Вирджиния Харт
Мили създания (14)

Четиринадесета глава

Съвещанието в десет часа не би могло да се отмени — научи Арли от краткия телефонен разговор. Двама колеги пристигаха от Джеферсън Сити единствено, за да се срещнат с нея. Посещението в училище Норманди Джуниър също бе задължително. Трябваше да се демонстрират новите компютърни програми.

Както и да го мислеше, търсенето на Рагс не можеше да бъде възобновено преди три часа следобед. И колко ветеринарни приюти ще успее да посети до вечерта?

Тъй като ангажиментите й през деня изискваха по-официално облекло — костюм и елегантни обувки, щеше да загуби време и за преобличане.

Когато най-после се прибра, Арли остави колата в гаража с надеждата да избегне евентуален разговор с Бен.

— Арли? — повика я той.

Отново го завари качен на стълбата пред задния вход само по джинси и с чук в ръка.

Тя продължи да върви, забила поглед в земята.

— Сега бързам. Не мога да говоря. Напиши ми списък с оплакванията си срещу мен и ми го пусни в кутията.

— По дяволите, чакай!

— Това заповед ли е? — попита тя, без да го поглежда.

Бен изръмжа нещо и слезе по стълбата. Когато Арли стъпи на площадката, той я хвана за ръката.

— Няма къде да бързаш толкова…

— Има. Пусни ме.

Успя да освободи едната си ръка, но той улови другата.

— Не, няма! — втренчи се в лицето й той. — Рагс е тук.

— Господи! Върнал се е?

— Не съвсем.

— Къде е? Добре ли е?

— Не съвсем.

— Как така не съвсем?

Краката й се подкосиха.

— Исках да те подготвя — рече Бен, като я стисна още по-здраво. — Блъснала го е кола.

— О, не!

— Спокойно. Ще се оправи.

— Кога е станало? Къде?

— Сутринта Сюзет се обадила на Милдред Барнс и тя звъняла из всички приюти. Дойде да ти каже, но не успяхме да те открием в училището.

— Но той сега е тук, така ли?

— Да, отидох да го взема.

— Ти?

— Бяха му сложили упойка, но като ме видя, калпазанинът веднага размаха опашка.

— Калпазанин?

— Погалих го, а той ме близна. Представяш ли си! Имах чувството, че виждам стар приятел.

— О, Бен, благодаря ти! — възкликна невярващо тя.

— Докторът мислеше да го остави в приюта и тази вечер, но аз го убедих, че ще е по-добре да е сред приятели и го доведох.

— Но той не ни познава толкова добре.

— Понякога още от първия миг разбираш, че някой е на твоя страна, нали?

— Да — съгласи се тихо Арли, още не съвсем наясно какво точно да мисли. — Може ли да го видя?

— Не знам. В момента спи. Не искам да го тревожим.

— Ще вляза на пръсти.

— Надявам се, че няма да се сърдиш. Преместих кашона му в моята кухня — прошепна Бен, когато влязоха в апартамента. — Мислех, че ще му е по-удобно там, докато се прибереш.

Кашонът се оказа празен, но откриха Рагс в спалнята, заспал блажено върху одеялото. Предната му лява лапа беше бинтована. Арли се уплаши, че Бен ще се развика. Но на него това сякаш изобщо не му направи впечатление. Те излязоха безшумно и Бен тихо рече:

— Милдред каза, че е успяла да му намери дом.

— Слава богу! — Нямаше да е зле нещата вече да се пооправят, ей така, за разнообразие. — Утре ще го закарам. Разбира се, ако е добре и ако ти нямаш нищо против да спи тук тази вечер.

— Не съм сигурен — промърмори Бен и прекара ръка през косата си. — Семейството е с три деца, най-голямото е на осем. Не знам дали е съвсем подходящо да го водим там. Докторът каза, че самият Рагс няма и година.

— Така ли?

Да не би да намекваше, че ще може да го задържи, докато се намери нещо по-добро. Но все пак трябваше да го предупреди, че това ще отнеме време. Неизвестно колко.

— Може и да си прав. Като се събуди, със Сюзет ще го пренесем горе.

