Ив Рутланд
Роден с късмет (9)

Девета глава

Клей, Том и Синди седяха вече повече от час в заседателната зала и разглеждаха различни проекти за продажба, опитвайки се да изберат най-изгодния, но Клей като че ли беше взел своето решение. Синди бе нетърпелива да го чуе.

— Ще продам скандинавските параходни линии.

Синди го погледна учудено. Не можеше да повярва, защото това беше най-печелившата му компания.

— Много други компании имат отрицателен баланс — рече предпазливо Синди и погледна многото материали, които беше подготвила за всеки отделен проект. Тя задълбочено ги беше анализирала. — Ето тук имаш компания, която работи на загуба. Важно е ти да печелиш, Клей. Не можеш ли да го разбереш? — Тя погледна Том за подкрепа, ала той сви рамене и запали лулата си.

— Нито една компания няма да ми донесе толкова, колкото скандинавската, при продажба.

— Не съм сигурна, а и когато отвориш търговския център, може да се получат изненади. Той има голям потенциал, но не е разработен като търговска система. Ще мине поне година, докато започне да възвръща вложените средства.

— Не, продаваме параходните линии. Разбра ли, Том? Заеми се с фабриката в Денвър. Аз излизам, защото имам друг ангажимент.

Когато Клей излезе, Синди направи строга забележка за пушенето на Том, който обаче не се смути много.

— Не се карай на мен, Синди, само защото си луда по Клей.

— Не мога да го разбера! Защо иска да продава такава просперираща компания, която му носи невероятно големи печалби?

— Така е, но не бива да му се противопоставяме.

— О, да, разбирам. Нека да рискува тогава с една западаща фабрика, което може да му отвори очите.

— Едва ли разбираш. Стивънс, който притежава голям дял от фабриката в Денвър, е загазил, а това ми напомня за бащата на Клей едно време.

— Така ли?

— Да, Синди. Но недей да му говориш за търговския център повече. Той е сърцето на компанията „Кинкейд“. Оттам е започнало всичко. Там е израснал Клей. В тази сграда баща му, Хари Кинкейд, е направил първите крачки в бизнеса с магазина си за хранителни стоки. Аз и Маги работехме за него.

— Ти си работил за бащата на Клей?

— Да, и си спомням как като малък Клей тичаше напред-назад из кабинетите. Той беше чудесно момче и много обичаше да чете. Веднъж даже се загуби из складовете. Търсихме го два часа.

— Но го намерихте най-накрая? Къде беше?

— Беше се скрил в най-далечното ъгълче и както бе чел, бе заспал с книга в ръка. Постоянно четеше. Беше страхотно хлапе! Маги го наричаше „Малкия господин Клей“.

— Значи Клей е прекарвал доста време там?

— Да, и особено след като почина мащехата му, съпругата на Хари. Баща му се грижеше единствено за работата и за малкия си син. Но за него беше голям удар, когато загуби бизнеса си…

— Какво се е случило?

— Не знам със сигурност, но както и да е, работата му западаше от ден на ден и се наложи да затвори магазина. Аз напуснах и си намерих друга работа, но Маги остана да му помага, без да получава пари. Един ден тя го намерила, паднал върху бюрото си. Беше получил сърдечен удар. Тя се погрижи за Клей, който учеше в колеж. Ще ти призная нещо, Синди, оттогава имам пълно доверие на Клей. Бях свидетел как пое всичко в ръцете си, а нямаше още осемнайсет. Не се спираше и за миг: ходеше на лекции, тичаше в болницата при баща си и в същото време се опитваше да спаси сградата.

— Сградата? Мислех, че са загубили всичко.

— Не и сградата. Още тогава Клей успя да я спаси по някакъв начин.

Синди гледаше дима от лулата на Том и се чудеше откъде бе намерил заем за реконструкция на сградата, която бе разделил на апартаменти и ги бе дал под наем. Бе удивена от бързото издигане на Клей в бизнеса. Тя си спомни за прочетеното във вестниците, които пишеха за Клей като за човек, роден с късмет, станал милионер на трийсет и шест, благодарение единствено на собствените си усилия. Том имаше право, като уважаваше Клей. За него той беше едно извънредно работливо и упорито момче, едновременно учещо в колеж, спортуващо и занимаващо се с бизнес.

— Клей работеше в офиса на баща си — продължи да й разказва Том, — но Хари не можеше да издържи повече от половин ден и затова ме нае отново като негов асистент. Клей наистина работеше усилено и успя да изплати всички кредити. Пет години по-късно той се захвана с още три компании и създаде „Кинкейд Ентърпрайзис“.

