Бевърли Бартън
Мълвата (11)

Десета глава

— Благодаря ти, че се обади, Глен. Моля те, предай на Елоиз, че ще намина, когато ходя до града следващия път. — Лидия постави слушалката.

Докато минаваше през хола, вдигна косата си и я завърза. Взе една сламена шапка и излезе навън. Забеляза погледа на свекърва си, която копаеше една леха с домати.

Ако преди година някой й беше казал, че ще се омъжи за Уейд Камерън, бременна, и ще помага на майка му в зеленчуковата градина, Лидия би му се изсмяла в лицето. Но днес се навършваше една година от смъртта на Тайлър и Мейси и съвсем не й бе до смях.

Пролетното слънце погали лицето й. Небето бе безоблачно. Беше невероятно колко много обичаше фермата, дъха на земята, безкрайните декари плодородни поля. Пространството й внушава чувство за непреходност и вечност.

През последния месец животът й бе изпълнен с познати и повтарящи се действия. Ставаше в пет сутрин и заедно с Рути приготвяше закуската. Свекърва й я бе научила как да приготвя бисквити. Сутринта прекарваше в трапезарията, която бе превърнала в свой кабинет. Уейд бе удължил телефонния кабел и тя можеше да провежда разговорите си, без да й се налага да става от масата.

Освен че не бе казал и дума срещу работата й, Уейд почти не бе се променил. Държеше се любезно и възпитано, настояваше да знае как се чувства и дали има нужда от нещо. Но не бе я докосвал. Нощите прекарваше в стаята на Брит. Липсваше й не само сексът, но и уютът, който изпитваше, лежейки до него и съзнанието, че би могла да го докосне, ако пожелае.

Бе очевидно, че той не възнамерява да направи компромис с гордостта си. Знаеше, че единственият начин да го върне при себе си, бе да го помоли, но и тя имаше гордост!

— Мисля, че сбърка, като остана приятелка на Глен Харауей. Ако Уейд научи…

— Глен се извини за случилото се и това е много повече от онова, което направи Уейд. — Лидия се загледа в току-що подалите се зелени връхчета на засетите растения.

— Не е добре, че спите разделени. Сексът винаги свързва. Това ще ви задържи заедно, докато се появи любовта.

— Не се променяй, Рути! — Лидия почервеня от смущение. — Светът би бил по-добър, ако всички приличаха на теб.

— Как така?

— Не би имало лъжи. Всеки щеше да казва истината.

— И ти си честна жена, Лидия. Но Уейд все още не го е разбрал. Повече от шест години прекара с жена, която лъжеше повече, отколкото можеш да предположиш.

— Стана време за автобуса. По-добре да тръгвам, за да посрещна Моли.

— Току-що чух, че Уейд се прибра с камиона. — Възрастната жена докосна леко ръката на Лидия. — По-добре иди да му направиш чай. Аз ще я посрещна. Обещах й да я заведа до гората да видим дали къпините не са станали.

— Това няма да реши проблемите ни, Рути.

— Хайде, върви вкъщи и поговори с мъжа си. — Рути я потупа мило и тръгна.

 

 

Лидия наля две чаши чай с лед и влезе в хола. Откъм гостната дочу гласовете на Брит и Уейд.

— Говорих с Таня да продадем къщата и да се върнем да живеем тук, докато се пооправим, но не беше очарована. Каза, че след като се роди бебето, за нас няма да има стая.

— Не е нужно да продавате къщата — успокои Уейд брат си. — Ако соевата реколта е добра, ще се справим още тази година.

— Птицефермата сама се изплаща, но ако не вложим някой и друг долар, фермата ще пропадне.

— Не е нужно да ми обясняваш. Тази къща също се руши.

— Жена ти искала да прави ремонт. Таня казва, че Лидия предложила собствени пари. — Брит потупа брат си по рамото и се засмя. — Знаеш как се свалят жени, нали, братко? Аз се ожених за жена, която е все още влюбена в първия си съпруг, а ти взе жена, която…

— Лидия не обичаше Тайлър Рийд.

— Може би. Но е ясно като бял ден, че не обича и теб, нали?

От ледения чай ръцете на Лидия премръзнаха, но тя не смееше да мръдне. Не искаше да разберат, че е чула разговора им. Обърна се внимателно, но в този миг я спря гласът на Брит.

— Здравей и сбогом! Предоставям ти Уейд, ако го искаш…

Лидия се насили да влезе спокойно в гостната и подаде чаша чай на Уейд.

— Благодаря. — Погледна я само за миг той.

— Уейд. Аз… Аз чух разговора ти с Брит…

— Какво искаш да кажеш? — намръщи се той.

— Аз имам пари. Повече от достатъчно.

— Не!

— Все пак аз съм твоя съпруга. Тук е моят дом. Тук ще бъде и домът на моя син.

— Няма да взема парите ти!

— Тогава разреши на Рути да продаде земята около Котън Роу.

