Бевърли Бартън
Мълвата (1)

Пролог

Уейд Камерън се втурна в приемната за спешни случаи на градската болница. Якето му блестеше от капките дъжд, а вълнистата му черна коса беше прилепнала. Огледа изпитателно хората в залата. Погледът му се спря върху познатото лице на Лестър Къмингс от охраната.

— По дяволите! Съжалявам за Мейси. Тази нощ тук е същински ад.

— Къде е тя, Лес? — попита Уейд.

— Качиха ги в операционната. Мейси и кмета Рийд.

Лестър поклати глава:

— Ужасен срам, Уейд.

— Къде е операционната?

Нямаше време за празни приказки. Жена му умираше. Все пак, юридически, тя бе неговата съпруга, макар че от години се бе превърнала в досада за него.

— Вдясно, с асансьора, на втория етаж. И госпожа Рийд е горе — предупреди го Лестър.

Уейд влезе в асансьора и натисна бутона. Облегна се на стената. „Госпожа Рийд? Съпругата на кмета…“ Е, тя живееше в центъра на града. Бе пристигнала по-бързо от него, макар че бе карал като луд стария си камион.

Мъчеше се да си спомни как изглежда тя. Когато асансьорът спря и вратите се отвориха, той я видя. Крачеше напред-назад из чакалнята. Да, сети се. Преди четири години Тайлър Рийд се бе кандидатирал за кмет и се беше възползвал от красотата и очарованието на младата си съпруга. Съмняваше се, че съществува човек в Ривъртън, дори и в целия щат, който да не свързва бившия дебютант от Алабама с Лидия Рийд.

Звукът на затварящите се врати на асансьора го извади от вцепенението. Предполагаше, че е редно да направи нещо, но какво, по дяволите, би могъл да й каже в подобна ситуация? „Съжалявам, че съпругът ви и жена ми са пострадали така зле“, но ако не бяха се оплели в тази незаконна връзка, това не би се случило.

Той тръгна към нея и тя, усетила нечие присъствие, се обърна. Уейд се взря в лешниково зелените й очи. Усети огромна празнина в стомаха си. През последните години я беше виждал веднъж-два пъти, и то отдалеч. Беше забравил колко прекрасна е тя. Устните й се разтвориха, сякаш се канеше да каже нещо, но в този миг се приближи някакъв мъж и постави ръка върху раменете й.

Уейд почувства непреодолимо желание да го избута и да му каже, че ако госпожа Рийд има нужда от утеха, то той може да й я даде. Разтърси глава, мина покрай двамата и влезе в чакалнята.

„Какво, по дяволите, се очаква да направя сега, мислеше си Уейд. Просто да стоя и да чакам. Може би трябва да намеря някой — лекар, сестра, дори някой проклет санитар, който да ми каже какво става с Мейси.“

— Ваш близък ли е в операционната? — Лидия Рийд се приближи.

Уейд я изгледа. Бе облегната на ръката на непознатия.

— Да, съпругата ми.

— А! Вие сте господин Камерън? — В гласа й прозвуча съжаление.

— Да, Уейд Камерън. — Той протегна ръка.

Тя стоеше и го гледаше, като несъзнателно отчиташе колко голяма е ръката му, с мургави дълги окосмени пръсти. Виждаше се, че е силен мъж, но Лидия предположи, че в този миг се чувства слаб и безпомощен като нея.

— Аз съм Глен Харауей, приятел на семейството.

Червенокосият заобиколи Лидия, здрависа се с Уейд и след това я придружи до едно кресло.

— Случилото се тази нощ е повече от това, което Лидия може да понесе.

Уейд огледа изпитателно господин Харауей и се насили да му се усмихне. Облечен безукорно, с етична прическа и подчертан южняшки акцент, този мъж явно имаше желание да бъде нещо повече от семеен приятел за госпожа Рийд.

— Долу ми казаха, че Мейси и Рийд са в операционната. — Уейд говореше на Харауей, но гледаше Лидия.

Погледът й, изпълнен с въпроси и обвинения, срещна неговия. Очите й проблясваха златисти и сенчести под дългите мигли.

— Трябваше да разпишете някакви документи, господин Камерън. Налагаше се да оперират жена ви незабавно.

