Бевърли Бартън
Мълвата (12)

Единадесета глава

Лидия постави седем свещички върху огромната торта с бял и розов крем, специално поръчана за рождения ден на Моли. Таня наливаше лимонада в пластмасови чашки.

— По-добре да побързаме. — Лидия пъхна няколко кибритени клечки в джоба си, с една ръка пое тортата, а с другата — взе ножа от кухненската маса.

Таня се засмя. За пръв път този ден.

— Искаш ли нещо да ми кажеш? — Лидия се надяваше, че в гласа й не е прозвучала настоятелност. — Не искам да ти досаждам, но ако искаш да поплачеш на рамото ми…

— Напускам Брит. — Думите сами се изплъзнаха от устните й.

— Какво? — Лидия остави ножа и тортата.

— Исках да свърши тържеството и тогава да ти го съобщя. Не исках да ви развалям празника. Момичето никога преди не е чествало рождения си ден. Великденското зайче никога преди не бе идвало при нея. Никога не бе имала майка, която да й чете приказки…

— Хайде, кажи ми. — Лидия прегърна снаха си. За няколкото месеца, прекарани сред семейство Камерън, Лидия бе обикнала инфантилната си снаха. Винаги бе имала усещането, че в брака на Таня нещо куца.

— Аз… Аз още не съм казала на Брит, че го напускам.

— Едва ли мога да бъда добър съветник, като вземем предвид, че първият ми съпруг не познаваше думата вярност, а Уейд… Е, Уейд се омъжи за мен заради детето.

— Обичаш го, нали? — Таня се отдръпна и обърса лицето си, опитвайки да се усмихне.

— Да. Съзнавам, че е безсмислено. Не си подхождаме, а и той не ме обича. Предполагам, че се страхува да допусне да се влюби отново, след като е преживял всичко онова, което Мейси му е причинила. Рути знае ли?

— Не, но не мисля, че ще се изненада. Преди време се опита да ни убеди да не се женим, казваше, че не сме готови за това. Аз все още бях влюбена в Пол. Но Брит каза, че винаги ме е обичал и… И…

— Не е нужно да ми обясняваш.

— Опитах се да се самоубия, след като умря Пол. Около три месеца след смъртта му. Нали знаеш, че Брит караше колата и се чувстваше виновен. Мислеше, че грешката е негова.

— Уейд ми каза, че Брит бил в болница повече от два месеца.

— Слушай, недей да казваш нищо на Рути и Уейд. Исках ти да знаеш, за да можете да помогнете на Брит, след като си отида. — Таня взе подноса с чашите.

— Има ли нещо, което бих могла да направя?

— Не. Само помогнете на Брит да го преживее.

Лидия се замисли. През последните две седмици бе повярвала, че бракът им има някакъв шанс. От деня, в който Уейд я бе занесъл на ръце в спалнята им, от онзи ден, когато пак се бяха любили, той се бе върнал при нея. Любеха се всяка нощ.

Чувстваше Уейд по-близо до себе си, бе започнала да му се доверява. Дори му бе казала за непреставащите заплахи по телефона. Той незабавно бе уведомил полицията, бе сменил телефонния номер и всеки път, щом биваше вкъщи, отговаряше пръв. Оттогава загадъчните разговори бяха престанали.

Бе опитала да сподели с него, че приятелството й с Глен и Елоиз продължава и че често се отбива у тях. Но само като споменеше името на Глен, Уейд се разгневяваше, така че бе принудена да изостави темата. Е, доста често й се случваше да се чуди сама на себе си нима отново щеше да се довери на някой мъж? Уейд бе посещавал на няколко пъти заведението на Хулигънс и тя бе изпълнена с подозрения. На всичкото отгоре Глен й бе съобщил, че съпругът й се среща с разни жени там. Бе реагирала остро и го бе защитила, но семената на съмнението бяха посети.