— Опитвала си се да убедиш мама да продаде?

— Не съм й казала нито дума. Тя бе тази, която заговори за това на няколко пъти.

— Мама не иска да продаде земята и да види как разрушават онези постройки. Тя е толкова горда, че навремето семейството й е било собственик на батажа, че предците й са били важни хора в Ривъртън.

— Разбирам това, но и Рути съзнава колко са ви нужни пари.

— По дяволите! Не си пъхай носа в моите работи! — Уейд хвана Лидия за раменете и я изправи.

Докосваше я за първи път от цял месец. Ръката му беше гореща. Внезапно си спомни за радостта, която й доставяха ласките му. Уейд я прегърна. Тя потръпна и приближи лицето си до неговото.

— Ако имаш нужда от мен, защо не ме поканиш да се върна в леглото ти?

— Защото в брака търся нещо повече от секса. Нужно ми е приятелството ти. Искам да бъда обичана и уважавана. — Лидия се извърна леко встрани, опитвайки се да устои на изкушението на устните му. — Майка ти и дъщеря ти бяха по-мили с мен.

— Ти искаш всичко да става така, както ти харесва на теб.

— Аз просто искам да живея заедно с теб, Уейд.

Той я придърпа отново към себе си и тя почувства колко е възбуден.

— Остани с мен!

Лидия се притисна към него. Сълзи напираха в очите й.

— Моля те, пусни ме!

— Знаеш, че ме подлудяваш, нали? Знаеш, че всяка нощ се терзая там горе, защото те желая.

Тя се обърна и мълчаливо излезе от стаята. Точно до вратата на хола й се зави свят. Неуверено потърси с ръка нещо, за което да се задържи.

Уейд изтича към нея с намерението да я хване, но не успя. Лидия падна по гръб върху стъпалата, извика от болка и инстинктивно закри с ръце корема си. Уейд коленичи до нея и взе лицето й в ръце.

— Господи! Лидия, толкова съжалявам — погали я той. — Удари ли се?

— Не, добре съм. — Тя потърка брадичката си. — Залитнах, защото бебето започна да рита.

— Не се ли нарани? — Уейд се засмя с облекчение, но все още се взираше тревожно в лицето й. — Сигурна ли си, че всичко е наред. — Той я прихвана и я изправи. Притисна устни в косата й и нежно я целуна. — Не плачи! Моля те, не плачи.

— Липсваше ми, толкова много ми липсваше! — Тя също го прегърна и се притисна към силното му тяло.

— И ти ми липсваше. — Настоятелно покри всяко кътче от лицето и шията й с целувки. Ръцете му милваха натежалите й гърди.

Тя стоеше неподвижна в ръцете му, наслаждавайки се на всяка ласка. Искаше й се да отговори на желанието му, но му остави време да усети тялото й. През последния месец се бе променила и съзнаваше, че Уейд изпитва непреодолимо желание сам да провери каква е разликата.

Пръстите му спряха на копчето върху якичката на лятната й рокля, колебливи за миг, преди да го разкопчеят. Сърцето й заби лудешки. Още по-бавно той разкопча следващото копче. Лидия го гледаше с блеснали очи, изпълнена със страст.

— Искам да те видя — каза той, като продължи с разкопчаването. — Трябва да те разгледам.

— Станала съм огромна.

— Моето дете расте у теб. Не разбираш ли как се чувствам?

Роклята бе разкопчана напълно.

— Как се чувстваш? — Гласът на Лидия пресекваше от вълнение.

— Гърдите ти са наедрели. — Уейд бавно захвърли дрехите й на пода. — Това ме кара да те желая. Искам да те любя и да те защитавам.

Лидия започна да разкопчава ризата му. Внезапно той я спря и сложи ръката си върху корема й.

— Той се движи!

— Синът ти е много игрив. — Лидия се питаше колко време би издържала още на краката си, които се бяха размекнали като желе.

Уейд я вдигна и я понесе нагоре, като прескачаше по две стъпала наведнъж. Влезе в спалнята им и я положи върху леглото. След това легна до нея. Погали лицето й. Целуна един по един пръстите й.

— Уейд?

— Няма да се нарани бебето, ако се любим, нали, мила? — попита той, докато целуваше линията между гърдите й.

— Ако се вярва на това, което пишат лекарите, сексът е разрешен почти до края на бременността. Чувала съм дори, че това помага на бебето да стане силно и здраво.

И двамата се засмяха, вперили очи един в друг. Мислите им и телата им бяха постигнали хармония.

Уейд се премести и легна върху нея. Притисна брадичката си в корема й и я целуна. Бебето в корема на Лидия се размърда.

— Лидия?

— Да?

— Той рита!

Уейд отново зацелува корема й, плъзна ръце зад гърба й и я прегърна. Топли и меки, устните й го приканваха. Той плъзна ръка между бедрата и откри благословената влага, скрита зад златистите къдрички. Тя се извиваше в ръцете му, молейки за още ласки.