— Да, шерифът каза, че е зле.

Уейд почувства и негодувание, и симпатия в гласа й. Чудеше се дали не обвинява себе си за изневярата на съпруга си, а него — заради Мейси.

— Сестрата помоли да я уведомим веднага, щом дойдете — каза Харауей. — Сестринската стая е в дъното на залата.

— Благодаря. — Уейд незабавно се отдалечи.

— Изглежда добър човек. — Глен се отпусна на канапето.

— Май не е чак толкова добър, за да задържи интереса на съпругата си. — Лидия прехапа устни в усилието си да спре сълзите, които напираха в очите й. Беше невероятно. Тайлър бе на прага на смъртта, а единственото, за което можеше да мисли, бе връзката му с Мейси Камерън, известната в целия щат лека жена.

— Може да не е вярно.

— Вярно е.

— Майка ми трябваше да си държи устата затворена. Не мога да разбера защо й трябваше да ти пълни главата с онези ужасни подробности, точно преди да тръгнем за болницата. — Глен потупа по рамото Лидия и се помъчи да хване треперещите й ръце.

— Някой трябваше да ми го каже още преди месеци. — Лидия отдръпна ръцете си и се изправи. — Не, преди години. Ти знаеше, нали? Разбира се, че си знаел. Ти си най-добрият му приятел и негов съдружник. — Тя се обърна към Глен, хвана го за реверите на палтото и се втренчи в сините му очи. — От колко време Тайлър ми изневерява и с колко жени?

— Моля те, не ми задавай подобни въпроси. — Глен завъртя глава, за да избегне погледа й.

— Знам, че Мейси Камерън не е била първата, така каза и майка ти.

— По дяволите майка ми! Тя няма право да говори за това. — Глен нервно опипваше възела на вратовръзката си. — Тайлър те обича. Винаги те е обичал, но той не прилича на другите. Той не може да се задоволява само с една жена.

Не би трябвало да приема този факт така болезнено, но се чувстваше наранена. Не беше изненадана. От доста време си даваше сметка, че нещата не вървяха, но съвсем съзнателно избягваше да се задълбочава. Повече от две години се беше преструвала пред себе си и пред Тайлър. Не бе намерила сили да погледне истината в очите. Дори и когато преди около година Тайлър престана да я търси като сексуален партньор, тя се опитваше да убеди сама себе си, че половото влечение естествено намалява с времето.

— Не мисли, че вината е у теб, Лидия. — Глен посегна да я докосне и тя отново се отдръпна. — Ти си най-прекрасната жена! Всеки мъж би се гордял да те притежава.

— Всеки, освен моя съпруг.

— Тайлър се гордее с теб.

Лидия се изсмя. Болезнен смях, който издаваше гнева и огорчението, бушуващи в душата й.

— Исках да имам дете. Споменавал ли ти е някога Тайлър за това?

— Тайлър ще стане страхотен баща някой ден. Почакай и ще видиш. — Глен нервно потъркваше ръце. — Трябва да проумееш, че всички други жени не означават нищо за него.

— Както и аз… — Тя завъртя глава недоверчиво и се взря в очите му.

— Разбери, Лидия, има мъже, които… Е добре, които харесват определени неща. Неща, които не очакват, че техните съпруги ще…

Високият й смях изпълни тишината на залата. Глен я изгледа шокиран.

— Господи, Лидия, какво ти става? — Той отново се опита да я прегърне, но тя отблъсна ръцете му.

— Остави ме сама. Всичко е наред. — Смехът й замря.

— Моля те, седни и се опитай да се успокоиш. Искаш ли кафе?

— Да, благодаря.

В този миг осъзна, че би приела всяко нещо, стига да можеше да се освободи от присъствието на Глен и от несъстоятелната защита, с която се опитваше да оправдае постъпките на Тайлър.

Уейд Камерън видя Глен да влиза в асансьора, преди да беше стигнал до чакалнята. Не възнамеряваше да се връща там, но когато минаваше, дочу спора им. Спря и се заслуша. Истеричният й смях смрази кръвта му. Добре знаеше как се чувства Лидия — обладана от болка и гняв, които можеха да предизвикат у нея срив всеки момент. Точно като него преди време! Но неговите рани отдавна бяха зараснали. Обичта му към Мейси се изпари веднага след женитбата им, когато откри, че го бе излъгала, че е бременна. Последните съмнения относно брака им изчезнаха в деня, в който я намери в обора с един от наемните работници.