— И тези компании предполагам са били фалирали или на ръба на фалита?

— Не претендирам, че разбирам много от бизнес психология, но изглежда, че след като Клей спаси баща си от дълговете, започна да гледа по друг начин на губещите фирми. Той не може да понесе мисълта, че една компания може да банкрутира и хората да останат без работа.

Като фабриката в Денвър, помисли си Синди. Том извади тютюн и започна да пълни лулата си.

— Според мен Клей никога не мисли единствено за пари, но е милионер независимо от това. Не мисля, че трябва да се тревожиш, Синди. Той винаги успява да се задържи здраво на краката си.

Постепенно пред Синди изплува един нов Клей, образът на който изпълни с радост сърцето й. Искаше й се да зададе още въпроси на Том, но ако продължеше, възрастният финансист щеше да разбере чувствата й.

— Мисля, че пушенето не ти вреди особено, Том.

— Защо?

— Защото никога не пушиш наистина. Само разнасяш лулата си наоколо.

Синди научи още подробности за живота на Клей, когато един ден обядва заедно с Маги.

— Но как Клей е успял да спаси бизнеса на баща си?

— Той направи много повече от това, спаси живота му!

— Да, Том ми каза как Клей се посветил изцяло на компанията и започнал всичко отначало.

— Клей е роден предприемач. Той пазеше интересите на компанията, съветваше се с баща си и взимаше смели решения. Вдъхна надежда на Хари за живот, нещо повече, грижи се до последния миг за него. Специални ястия, щадящ режим, основно ремонтира сградата, в която живееха, сложи климатична инсталация и асансьор, само и само Хари да има всички удобства, които да го улесняват с напредването на възрастта.

— Клей наистина трябва безкрайно да го е обичал…

— Точно това е думата, защото освен грижите, той прекарваше всеки час свободно време с него. Излизаха на разходки, играеха голф, водеше го в офиса и много други неща. Хари живя девет години, а лекарите му бяха дали най-много две. Клей беше твърде зает с бизнеса и нямаше почти никакво свободно време, но отдадеше ли му се възможност, оставаше с баща си. Дори не си позволяваше да се среща с жени.

— Но сега си наваксва пропуснатото — рече Синди, станала свидетел на потока жени, влизащи и излизащи от кабинета му. Невъзможно бе всички да го посещаваха по работа, особено тези, които излизаха заедно с него.

— Разбира се. Той е красив мъж и най-важното — ерген. Жените го преследват навсякъде. И аз бих си паднала по него, ако бях по-млада. Друг е въпросът, че започва да ме ядосва напоследък… Всичките тези жени, а нито една от тях всъщност не го познава истински. Те са по петите му единствено заради парите, а той е направо…

— Да?

— Заслепен! Мъжете са такива деца, Синди. Като им кажат: „О, ти си толкова очарователен…“, никога не си правят труда да разберат какво се крие зад това. Много се страхувам, че Клей ще избере неподходяща съпруга. Той се нуждае от жена с характер, подобен на неговия. Тя трябва да го разбира и да го обича, но и да може да го предпазва от грешки, да споделя несполуките му…

— Има ли някоя жена… Имам предвид някоя, която да го е заинтересувала сериозно?

— Трудно е да се каже. Мисля, че имаше една красива учителка, но сега май е хвърлил око на Лиза Дениълс. Тя го придружаваше в Денвър.

— Да, видях я. — Синди трепна, като си спомни за красивата блондинка.

— Не знам дали наистина я взима на сериозно, или просто си съдействат в благотворителните инициативи.

— Благотворителни инициативи? Не знаех, че се занимава и с такива неща.

— О, да, например подпомага финансово един дом за момчета сираци. От доста време.

— Не знаех за това. Поне не съм виждала някакъв документ, който да ми подскаже. — Тя се замисли за високите данъци, които може би Клей плащаше, но отново мислите й се насочиха към интимния му живот. — Ами тази Лиза Дениълс? И тя ли се нуждае от финансова подкрепа?

— Съвсем не. Тя има достатъчно пари, но е доста добра актриса. Лиза не престава да плаче за починалия си съпруг и предпочита да го прави на рамото на Клей. Тя наистина си знае работата и напоследък ми се струва, че е заменила плача с по-друг вид утешения. Мисля, че целта й е да се омъжи за него и както гледам, вероятно ще успее. Тя е доста умна.

Синди стана от стола.

— По-добре да си тръгвам. Щях да забравя, имам неотложна работа. Ще се видим по-късно, Маги.