Бевърли Бартън
Мълвата (9)

Осма глава

През първата седмица на март съдията Франклин, един от най-добрите приятели на Лидия, изпълни церемонията на бракосъчетанието. Всичко отне по-малко от пет минути.

Десет дни след катастрофата Лидия непрестанно анализираше причините, поради които не биваше да се омъжва за Уейд. Но накрая два фактора наклониха везните в полза на женитбата. Първият — че бе бременна, а вторият — че бе намерила сили у себе си да си признае, че все още е влюбена в него.

— Пристигнахме — каза Уейд, докато паркираше пред вратата на къщата. — Обзалагам се, че мама е замислила някакво празненство.

Уейд слезе и помогна на Лидия. Изглеждаше невероятно красива в зимния си бежов костюм и шапчица в същия тон, чийто воал леко докосваше носа й. Но съвсем не приличаше на щастлива булка. Лицето й бе твърде бледо, усмивката — пресилена, а очите — загубили обичайния си блясък.

— Майка ти беше много мила. — Лидия пристъпи към верандата. — Знам, че не съм жената, която би избрала за теб.

— Мама не е човек, който би се бъркал в живота ни. — Уейд я последва. — Ще бъде добра към теб, ако и ти си добра с нея.

Уейд изглеждаше странно, облечен в черен официален костюм, бяла риза и тъмна раирана вратовръзка. За втори път през живота си се женеше не по свое желание.

— Ще се опитам да бъда добра майка на Моли. Обичам я, а мисля, че и тя ме харесва.

— Моли те харесва достатъчно, но не е нужно да си поставяш за задача да се превърнеш в нейна майка. — Уейд отвори вратата и изчака Лидия да прекрачи прага на къщата. — Единствената майчинска обич в живота си тя получава от мама.

Лидия съзнаваше, че Уейд не би желал да нарани чувствата й, но го бе сторил. Как можеха да се надяват на щастлив живот, щом той не желаеше тя да бъде майка на малкото момиче?

Влязоха в хола и Рути, облечена в обикновена кафява рокля и поизносени обувки, се запъти да ги посрещне, широко разтворила за прегръдка пълничките си ръце.

— Добре дошла у дома! — Усмивката й беше искрена и изпълнена с топлина. — Влизайте! — Тя прегърна Уейд с лявата си ръка, а снаха си — с дясната и ги въведе в дневната. — Таня и Брит ще наминат. Заради сватбата позволих на Моли да не ходи днес на училище.

Моли, облечена в рокля на цветя, бели чорапи и черни обувки, развълнувано се втурна към Лидия.

— Исках да дойда на венчавката, но татко не ми разреши.

— Нищо интересно не си изпуснала. — Лидия погледна замислено Уейд, а след това съсредоточи вниманието си върху Моли.

— Ето, вече са у дома, детенце! Хайде, ела с мен и ми помогни да донесем тортата — повика я Рути.

— Ще ти донеса най-голямото парче, Лидия! — Моли погледна нацупено баща си. — Ще отделя по едно парче за Рина, за Рохайд и за Лео. Лео ще живее вече тук, нали?

— Хайде, седнете и си поговорете с Брит и Таня, а аз ще се погрижа за питиетата. — Рути тръгна към вратата, а пред нея припкаше Моли.

Лидия седна в едно голямо кресло в колониален стил, покрито с ужасна оранжева материя и протрито на ръчките. Уейд се настани на канапето до брат си.

— Мама ми нареди да не казвам какво е мнението ми за всичко това — подметна Брит.

— Кога ли съветите на мама са ти пречили да говориш каквото пожелаеш? — попита Уейд.

— Моля те, Брит, замълчи. — Таня се протегна и докосна съпруга си. Брит отдръпна грубо ръка. — Добре дошла в семейство Камерън! — поздрави я Таня. — Мама е много мила, а ще харесаш и Лили, и Еми, когато дойдат да те поздравят.

— Надявам се, че двете ще станем приятелки. — Лидия харесваше снаха си, макар че младата жена изглеждаше някак си незряла. Имаше нещо мило и детско в нейното изражение.

— Разчитам на това. Мама е приятна компания, но няма особено желание да ходи на пазар в града, в Тупело или в Коринт.

— Харесва ми да обикалям по магазините, а освен това ще трябва често да пътувам извън града. Смятам да възстановя фирмата за вътрешна архитектура. Имам двама клиенти, а се надявам да имам и още.

— Ти смяташ да разрешиш на жена ти да обикаля насам-натам, докато е бременна? — Не скри учудването си Брит.

