, че ще я види — заяви тя, докато сгъваше листа. — Тази чаша ли е за мен?

Теса й занесе кафето до бюрото и потисна желанието си да я постави на място. На около двайсет и осем години е, прецени тя, и е много нервна.

— Значи вие ще се грижите за Джейсън? — Тя се облегна на стола. — Постоянно ли?

— Всъщност не. Само през лятото.

— Разбирам! — В светлосините очи проблесна задоволство. — Надявам се, разбирате, че господин Лейланд се нуждае от тишина и спокойствие, когато пише.

— Ще ги има — увери я Теса. — Ще занимавам Джейсън през цялото време.

— Много добре. Децата винаги разсейват.

Теса потисна язвителната си реплика. Искаше й се жената да си тръгне по-бързо.

Джейсън се показа на вратата. Изражението му внезапно се промени, когато видя посетителката. Стори й се, че за миг видя паника в очите му. После те потъмняха и станаха безизразни.

— Здравей, Джейсън — усмихна се лицемерно другата жена. — Надявам се, ще бъдеш послушен през лятото, докато баща ти пише.

— Разбира се, госпожо Хамънд. — Гласът му беше равен, той вече не беше детето, което беше опознала и обикнала през последната седмица. — Татко тук ли е?

— Не, отбих се да му оставя бележка. — Тя допи кафето си и се изправи. Обърна се хладно към Теса: — Ще му я предадете, нали? Не е необходимо да ме изпращате. Знам пътя.

Когато мина край Джейсън, тя го погали по главата, което накара момчето инстинктивно да се отдръпне, но тя или не забеляза движението му, или съзнателно не му обърна внимание.

— До скоро — каза тя и Теса се зачуди дали само на нея тези думи й прозвучаха като смътна заплаха.

Като си припомняше сега срещата, тя отново изпита същата силна антипатия. Джейсън й каза само, че посетителката е приятелка на баща му. А Теса не искаше да го измъчва повече. Каквито и да бяха отношенията им, те не я засягаха. Бе загрижена единствено за Джейсън, защото беше очевидно, че той не харесва госпожа Хамънд.

Марк не беше у дома, когато се върнаха към шест и половина. На мивката имаше чаша с утайка от кафе, значи бе идвал и после отново бе излязъл. Не беше оставил съобщение кога ще се върне.

— Мислиш ли, че татко пак е заминал? — попита тъжно Джейсън, когато си лягаше.

— Не, сигурна съм, че не е, щом не ни е предупредил — усмихна му се утешително тя. — Утре сутринта ще го видиш.

Той се успокои и се сгуши в леглото с лека въздишка.

— Лека нощ, Теса.

— Приятни сънища — отвърна тихо тя.

Вече си беше легнала, но още беше будна, когато към един часа чу звънеца. Облече памучния халат, слезе тихо по стълбите, отвори предпазливо вратата и видя Марк на прага.

— Забравих си ключа — каза той. — Извинявай, че те вдигнах.

Ако се беше прибрал по-рано, нямаше да е необходимо да ставам, понечи да му каже, но си замълча.

— Добре ли прекара вечерта? — попита, когато той влезе.

— Чудесно. Бях тук към пет часа. Кога се върнахте?

— В шест и половина. Пихме чай при родителите ми, а вечеряхме тук.

— Много мило от твоя страна да го вземеш със себе си. Той сигурно вече спи.

— Да, от четири часа или повече.

Тя мина покрай него, за да заключи вратата и когато се обърна, той все още стоеше на същото място на сантиметри от нея. Беше облечен в тъмносин костюм, яката на бялата му копринена риза беше разкопчана, вратовръзката — разхлабена. Бил е с приятелка, но не гостенката от сутринта, защото тя беше извън града. Усети миризма на уиски в дъха му.

— С кола ли се върна? — попита Теса, като се надяваше той да се отмести и да я пусне да мине.

Сивите му очи проблеснаха присмехулно.

— Не съм си дошъл пеша.

— Можеха да те спрат и да те проверят за алкохол!

— В таксито? Оставих колата в сервиза за поправка.

Тя прехапа устни, защото осъзна, че й се подиграваше.

— Всичко е наред тогава. Отивам да си легна.

Той не помръдна от мястото си.

— Не можеш да излезеш от ролята на детегледачка, нали? — В гласа му прозвуча същата оскърбителна нотка. — Време е някой да ти покаже разликата между малките момчета и възрастните мъже.

Сграбчи я в прегръдката си, без Теса да има време да се съпротивлява. Устните му бяха настойчиви и покоряващи. Усети как сърцето й бясно блъска в гърдите. Опита да го отблъсне, но той беше прекалено силен. Мъжът разхлаби хватката си и с жестока наслада се взря в пламналото й лице.

— Достатъчно ли беше?

— Никак не си забавен! — възмутено рече Теса. — Пусни ме да мина!

— Разбира се. — Направи й път с демонстративен жест. — Поученията бяха дотук.

Беше доволна, че не тръгна веднага след нея по стълбите. Устните й бяха подути, едва се държеше на краката си. Когато стигна до стаята си, затвори вратата и се облегна на нея, ядосана на себе си, защото не можеше да отрече, че целувката я беше развълнувала. Казват, че алкохолът изважда наяве истинската същност на човека. Наистина тази вечер той беше по-различен. Но така я объркваше още повече, отколкото преди.

Искаше й се никога да не беше срещала Марк Лейланд и сина му. С тях двамата губеше самообладание.