Ако Уейд поне я обичаше! Би му се доверила напълно. Но той само я желаеше. И чакаше да получи сина си. Беше ужасно да живее с мъж, който не я обичаше, а тя се влюбваше все повече с всеки изминал ден. Като сравняваше Тайлър и Уейд, изпитваше болка, но в същото време любовта й към него ставаше все по-страстна. Ако бракът им се провалеше…

Бе намислила да се върне в града и да му остави време да размисли дали би желал да споделя с нея живота си до края на дните им, без да я обича. Но мисълта да се отдели от него, дори за няколко дни, бе непоносима. А не можеше да изостави и Моли. Това красиво момиченце се бе хванало здраво за нея и изискваше да получи всяка частица майчина обич, която тя бе в състояние да му даде.

И после — там беше и Рути, чието сърце бе голямо като света, мъдра и честна във всеки един миг от живота си.

Лидия взе тортата и излезе навън. Моли с дузина момичета и няколко момчета тичаха и крещяха около масата.

— Хей, Моли — извика едно червенокосо луничаво същество. — Това е най-голямата торта, която съм виждала. Новата ти майка ли я приготви?

— Мама ми я купи от сладкарницата в града — гордо обяви Моли, а децата охкаха и ахкаха от почуда. — И ми подари това. — Детето показа златната верижка около тънкото си вратле. — Всяка година на рождения ми ден ще ми подарява по някое украшение и като порасна, ще имам толкова много бижута, колкото има тя. Подари ми и тази кукла, която ще прибавя към нашата колекция.

Лидия запали свещичките, събра децата около себе си. Изпяха „Честит рожден ден!“ и Моли духна веселите пламъчета. Таня и Лидия сервираха напитките, докато Моли разопаковаше подаръците си.

— Трябва да вървя — прошепна Таня и се приближи до Рути, седнала на един стол-люлка под големия дъб. — Отивам си у дома — каза на свекърва си и побягна, преди Рути да успее да й отговори.

— Изглежда много нещастна. И за това е виновен Брит. Заблуждава се, че я обича — каза Рути, когато Лидия приседна до нея.

— Мислиш ли, че и аз съм виновна за състоянието на Уейд? — Зададе въпроса си от любопитство, но в същото време искаше да отклони вниманието на възрастната жена от Таня.

— Ти си най-прекрасното нещо в живота на Уейд. И на Моли.

— Но аз не съм свикнала с този живот. Ужасна готвачка съм. Работя, а възнамерявам да продължа и след раждането на детето.

— Но ти обичаш сина ми, обичаш и дъщеря му. Съвсем скоро Уейд ще открие, че и той те обича и ще се бъдете много щастливо семейство.

— Смяташ ли, че Уейд ме обича? — Очите на Лидия бяха пълни със сълзи. Но щом Рути казваше, че я обича…

— Как върви тържеството? — прозвуча гласът на Уейд зад гърбовете им.

Лидия скочи, обърна се и му се усмихна. Чудеше какво от разговора им бе дочул.

— Отива към края си. Защо не отскочиш да видиш подаръците на Моли, а аз ще ти донеса торта и лимонада.

— Стой тук и си почивайте с мама. И сам мога да си взема.

Лидия намираше, че съпругът й е прекрасен, независимо, че бе потен, облечен в познатите избелели джинси, с мръсна и измачкана риза.

Като го видя как се усмихна на дъщеря си, си пожела да обича и нейното дете по същия начин.

 

 

Уейд седеше на канапето и прелистваше последния брой на списанието „Животът във фермата“. Зачете се, но беше разсеян. Мислите му се въртяха все около Лидия. Искаше му се тя да седне до него и да я прегърне. Но по време на спокойните часове, които прекарваха заедно с Рути и Моли, тя никога не сядаше до него. Бе окупирала голямото кресло, което преди години бе принадлежало на баба му. Сега тя сядаше там всяка вечер с плетиво в ръце. Често гледаше телевизия с Моли или разговаряше за градината с Рути. Но с Уейд говореше рядко и като че ли насила. Единственото място, където намираха общи интереси, бе зад вратата на спалнята. През останалата част от времето тя бе любимата снаха на Рути, обичаната от Моли майка и може би негов приятел?

Животът му с Лидия бе съвсем различен от този с Мейси, но въпреки това не бе доволен. Искаше повече. Искаше да бъдат истински съпруг и съпруга.