— Тя няма да…

— С Уейд не успяхме да поговорим за моята работа — каза Лидия.

— Прекрасно е да имаш собствена кариера. — Таня се изправи, забелязвайки Моли, която носеше подноса с тортата. — Когато се омъжих първия път, току-що бях завършила гимназия. Не можах да отида в колеж или в университет. — Тя пое подноса от Моли. — Дай да ти помогна, мила.

— Искам аз да поднеса на Лидия нейното парче! — Моли грабна една чинийка и я подаде на новата си майка. — Шоколадова е. Любимата торта на татко.

— Благодаря! — Лидия се питаше как би могла да погълне това огромно парче. Всичко, което минаваше през гърлото й, скоро излизаше обратно.

— Ето и кафето. — Рути остави таблата с чашите върху масата и седна.

— Другия месец ще имаме тържество в училище. За Великден. Всички майки са поканени. — Моли приклекна до креслото на Лидия и опря лакти на ръчката му.

— Моли! — Гласът на Уейд прозвуча предупредително. Знаеше, че детето му копнее за майчина ласка, но не желаеше Лидия да бъде притеснявана с каквото и да било. Ако искаше бракът му да има някакъв шанс, той бе длъжен да поеме нещата в ръцете си и да се увери, че семейството му няма да създава проблеми.

— С удоволствие ще дойда на великденското ти тържество. — Очите на Лидия се напълниха със сълзи и сърцето й замря от детската откровеност. — Имам една голяма кошница, която навремето използвах. Ще накарам брат ми да я изпрати.

— Колко е голяма?

— Ей толкова! — разпери ръце Лидия. — В съботата преди Великден ще сложим кошницата до леглото ти и ще видим дали Великденското зайче ще те посети.

Очите на Моли се разшириха от учудване и радост. Лидия си припомни за годините, когато зайчето идваше в стаята й. Трябва да е била деветгодишна, когато откри, че зайчето, което пълни кошницата с различни неща, беше баща й.

— Великденското зайче никога не е идвало у нас — каза Моли. — Татко винаги ми купува от онези готовите кошници в универсалния магазин. Не знаехме, че трябва да оставим празна кошница до леглото, нали, бабо?

— Да, мила. Татковците и бабите изглежда не знаят всичко за великденските зайчета. Но младите майки са наясно по този въпрос! — Рути взе чаша кафе и отпи. — Сега да вървя да прибера. Смятам да излезем за малко и да оставим младоженците насаме.

— Къде ще ходите? — попита Уейд.

— Отиваме до дома на Брит и Таня. — Рути се обърна към новата си снаха. — С Моли ще прекараме нощта там, за да ви осигурим малко спокойствие. Бог ми е свидетел, че рядко ще имате случай да бъдете насаме от сега нататък.

— Не е нужно, госпожо Камерън. — Лидия не желаеше да остава насаме с Уейд, който бе мълчалив и мрачен.

— Напротив, нужно е. И не ме наричай госпожо Камерън. Казвай ми Рути. А някой ден, като се опознаем по-добре, можеш да ми казваш и мамо.

— Благодаря ти, Рути. — Сърцето на Лидия преливаше от благодарност към свекърва й.

— Утре ще заведа Моли на училище, така че се наспете добре. Моли, да вървим да си вземем багажа.

Моли, все още облегната на креслото на Лидия, плахо протегна ръка и докосна перлената й огърлица.

— Колко е красива! Ти носиш много бижута, нали? А аз нямам нито едно.

— Ще измислим нещо — обеща Лидия.

— Брит, върви да включиш двигателя и да затоплиш камиона. — Рути побутна Моли пред себе си.

— Не обръщай внимание на Брит! — Таня се приближи до Лидия и й протегна ръка. — Той има добро сърце, но просто не може да преодолее някои неща… Смъртта на Пол… Женитбата ни веднага след това и… Е, добре, не бързай да го съдиш, преди да си го опознала.

Внезапно Лидия и Уейд останаха сами. Тя го погледна и се опита да му се усмихне.

— Ще ти донеса багажа от камиона. — Уейд мина покрай нея, като внимаваше да не я докосва. На вратата се спря и се обърна: — След това се налага да изляза. Няма да се бавя, но има неща, които трябва да свърша още днес.

Лидия не отговори. Не успя да се огледа и Уейд се върна, сменил дрехите си с обичайните избелели джинси и риза. Целуна я набързо по бузата и изчезна.