— Че да го тероризира онзи малкият! И дума да не става!

— Самсън да тероризира Рагс?!

Арли не можа да сдържи смеха си.

— Рагс не е страхливец. Какво може да направи, когато едно такова малко зверче се нахвърля отгоре му? Възможностите са две: или да се остави Самсън да му издере носа, или да се защити и да бъде провъзгласен за най-големия злодей. — Бен вдигна вежди. — Повярвай ми, това усещане ми е познато.

— Какво говориш?

— Така че Рагс е имал един-единствен шанс. Да избяга.

— Ти май се опитваш да ми кажеш нещо. Да не би да искаш да задържиш Рагс?

— Той вече е почти мой. Регистрирах го.

— О, Бен! — Би могла да каже много неща. Например: „Благодаря“ или „Ти си чудесен“. Вместо това обаче промълви: — Обичам те.

Изражението на лицето му се смени толкова пъти, че тя си помисли за колелото в телевизионните състезания, което се върти, за да не можеш да отгатнеш къде точно е късметът ти.

— Казваш го, защото ти решавам проблема с кучето и котките — заяви след цяла вечност Бен.

Шегуваше се. Значи колелото беше спряло на джакпот. Или може би той беше като водещия, който се усмихва мазно, дори когато стрелката сочи „Фалит“.

— Кой знае — отвърна Арли.

— Докажи го.

— Няма ли да ми подскажеш?

Тя направи крачка към него и го целуна по врата, след което се притисна към гърдите му.

— И това беше всичко? Така ли смяташ да ме убедиш?

— Можеше и да стане по-добре, ако ме беше окуражил поне малко.

— Тоест да кажа: „И аз те обичам“?

— Ммм, да речем…

Бен сведе глава.

— Не мога да го кажа просто ей така. Трябва ми подходяща атмосфера.

— Каква по-точно?

— О, ами спагети с пикантен сос, запалени свещи, плоча с изпълнения на Мантовани.

— При теб или при мен?

— При теб. Продавачът на мокета ме убеди да купя от този със специалната мека подложка, на която човек спокойно можел и да спи. Искам лично да се уверя, че не ме е излъгал.

За да го отвлече от тези мисли, Арли се надигна на пръсти и нежно го целуна по устните. Тя усети тръпката, която премина през тялото му. Дълго стояха така прегърнати, замаяни от близостта си.

— Само още едно нещо — боязливо поде Арли.

— Страх ме е да попитам.

— Ти презрително го нарече „онзи малкия“…

— Не те разбирам.

— Ами, не може всички да имат хрътки, немски овчарки и добермани.

— Арли!

— Трябва да си справедлив.

— Значи искаш да сложа табела „Добре дошли, индийски слонове!“?

— Не. Дивите животни трябва да си стоят в джунглата или там, където са родени.

— Благодаря ти, господи! Надявам се, разбираш, че поемаш сериозен ангажимент.

— Какъв ангажимент?

— Апартаментът на Хал Нордоф е свободен. Някой трябва да поговори с бъдещите наематели, ако имат домашни любимци.

— С удоволствие.

— Ако се справиш добре, можеш да го вършиш и постоянно.

— Интервюта?

— Също и да позираш. Помниш ли с какво се бях захванал, преди на сцената да се появи Рагс?

— Сериозно ли искаш да ме рисуваш?

— Зависи дали ти искаш да се омъжиш за човек, който дни наред не обелва дума, защото твори. А и ръмжи при най-незначителен повод.

— Хм, трябва да помисля — заяви престорено сериозно Арли и сбърчи вежди.

— Един от плюсовете е — продължи Бен, — че няма да бъдеш изпъдена, каквато и пакост да направиш.

Пердето на прозорците се размърда и се показа усмихнатото лице на Дора Шелби.

Бен вдигна глава нагоре, намигна й и добави:

— Хайде, мокетът ни чака.

— А спагетите и Мантовани?

— Ще импровизираме.

Арли реши да остави идеята на Дора за кът на животните за другата седмица, хвана Бен под ръка и го погледна в очите.

— Ами да тръгваме.