Лидия му бе казвала, че го обича, но той бе убеден, че е сторила това под влияние на изживяна страст, след като се бяха любили. Не бе уверен в чувствата й, нито в своите. Обичаше ли я? Нейното лице ли искаше да вижда сутрин, когато отваряше очи? Можеше ли да нарече любов чувството, което изпитваше непрестанно, докато мислеше за нея?

— Искам да ти благодаря за тържеството, което уреди за Моли. — Той остави списанието настрани и погледна жена си.

— Аз се забавлявах почти колкото Моли — усмихна му се мило Лидия в отговор. — Винаги съм имала гости на рождените си дни. Иска ми се Моли да запази приятни спомени от детството си.

— Мама винаги ни правеше торта или пай, но не сме имали празненства като това. — Уейд надникна към скицника, върху който Лидия рисуваше. — Това ли е проектът за стаята на Моли?

— Радвам се, че ми разреши да я ремонтирам. Моли е много доволна. Ще използваме няколко нюанса на розовия цвят. Той й е любим, нали знаеш?

— Хубаво е, че не ми обърна внимание, когато ти казах да не се опитваш да заместваш майка й. — Уейд не обичаше да си спомня неприятните неща, които бе казвал на жена си. Тя беше мила, търпелива и разбираща. Проявяваше много повече търпение, отколкото бе очаквал. Бе я отвел далеч от света, в който бе свикнала да живее, бе я затворил във фермата, при това бе съпруг, който дори не я обичаше.

— С Рути решихме да поработим в кухнята, преди да се заема с новата детска стая. — Лидия потърси някаква реакция в изражението му. Знаеше, че той се противопоставя на желанието й да харчи от собствените си пари за ремонта на къщата.

— Лидия, за ремонта… Знам, че не ти харесва къщата, но…

— Харесва ми. Има приятна атмосфера.

Преди да успее да й отговори, се чу шумът на влизащ в двора камион. Вратата му се затръшна. Кучетата се разлаяха. На прага застана Брит. Гледаше с див и гневен поглед.

— Таня ме напусна!

— Пил ли си? — попита Уейд.

Лидия въздъхна и остави плетивото си настрани. Боеше се от този миг.

— Пих една бира при Хулигънс. Само една бира. Трезвен съм като камила. — Бръкна в джоба си и извади парче хартия, която подаде на брат си. — Оставила ми е бележка.

— Кога си е тръгнала?

— Скарахме се и аз отново избухнах. Такъв негодник съм! Не пожелах дори да я изслушам. Исках да я оставя сама, да се поохлади и отидох до кръчмата и висях над една бира цели три часа.

— Заминала е с преподобния Чарлз! — Скочи Уейд от канапето.

— Какво?! — възкликна Лидия.

— Да! — Брит бе покрил лицето си с ръце. — Оставила ме е заради него.

При вида на Брит Лидия потрепери. На лицето му бе изписано толкова страдание и изгарящ гняв. „О, боже!“ Чувстваше се предадена от снаха си. Таня й бе казала, че напуска Брит, защото не се разбират, но не бе споменала, че в живота й съществува и друг мъж.

— Вече бях в града. Заминали са. Колата му я нямаше и къщата бе тъмна. — Брит ритна масичката и списанието падна на пода. — Само да ги пипна, ще ги убия и двамата!

— Няма да го направиш — каза Уейд. — Сега си разгневен. Чуй ме, когато намерих Мейси в обора с Дони Финч, исках да ги убия. Но не го направих. Не го заслужаваха.

— Изглежда, че на братята Камерън не им върви с жените. Мейси бе първокласна курва, а Таня, момичето, което цял живот съм обичал, избяга с пастора. Най-гадният пастор! — Смехът на Брит прозвуча зловещо. Той се изправи пред стената и заудря с юмруци.

— Каква е тази шумотевица? — Рути, облечена в памучна нощница, излезе от спалнята си. — Брит?

— Таня е избягала. — Лидия се приближи до свекърва си. — Оставила е бележка на Брит. Заминала е с преподобния Чарлз.