 

 

Лидия гледаше замислено във водата. Под сапунените мехурчета меко проблясваше новият й пръстен. Беше широк и плътен. Още не можеше да го възприеме като свой. Уж беше символ на вечната обич, а й напомни за фарса на първия й брак. Сега бе дала същия обет и на новия си съпруг.

Погледна през прозореца и потърси Уейд, надявайки се, че няма да се забави прекалено дълго. Бе излязъл преди два часа. За това време тя се опита да разгледа новия си дом. Къщата бе овехтяла. Конструкцията бе във викториански стил и тя предположи, че под многобройните мазилки и пластове боя се криеше красотата на онази епоха. Колкото до обзавеждането, то бе истински кошмар. Надяваше се, че ще успее да го убеди да й разреши да започне ремонт колкото е възможно по-скоро.

Уейд свърши работата си и се прибра. Предложи й да вечерят рано, защото отново му се налагало да излезе. Преди да успее да отвори уста, той й напомни, че вече е фермерска съпруга и трябва да приеме факта, че му се налага да работи до късно.

Във фурната Рути им бе оставила пържено пиле и бисквити, а в хладилника — бъркани яйца и чай. Останките от „сватбената торта“ стояха върху масата. Хранеха се мълчаливо. Уейд погълна огромно количество храна, а Лидия почти не се докосна до нея.

Тя изплакна чашите от чая, след това ги остави на решетката да се изсушат, а тя се зае да излъска сребърните прибори. Рути не бе оставила мръсни съдове и кухнята, която макар и старомодна, беше безупречно чиста.

Лидия съзнаваше, че нейната бременност и последвалата я женитба се приемаха от хората в града като сензация, но бе доволна, че никои, освен Глен и Елоиз, не й се противопостави открито. Елоиз бе злъчна, а синът й предложи да изпрати младата жена в Бирмингам при някакъв лекар, който би могъл да реши „незначителния проблем“. Щом им даде да разберат, че не възнамерява да се откаже от детето и смята да се омъжи за баща му, Елоиз положи големи усилия да я убеди, че по този начин разрушава социалния си статус. Глен й бе предложил да се омъжи за него. Тя отказа и той й пожела щастие, като я увери, че е готов да й помага винаги, когато има нужда. В дните непосредствено преди сватбата бе очаквала да се подновят загадъчните обаждания. Те наистина не закъсняха. Той… или тя се обади последната нощ. Не беше казала на Уейд, не виждаше смисъл, надяваше се, че след като бе омъжена за него, тайнственият събеседник нямаше причини да продължава със заплахите си.

Лидия оправи кухнята и се качи по стълбите към спалнята, в която Уейд бе оставил куфарите й. Стаите на горния етаж си приличаха. Подовете бяха покрити с масивна дървесина, а таваните бяха високи около два и шестдесет. На прозорците висяха евтини завеси. Овехтелите мебели и еднаквите килимчета пред вратите на стаите на горния етаж допринасяха за приликата им.

Лидия въздъхна с облекчение, когато откри малка баня. Тяхната баня. Естествено, крановете и аксесоарите бяха архаични, но й хареса старинната вана. Няколко неотворени парчета сапун бяха подредени върху шкафа, а до тях имаше чисти кърпи. На вратата висяха две хавлии. Работа на Рути, без съмнение. Лидия се усмихна при мисълта за топлата вана. Изглежда това щеше да бъде връхната точка на брачната й нощ.

След като провери гардероба, дрешника и шкафа, тя реши да не разопакова до следващия ден нещата си. Щеше да извади само синята нощница, пеньоара и чехлите.

Това бе най-дългият и най-уморителният ден от живота й. Уейд не бе се опитал да я улесни с нищо. Дори и след като семейството му бе се оттеглило, за да ги остави насаме, си бе измислил някакви нескончаеми задължения, за да бъде далеч от нея. Ако имаше късмет, когато се прибере, щеше да е заспала.

 

 

Уейд леко отвори вратата и пристъпи в тъмната кухня. Ослуша се да долови някакви звуци, издаващи присъствието на Лидия. Чу шума на бойлера, пукането на цепениците в камината и тиктакането на стенния часовник на майка му. Обичайното нощно спокойствие владееше къщата.

Без съмнение и за него това бе дълъг ден. Имаше нова съпруга и очакваше второ дете. Нямаше представа как ще преодолее финансовите или емоционалните проблеми. С Брит бяха вложили всяко пени, за да поддържат фермата и да осигурят най-необходимото за майка им, Моли и Таня. Умът му не побираше как щеше да изхранва още двама души.

