Джордан Белфърт
Вълка от Уолстрийт (4)

Глава 3.
Скрита камера

Трийсет минути след началото на сутрешната ми детоксикация излязох от спалнята чисто нов човек. Бях в приготвения от Гуин сив раиран костюм. На лявата ми китка имаше златен часовник „Булгари“ за осемнайсет хиляди долара — тънък и не биещ на очи. Едно време, преди появата на Графинята, носех ролекс от чисто злато. Но Графинята, самопровъзгласила се за арбитър на изтънчения вкус, елегантността и аристократичността, моментално го обяви за просташки. Как точно отбираше от такива неща, не ме питай; бас държа, че докато е расла в Бруклин, най-хубавият часовник, който е виждала, вероятно е бил с образа на Мики Маус върху циферблата. Но явно отбира от тия работи, та обикновено я слушах.

Ама не съвсем. Все още поддържах мъжкарската си гордост с една останка от миналото — жестоки черни, ръчно изработени каубойски ботуши. Всеки ботуш беше изрязан от цяло парче крокодилска кожа, без нито един шев. Изръсих се две хиляди и четиристотин долара за тях, ама направо ги обожавах. Графинята, естествено, ги ненавиждаше. Днес ги обух с нескрита гордост, надявайки се да пратя ясен сигнал на жена си, че няма да се оставя да ме командори; нищо, че само преди малко ме бе натикала в миша дупка.

Отправих се към спалнята на Чандлър за сутрешната си доза бащинство — най-любимата ми част от деня. Чандлър беше единственото абсолютно чисто нещо в живота ми. Всеки път, щом я вземех в ръце, целият хаос, цялата лудост някак си утихваха.

Още на път към стаята й усетих как настроението ми се повиши. Тя беше почти на пет месеца и беше самото съвършенство. Но щом отворих вратата на Чани — пълен шок! Заварих не само Чани, а и нейната Мами! Крила се е, значи, в стаята на Чани и ме е причаквала да вляза!

Та ето ги и двете — седнали насред стаята върху най-мекия, най-божествен розов мокет, който можете да си представите — поредната безбожно скъпа изцепка на Мами, бивша бъдеща декора-торка, — който на всичко отгоре изглеждаше наистина прелестно, мамка му! Чандлър седеше между леко разтворените — леко разтворените! — крака на майка си, облегнала крехкото си малко гръбче на твърдия корем на Мами, а Мами я държеше през коремчето да не залита. Разкошна гледка. Чани беше одрала кожата на майка си, най-вече изразителните сини очи и възхитителни скули.

Поех дълбоко въздух, за да се насладя на аромата на детската стая. М-м-м, разкош: бебешка пудра, бебешки шампоан, бебешки влажни кърпички! После втора дълбока глътка въздух, да усетя аромата на Мами. М-м-м: шампоан за четиристотин долара и балсам, един Господ знае откъде! Хипоалергенен балсам за тяло, изготвян по поръчка от „Кийлс“; едва доловимо загатване на небрежно напръскан парфюм на Коко Шанел! Усетих как по цялата ми нервна система премина приятно гъделичкащо усещане и се спря в слабините ми.

Самата стая беше съвършена — малка розова страна на чудесата. Навсякъде се валяха безброй плюшени играчки, леко аранжирани, естествено. Отдясно — плетената люлка и бялата кошарка, спазарени направо без пари за шейсет хиляди долара от „Белини“ на Медисън Авеню (поредният удар на Мами!). Отгоре им — въртяща се играчка в бяло и розово, която свиреше дванайсет песни от филмите на Уолт Дисни, докато поразително реалистичните герои обикалят във весел кръг — поредното изработено по поръчка творение на скъпата ми бъдеща декораторка, този път на скромната цена от девет хиляди (за въртяща се играчка?). Ама на кого му пукаше? Това си беше стаята на Чандлър, най-любимата стая в къщата.

Огледах жена си и дъщеря си за миг. И изведнъж в съзнанието ми изскочи думата фантастично. Чандлър бе чисто гола. Гладката й маслинова кожичка имаше гладък и безупречен вид.