— О, господи! Знаех си, че нещо ще се случи. — Рути прекоси стаята и се приближи до Брит.

— Не казвай нищо, мамо!

— Това не е краят на света, синко. Вие с Таня не си подхождахте, не се разбирахте още от самото начало, точно както Уейд и Мейси. Времето лекува. Ще си намериш друга.

— Както направи брат ми ли? — Брит хвърли изпълнен с неприязън поглед към Лидия. — Може и да е бременна, но ако бях на мястото на брат ми, бих се запитал дали аз съм бащата. Обзалагам се, че носи детето на Харауей!

Лидия видя болката върху лицето на Уейд. „Не сега, молеше се безгласно тя. Не му разрешавай да започне отново да се съмнява в мен, сега, когато живеем по-добре.“

— Какво, по дяволите, иска да каже? — Уейд се обърна към нея.

— Искам да ти кажа, че всеки път, когато отива в града, се отбива у Харауей. Понякога стои цели часове. Не можеш да кажеш, че си измислям, нали?

— Затвори си устата, Брит Камерън! — извика Рути и зашлеви сина си. — Лидия посещава Елоиз. Няма нищо общо с Глен.

— Ако се хванеш на това, значи си по-голям глупак и от мен!

— Време е да дойдеш с мен! — Рути хвана Брит за ръката и го повлече към верандата.

— Аз… Аз на няколко пъти се опитвах да ти кажа, че се виждам с Елоиз и Глен, но…

— Лидия, предупредих те да стоиш далеч от Харауей! — Уейд я сграбчи за раменете. — Мислех, че мога да ти се доверя. Не съм предполагал, че ме лъжеш.

— Не съм те лъгала! — В ъгълчетата на очите й се появиха сълзи.

— Но си се виждала с Харауей зад гърба ми, нали?

— Не, не съм, аз…

— Няма да живея с жена, на която нямам доверие! — Пръстите на Уейд се впиха в рамото й. — Набърка се в живота ми и го обърна с главата надолу. Накара дъщеря ми да те обикне. Получи уважението на майка ми. А през цялото това време си ме лъгала и си ме мамила.

— Не говори повече! — извика Лидия. — Притеснен си от раздялата на Таня и Брит. Спомни си за изневерите на Мейси. Съдиш за мен по действията на друга жена.

— Всички вие си приличате. Мили, красиви, подлудявате мъжа, карате го да се влюби, а после забивате ножа в сърцето му.

— Моля те, не говори така! Утре ще съжаляваш. — Лидия се опита да го прегърне.

— Това, за което съжалявам, е, че се ожених за теб, че те допуснах в моя живот и в живота на дъщеря ми. Но ти си бременна и съм вързан за теб!

— Не, не си! — Лидия отпусна ръце. — Аз те обичам, Уейд. Не исках да се влюбвам, но е така. И искам бракът ни да върви, но няма да стоя тук и да слушам как ме обиждаш.

— Къде смяташ да вървиш? — изкрещя Уейд, като я видя да тръгва нагоре по стълбите.

— Качвам се горе да си събера багажа и си отивам. Ще живея в моята къща, докато дойдеш на себе си. Когато можеш да ми кажеш, че ми вярваш, когато ми обещаеш, че ще направиш всичко, което е по силите ти, за да живеем щастливо, ела и ме вземи.

— Ако и за миг допускаш, че аз…

— О, да. И още нещо. Бих искала да ми кажеш, че ме обичаш. — Лидия бавно се изкачи по стълбата.

Уейд я проследи, докато влизаше в спалнята. Когато Рути влезе в хола, погледът му бе втренчен в една точка.

— Докато успокоявах Брит, чух, че с Лидия се скарахте. Не й позволявай да си отиде, Уейд. Кажи й онова, което иска да чуе от теб. Кажи й го тази нощ.

— Да бъда проклет, ако го направя!

— Проклет да си, ако не го направиш!

Уейд хвърли пронизващ поглед към майка и излезе на верандата. Седна на едно стъпало до брат си.

— Да отидем до кръчмата и да се напием — каза Уейд с ръка върху рамото на Брит.

Двамата се качиха в камиона на Уейд и потеглиха.