Знаеше, че Лидия има достатъчно средства, за да издържа себе си и детето по-добре от него, но не желаеше тя да харчи собствените си пари, нито тези, останали от наследството на Тайлър. Мъжът, в края на краищата, бе длъжен да се грижи за всичко.

Съзнаваше, че Лидия не искаше да се омъжва за него, че се боеше от живота във фермата и не желаеше да освободи къщата си в града. Бе се съгласила на тази женитба по същата причина, която и той бе изтъкнал — за доброто на нероденото още дете.

Бе желал Лидия до полуда. И я бе взел, без да помисли за последиците. Сега и двамата трябваше да плащат за онази нощ.

Уейд заизкачва стълбите. Страхуваше се от мига, в който трябваше да я погледне.

Не би му харесало нищо повече от това да прекарат заедно цялата вечер и да се любят. През цялото време, докато беше в птицефермата и в обора, мислеше за нея. За сладкото й ухание, за меката кожа, за копринената й коса. От часове тялото му бе готово да се отдаде на удоволствието на любовта.

Вратата на спалнята му беше отворена. През тънките пердета се процеждаше лунна светлина и падаше върху старото месингово легло, върху което спеше Лидия. Тихо се промъкна покрай леглото, като се спря, за да огледа красивата си млада жена. Беше се завила чак до брадичката. Виждаше се само лицето й и златистата коса, разпръсната по възглавницата.

Отвори вратата на банята, включи осветлението и остави вратата леко открехната. Съблече се и влезе във ваната, дръпна пластмасовата завеса и пусна душа.

Лидия чу шума на водата, отвори очи и погледна към банята. Будилникът показваше девет. Дали Уейд щеше да разбере, че се преструва на заспала? Щеше ли да й каже нещо? Да й помогне да се приспособи към новия си живот? Очакваше ли от нея да се любят? Със свито сърце броеше минутите и очакваше новият й съпруг да се появи най-после. Боеше се от срещата с него, но в същото време изпитваше дълбок копнеж.

Петнадесет минути по-късно Уейд, съвършено гол, излезе от банята. Влажната му коса блестеше на лунната светлина.

Лидия затвори плътно очи и замря, докато Уейд се промъкваше в леглото. Чуваше ударите на сърцето си. Струваха й се силни като удари по барабан. Беше убедена, че и Уейд ги чува.

— Знам, че си будна — каза той и се обърна с лице към нея.

— Свърши ли със задълженията си? — Лидия се опита да запази спокойствие и да не се поддава на паниката, която я обземаше.

— Да, за днес. Всичко започва отново в пет сутринта. — Уейд се приближи и коленете му опряха нейните.

— Предполагам, че от мен се очаква да стана преди пет и да ти приготвя закуска. — Тя потръпна от допира на тялото му.

— Докато мама я няма, би било добре да го направиш, но не си длъжна. Не мисля, че си свикнала да ставаш толкова рано.

— Не съм кой знае каква готвачка, но бих могла да ти направя един омлет.

— Свали си нощницата! — Уейд я прегърна, но коприната покриваше почти всеки сантиметър от тялото й, от гърдите до глезените.

— Какво? — Лидия се опита да се изплъзне от ръцете му, но той я притисна още по-близо до себе си.

— Това е първата ни брачна нощ. Ние сме съпрузи. А едно от предимствата на брака е възможността да спим заедно. — Той плъзна ръка и повдигна края на нощницата й почти до бедрата. — Свали я.

— Не мога да я съблека, ако ме прегръщаш толкова силно.

Уейд я пусна и се подпря на лакът върху възглавницата си. Бавно и колебливо Лидия вдигна нагоре нощницата и я провря през главата си. Той се протегна, грабна дрехата и я хвърли на пода. Взе я отново в прегръдките си. В първия миг тя замря, сякаш бе неспособна да отговори на ласките му.

— Няма да ти причиня зло! — Уейд разбра, че е изплашена. Това бе неприятно усещане. Та той никога през целия си живот не бе наранявал жена. Защо собствената му съпруга трябваше да се бои от него?

— Знам. Само… само… — Тя избухна в плач, а тялото й потръпваше.

Уейд започна да я гали нежно. Едната си ръка движеше по гърба й, а с другата се опита да избърше сълзите й.

— Искам те, Лидия. Искам да те прегръщам, да те целувам, да те любя. Сега си моя съпруга и аз възнамерявам да направя всичко възможно съвместният ни живот да потръгне.