Сега, седем години след като беше приел Мейси Уигън за своя съпруга, искаше да се раздели с нея, но никога не бе пожелавал смъртта й.

Когато намери сестринската стая и им каза кой е, те му пъхнаха в ръцете документите, които трябваше да подпише. След по-малко от две минути се появи лекарят, който му съобщи, че Мейси е починала по време на операцията.

Заболя го, въпреки че не я беше обичал. От години бе превърнала живота му в ад. Би трябвало да изпитва облекчение, а не гняв, безсилие и печал. Мейси беше лоша, но не и зла, беше егоист, но не беше жестока. Трябва да е била много нещастна, за да потърси утеха в безразборния секс.

Уейд се чудеше как ще каже на дъщеря си, че майка й е мъртва. Макар че Мейси не бе се престаравала никога в изпълнението на майчинските си задължения, Моли я обичаше.

Уейд стоеше в чакалнята и се взираше в Лидия.

Тя беше кръстосала ръце на гърдите си, зареяла поглед някъде из градината. Искаше му се да се опита да я успокои, преди да си тръгне.

Усетила присъствието му, тя бавно се обърна. Лицето й бе тъжно, но очите сухи. Би могло да се каже, че е преодоляла напора на чувствата си. Уейд се опита да проговори, но не можа. Сякаш несъзнателно реагира на молбата, стаена в погледа й.

Господи! Колко беше красива. С изящна конструкция. Стройното й тяло разцъфтяваше в пищни извивки над тънката талия. Златистокафявата й коса се спускаше до раменете. Уейд не можеше да проумее защо Тайлър Рийд й бе изневерявал.

— Намерихте ли сестринската стая? — Тя избягваше погледа му. Не можеше да понесе да види стаената му болка и ужас.

— Да.

— Още нищо не знаем. — Тя закрачи нервно, поглеждайки ту часовника, ту чакалнята, само и само да избегне напрегнатия му взор. — Глен слезе долу за кафе.

„Защо той не казва нищо“, питаше се Лидия. Стоеше изправен до вратата и я гледаше. Не можеше да разбере какво в поведението му я обърква, макар да бе очевидно, че изпитва състрадание. Глен се бе опитал да я успокои по най-лошия възможен начин, оправдавайки изневярата на Тайлър. Скоро целият град щеше да научи за връзката на Мейси Камерън с Тайлър Рийд, ако вече не им бе известна. Само мисълта за злословията я изпълваше с ужас и вледеняваше кръвта й.

Съжаляваше ли я Уейд Камерън? Затова ли я гледаше така странно? Е, добре, нямаше нужда да пилее чувствата си, след като и той самият бе в същото положение. Или не?

— Моля, престанете да ме гледате така!

— Как ви гледам? — попита Уейд недоумяващо. Нали споделяше ужаса, който преживяваше и тя.

— Не ми е нужно съжалението ви. Пазете го за себе си.

— Престанах да се самосъжалявам преди много години. Направих грешка, като се ожених за Мейси, но платих скъпо и прескъпо за това. А на вас ви предстои да плащате тепърва.

— Да плащам? — Нима се осмеляваше да я обвини, че бракът й с Тайлър е бил грешка?!

— Вашият брак не е моя работа, но смятам, че…

— Прав сте, господин Камерън, моят брак не е ваша работа.

— Съжалявам. — Той се обърна и си тръгна. В същия миг от операционната излезе един лекар.

— Лидия! — Лекарят мина покрай Уейд и протегна ръце към Лидия.

— Бил, как е той? Ще се оправи ли?

— Лидия, скъпа…

— Не, не…

— Направихме всичко възможно, но напразно. Съжалявам.

Докато слизаше надолу, Уейд сякаш усещаше болката, която я завладява. Искаше да отиде при нея, да вземе ръцете й в своите и да й каже, че всичко ще мине. Но не можеше. Нямаше право да я докосва. Беше чужд човек. Но скръбта не му попречи да пожелае вдовицата на Тайлър Рийд.