А с нея беше и Мами, изтупана, тъй че да трепе или — в конкретния случай — да дразни. Дълбоко изрязаното деколте на червеникаворозовата мини рокличка без ръкави подчертаваше цепката между гърдите й! Златистата й грива блестеше на утринната светлина. А рокличката й се бе надигнала над бедрата, та чак талията й се виждаше. Нещо ми се губеше в цялата тая картинка… но какво? Не долавях какво точно, затова прогоних мисълта и продължих да гледам втренчено. Коленете й бяха леко огънати, та прекарах поглед по цялата дължина на краката й. Обувките й, от „Маноло Бланик“, пасваха идеално на роклята — до най-малката отсенка. Най-малко хилядарка, но си заслужаваха и последния цент, ако усещате накъде вървяха мислите ми в този момент.

А те бяха толкова много, че не можех да им хвана края. Желаех жена си повече от всякога… да, но в присъствието на дъщеря ми… ама тя пък е толкова малка, че нищо няма да разбере! А Графинята? Дали ми е простила вече? Идваше ми да кажа нещо, но не намирах думите. Обичах жена си… обичах живота… обичах дъщеря си. Не исках да ги загубя. Тъй че взех мигновено решение: Край! Край на курвите! Край на среднощните изпълнения с хеликоптер! Край на дрогата — е, поне не в досегашните количества.

Тъкмо се канех да взема думата и да апелирам към уважаемия съд за милосърдие, но ми отнеха всякаква възможност. Първа проговори Чандлър — моята дъщеря, моето гениалното бебче! Ухили се до уши и каза с малкото си изящно гласче.

— Та-та-та-та-та-та-та… Та-та-та-та-та-та-та-та.

— Добро утро, Тати! — каза Мами с престорен бебешки глас. Адски сладко! И адски секси! — Няма ли да ме цункаш за добро утро, Тати? Хайде, ела ме цункай!

Ха, това ли му беше всичко? Кръстосах тайно пръстите на едната си ръка, да не разваля магията и реших да напъна нещата докрай.

— А мога ли да цункам и двете — и Мами, и Чани? — направих муцка и застанах като послушно кученце пред Мами. После отправих молитва към Всевишния.

— Оооо, не! — отвърна Мами, подрязвайки крилцата на Тати. — Тати няма да цунка Мами още мнооого дълго време. Но пък дъщеря му умира за целувчица. Нали, Чани, миличка?

Ей, Богу, тая жена много мръсни хватки ми прилага!

После Мами пак подхвана с бебешки глас:

— Хайде, Чани сега да попълзи до Тати. А пък Тати ще приклекне, та Чани да се озове право в ръцете му. Нали, Тати?

Направих крачка напред.

— Достатъчно — отсече Мами, вдигайки повелително лявата си ръка. — Сега клекни, както ти казва Мами.

Изпълних командата. Да не съм луд да противореча на сексапилната Графиня?

Мами крайно внимателно постави Чандлър на пода на четири крака и я насочи към мен. Чандлър запълзя към мен със скоростта на охлюв, като не спираше да повтаря: „Та-та-та-та-та-та-та… Та-та-та-та-та-та-та-та.“

Аааах, какво щастие! Какъв живот! Бях най-щастливият мъж на света!

— Ела тук — казах на Чандлър. — Ела при Тати, сладуранче. — Погледнах нагоре към Мами, бавно сведох поглед… и… — Майка му стара! Надин, какво… какво ти става, по дяволите! Да не си си изгубила…

— Какво има, Та-та? Надявам се, че не виждаш нищо, за което си на зор, защото дълго време няма да те огрее — рече Мами, бъдещата куродразнителка, разчекнала жестоките си крака и с рокличка, запретната до ханша, но… без нищо под нея. Прекрасната й розова вулва ми се блещеше право насреща, лъснала с похотливо желание. Нищо друго нямаше Мами там, освен тънка ивичка меко, прасковенорусо мъхче точно над пубиса.

А аз реагирах като всеки разумен съпруг и запълзях като куче, каквото всъщност си бях.

— Виж какво, сладур, знаеш колко съжалявам за снощи. Кълна се в Бога, никога не бих…

— Остави тия приказки за догодина — каза Мами и махна пренебрежително. — Мами много добре знае колко обичаш да се кълнеш в Господ за това-онова, когато си на път да се пръснеш. Но не си губи времето, Тати, защото Мами тепърва започва да се разправя с теб. Отсега нататък няма да виждаш друго из къщи, освен поли — от къси по-къси! Точно така, Та-та! Само адски къси поли, никакво бельо и… това… — каза сексапилната Мами с огромна гордост, като се облягаше назад на лактите си. После започна да използва високите токчета по начин, който дизайнерите на „Маноло Бланик“ едва ли са имали предвид: превърна ги в еротични оси, около които сладострастните й крака се отваряха и затваряха, отваряха и затваряха, докато на третия път така ги разчекна, че коленете й едва не опряха във великолепния розов мокет. Тогава каза:

— Нещо не е наред ли, Та-та? Не ми изглеждаш много добре.