— Аз… Аз също искам да успеем. — Тя се отпусна в ръцете му. Тялото й сякаш си спомняше удоволствието, което бе получило от този мъж. — Само че никога не съм предполагала, че животът ми ще се обърне така. Не съм подготвена да живея във фермата, да бъда майка на Моли и твоя съпруга.

— Някой ден и това ще стане. — Уейд целуна челото й, лицето й, устните й. — Няма да ни бъде лесно.

— Съжалявам, Уейд! — Лидия поривисто го придърпа към себе си и покри с нежни целувки раменете му. — Знам, че и ти не си искал това.

— Може и да не съм искал да се женя отново, но това не значи, че не съм копнял за теб! — Той отново я притисна. С ръка върху бедрата й, я обърна така, че тя усети нарасналата му възбуда.

Лидия въздъхна, усещайки как и у нея се надига желание.

— Само сексът не е достатъчен.

— Вероятно не, но в момента това е единственото, с което разполагаме. — Устните му нежно докоснаха нейните. Целуна я и спусна бавно ръка с настоятелни и приканващи движения от гърдите към бедрата й.

Желаеше тази жена, но не можеше да си позволи да я обича. Не можеше да повери съдбата си в нейните ръце. Заради измяната на Мейси той бе загубил вяра и не мислеше, че би могъл да се довери отново някому. Щеше да даде на Лидия това, което можеше, и щеше да вземе от нея онова, което тя би му дала.

В миг Уейд отхвърли рязко завивките към долния край на леглото. Двамата останаха голи.

— Искам да те погледам! — Уейд седна и плъзна ръка от бедрата до гърдите й и обратно. — Доставя ми удоволствие да те гледам. Харесвам гърдите ти. И тези прекрасни розови зърна! — Той се наведе, докосна с устни едното и го засмука до забрава.

Лидия простена, усетила внезапната вълна на възбуда, преминаваща през тялото й.

— Уейд — прошепна тя.

Той плъзна ръце между бедрата й, като внимателно ги отдалечи едно от друго. Бавно, със страстни движения той проникваше с пръстите на ръката си в нея. Тя се изви като дъга и извика.

Като преметна крак, Уейд легна върху нея и я погледна в очите.

— Погледни ме — каза й. — Искам да те гледам. Искам да видя как се разтапяш.

Тя протегна ръце и го придърпа.

— Моля те, Уейд. Моля те. — Би искала да му каже, че го обича, че бе в състояние да му предложи много повече от удоволствията на секса, но не желаеше да му показва до каква степен я бе завладял. На Тайлър бе отдала и любовта, и сърцето си, бе му поверила живота си, а той я бе предал. Поне сега знаеше, че съпругът й не я обича. Но бе решила да се опита да промени това. Все щеше да намери начин да накара Уейд да я обикне. В отговор на желанието и възбудата му, Лидия се отпусна в очакване.

— Кажи ми, Лидия. Кажи ми! — С устни Уейд си играеше със зърното на едната й гръд. С език проследи очертанията му и премести устните си върху другата.

— Желая те, Уейд! — Тя спусна ръце по гърба му, стигна до хълбоците и ги притисна до себе си, умолявайки го да я обладае. Ако всичко, което имаха, бе сексът, то тя бе твърдо решена да се възползва от тази възможност.

С тласък той проникна в нея и я завъртя в танца на насладата, стар като света, увличащ с първичността на емоциите. Той навлизаше в тялото й, все по-възбуден и по-настоятелен. Лидия му отговаряше, тялото й ту се стягаше, ту се отпускаше в очакване на върховния миг.

Устните му я завладяваха. Целувката ги остави сякаш бездиханни, копнеещи за неземното удоволствие на края. С опитно движение той намести тялото й и след миг избухна еуфорията на взаимното задоволяване. Телата им потръпваха от изпитаната страст.

Уейд се отпусна до нея и я прегърна. Мълчаха, но чуваха учестеното дишане и туптенето на сърцата си.

 

 

Часове по-късно, докато Лидия още спеше, Уейд се изправи до прозореца и се загледа към широките поля. От време на време поглеждаше към леглото, към жената, която вече бе негова съпруга. Лидия бе съвършено неподготвена за живота във фермата. Беше добре образована и възпитана дама, която бе прекарала живота си сред разкош.

Непрестанно се терзаеше с въпроса колко ли щеше да издържи, колко дълго щеше да се опитва да подреди живота им. Знаеше, че е само въпрос на време и щеше да го напусне. Но нямаше намерение да допусне да разбие сърцето му. Бе решен да се възползва от дните и нощите. Ако сексът бе единственото, което имаха, то той щеше да се възползва от това.