— Прекрасна си. Гореща и влажна! — Плъзна се надолу и с език проникна нежно в скритото й сърце.

Лидия простена. После извика:

— Уейд, моля те! Не мога повече!

— Не ме моли да спра. Искам да те любя! — Чувстваше се като замаян от споделеното удоволствие. Заради собствената си суетност беше отблъснал нежните й чувства, бе ги погребал в дните, когато бяха разделени. В този миг искаше да й покаже, че съжалява за поведението си. Искаше да я помоли да му прости болките, които й бе причинил.

— Уейд! — Това бе последната разбираема дума, изречена от Лидия.

Той продължи, докато тя стигна прекрасния миг на освобождението. Прегърнаха се.

— Лидия, за мен ти си нещо изключително. Знаеш го, нали? — Уейд докосваше с език зърната на гърдите й. Тя усети, че отново се възбужда. Копнееше да се любят отново. — Никога не ми е достатъчно — призна Уейд и целуна горещо устните й.

Обви я плътно с ръце. Тя отново простена от удоволствие. Отдаде се на лудия огън, пламтящ в тялото й. Той премина и у него.

— А не си ли чела коя е най-добрата поза, когато се любиш с жена, бременна в петия месец?

— Предполагам, че ако свалиш джинсите си, бих могла да се заема с останалото. — Лидия се засмя, като видя щастието, изписано върху лицето му.

— Няма да мога сам да се справя с такава непосилна задача. — Уейд хвана ръката й и я сложи върху ципа на панталоните си.

С показалеца си Лидия проследи формата под него. Уейд хвана ръката й и простена.

— Ти си вещица. Знаеш, че ме влудяваш!

— Ако смяташ, че съм вещица, по-добре внимавай! Ще те омагьосам завинаги!

— Вече си го направила. Когато те видях за първи път и погледнах тези златистозелени очи, вече бях загубен.

— Познато ми е чувството.

— Лидия — промърмори той предупредително.

— Какво?

— Ще си сваля джинсите и ти ще престанеш да ме измъчваш.

Ударите на сърцето й ехтяха в ушите й, уханието на Уейд я правеше невъздържана. С неуверени пръсти тя свали ципа и го погали.

— Лидия!

— Моля те, Уейд, покажи ми как да ти доставя същото удоволствие, което ти ми даде.

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Да, моля те.

Уейд обви ръката си около нейната и с леки кръгови движения й подсказа как би могла да отвърне на жеста на страстния си любовник.

След няколко часа Лидия се събуди. Видя Уейд, изправен на лакът, да се взира в лицето й. Усмихна му се.

— Колко е часът?

— Почти четири и половина.

— О, боже! Моли! Моли ще…

— Мама я доведе, после закуси, а сега помага в градината.

— Ти си слизал долу? Говорил си с Рути?

— След като заспа, се промъкнах долу да събера дрехите. Мама ме пипна.

— О, не! — Лидия покри лице с длани и закачливо надникна през пръстите си. — Какво каза?

— Каза ми, че посрещнала Моли, после ходили в гората за къпини. Ще я занимава, докато стане време за вечеря. А, това, уважаема госпожо Камерън, означава, че имаме цял час на разположение.

— Не мога да повярвам, че Брит не е идвал да те вика да отидеш в птицефермата.

— Идвал е. Мама му предложила да се прибере у дома и да прекара известно време със съпругата си, след това го отпратила. — Уейд се засмя, като си представи изражението върху лицето на Брит.

— Ако имаме само час, по-добре веднага да започваме. — Лидия притисна главата му към гърдите си.

— Липсвах ти, нали? — Уейд я целуваше леко по устните.

— Бих искала да се върнеш в леглото ни. Искам да ме прегръщаш, да ме целуваш и да ме любиш всяка нощ. И ако искаш да те помоля… Уейд, моля те!

— Аз съм този, който трябва да моли. — Промърмори Уейд почти нечуто, докато тя си играеше отново с ципа на джинсите.

— Люби ме, Уейд. Моля те!

Рязко той свали панталоните си. Легна и я взе в ръце. Вдигна я и я постави внимателно върху себе си. Проникна в нея. Тя се наклони. Тежките й гърди докосваха гърдите му изкусително. Остави я да наложи ритъма, в началото бавен, постепенно усилващ се. Телата им се бяха слели в едно и се движеха с хармонични движения. Нагоре… Надолу…

С език Уейд докосваше неспирно гърдите й, галеше бедрата й и шепнеше страстни слова. Тя ускори темпото. Движеха се френетично, сякаш загубили контрол над самите себе си. Тя извика. Уейд проникна още няколко пъти в нея, застина за миг, а след това се отпусна в прегръдките й.

— Обичам те — прошепна Лидия, все още седяща върху него.

— Ще изградим един съвършен брак — каза Уейд, но в същото време го измъчваше съмнение, дали тя наистина го обичаше или думите й бяха резултат от преживяната страст. — Ще видиш.