Е, не беше нищо ново. Мами и друг път ми бе излизала с подобни номера. То не бяха асансьори, тенис кортове, обществени паркинги, дори в Белия дом. Нямаше къде да се скрие човек от Мами. Но сегашното си беше егати и шока! Като боксьор, не видял откъде идва ударът, бях нокаутиран — за постоянно!

И още по-лошото бе, че Чандлър реши да спре насред път и да изследва великолепния розов мокет. Дърпаше влакната му, сякаш беше открила нещо невероятно, напълно безхаберна за протичащите около нея събития.

Опитах се да се извиня още веднъж, но в отговор Мами пъхна десния си показалец в устата и го засмука. От което направо онемях. А тя, изглежда, усети, че ме е нокаутирала, защото бавно извади пръста от устата си и измяука с още по-бебешки глас:

— О-о-о, бедничкият Та-та. Как обича да си признава грешките, когато е готов да се изпразни в гащите, нали, Та-та?

Седях, блещех се и се чудех дали и други семейни двойки правят подобни неща.

— Е, Тати, вече е късно за извинения. — Надин сви сексапилните си устни и бавно кимна — както кимат хората, когато са ви разкрили някоя велика истина. — И колко срамно е, че Тати обича да лети нощем из града с хеликоптера, след като е правил един Бог знае какво, защото Мами то-о-олкова обича Тати, че единственото, което желае в момента, е да се люби с него по цял ден! А най-вече на Мами й се иска Тати да я целуне по любимото му място, точно където я гледа сега. — И Мами пак се нацупи престорено. — Но, о-о-о-х… бедничкият Тати! Няма никакъв шанс това да му се случи сега, дори ако беше останал единственият мъж на планетата. Защото Мами е решила да действа като ООН и да наложи поредното прословуто сексембарго. Тати няма право да прави любов с Мами до навечерието на Нова година — Моля? Това пък що за безочие е! — и то само ако много слушка дотогава. Но ако Тати направи дори една грешчица, ще се наложи да чака до Сретение Господне^[1]! — Ебаси майката! Мами съвсем е откачила!

Бях на път да изпадна в състояние на безпрецедентно раболепие, когато внезапно ми хрумна друга идея. О, Божичко! Дали пък да не й кажа? Майната му, шоуто си заслужаваше!

Мами с бебешки глас:

— И знаеш ли какво си мисля сега, Тати? Мисля си, че е време Мами да извади всичките си копринени чорапи и жартиери и да започне да се разнася с тях из цялата къща, а всички ние знаем колко много Тати обича копринените чорапи и жартиери на Мами, нали Тати!

Кимнах, преливащ от желание. Мами не се отказваше:

— О, да, известно ни е! Пък и на мами вече й писна да носи бельо… уф! Даже е решила да го изхвърли на боклука! Така че гледай добре, Та-та — Дали да не я спра вече? М-м-м, не. Ще изчакам още малко! — защото тепърва ще гледаш тази гледка из цялата къща! Но, разбира се, ще трябва да спазваш ембаргото: докосването е абсолютно забранено. И никакви чекии, Тати. Докато Мами не ти даде разрешение, ще стоиш „мирно“. Ясно ли е, Тати?

А аз с новопридошла самоувереност:

— А ти, Мами? Какво ще правиш ти?

— О, Мами знае много добре как да се задоволява. О-о-о… о-о-о… а-а-а — изстена манекенката. — Мами се възбужда дори от самата мисъл! Не мразиш ли хеликоптерите, Тати?

Реших да я настъпя по слабото място:

— Не знам, Мами, но мисля, че само дрънкаш и нищо не правиш. Ти ли да се самозадоволяваш? Не те виждам как ще го направиш.

Мами пак присви сочните си устни, поклати бавно глава, после каза:

— Ами време е да дадем първи урок на Тати — Еха, нещата се развиваха прекрасно! А Чандлър продължаваше безхаберно да изследва мокета — и затова Мами иска Тати да задържи погледа си върху ръката на Мами и да наблюдава много внимателно, иначе Сретение Господне ще се превърне във Великден, преди тати да е успял да каже „набъбнали ташаци“. Ясно ли е кой командва тук, Тати?

Правех се, че участвам в представлението, но се подготвях да пусна бомбата:

— Да, Мами, но какво ще правиш с ръката си?

— Шшш! — отвърна Мами, завря отново пръст в устата си и го смука, и го смука, докато заблестя от слюнката под утринната светлина… и тогава бавно, грациозно, похотливо се насочи на юг… надолу по широко изрязаното си деколте… между гърдите… по пъпа… та чак до…

— Спри! — креснах аз и вдигнах дясната си ръка. — На твое място не бих го направил!

Това я шокира. А и направо я вбеси! Очевидно бе очаквала вълшебния момент с не по-малко нетърпение от мен. Стига толкова. Беше време да й пусна бомбата. Но преди да успея да отворя уста, Мами започна да ме мъмри:

— Ха! Ама ти вече прекаляваш! Никакви целувки и любов до 4 юли!

— Ами Роко и Роко, Мами?

Мами се вцепени от ужас.

— А?

Наведох се, вдигнах Чандлър от великолепния розов мокет, притиснах я към гърдите си и я мляснах по бузата. И щом се убедих, че е в безопасност, продължих:

— Тати иска да разкаже на Мами една приказка, а като свърши и Мами е доволна, че Тати я спря да направи онова, което се канеше, тя ще му прости всички прегрешения, нали?

Никаква реакция.

— Добре — казах, — в тази приказка се разправя за една малка розова стая в Олд Бруквил, Лонг Айлънд. Иска ли Мами да я чуе?

Мами кимна, но върху съвършеното й манекенско личице цареше пълно объркване.

— Обещава ли Мами да държи краката си широ-о-о-ко отворени, докато Тати разказва приказката?

Тя кимна бавно, замечтано.

— Чудесно, защото това е най-любимата гледка на Тати в целия свят и ще го вдъхнови да разкаже приказката точно както трябва! Имало, значи, едно време една малка розова спалня на втория стаж в едно голямо първокласно каменно имение в най-добрата част на Лонг Айлънд, а хората, които живеели там, имали адски много пари. Но — това е много важен момент в приказката, Мами — от всичките си владения и всичките си богатства най-обичали малката си дъщеричка.

Та за таткото от приказката работели страшно много хора, но повечето от тях били много, много млади и почти без домашно възпитание, затова Мами и Тати решили да затворят целия си имот с яки метални порти, та да не им идват неканени посетители. Но, за жалост, те продължили да идват! — Млъкнах за миг и се загледах в лицето на Мами, което постепенно започваше да губи цвета си. После продължих: — Та когато на Мами и Тати съвсем им писнало, взели, че цанили двама щатни бодигардове. А най-смешното, Мами, било, че и двамата се казвали Роко! — Млъкнах пак и пак се загледах в красивото лице на Мами, което беше побеляло като платно. И отново подхванах: — Сложили Роко и Роко в една чудесна караулка, която била в задния двор на приказното имение. И понеже Мами държала да изпипа нещата, отишла да проучи най-добрите наблюдателни системи, сетне накупила най-добрите камери, осигуряващи най-ясния, бистър и детайлен образ, които могат да се купят. И при това с най-естествени цветове, Мами! Цветен образ!

Краката на Мами все още бяха широко разтворени в цялото им величие, когато казах:

— И както се излежавали Мами и Тати в една дъждовна неделна сутрин преди два месеца, Мами казала, че чела статия как гувернантки и прислужници малтретирали поверените им бебета. Тати се ужасил и предложил на Мами да инсталират две скрити камери с активиращи се от глас микрофони точно в онази много розова спалня, за която стана дума в началото на приказката!

Та едната от тези скрити камери се намира точно над рамото на Тати — посочих към миниатюрната дупчица високо на стената и за късмет е насочена точно към най-страхотната част от невероятната ти анатомия, Мами — при което краката светкавично се затвориха, сякаш бяха врата на банков трезор, — и тъй като ние то-о-олкова обичаме Чани, образът се предава на най-големия осемдесет и един сантиметров екран точно насред караулката! Усмихни се, Мами! Снимат те със „Скрита камера“!

Мами остана вкаменена — за около една осма от секундата. После, сякаш някой внезапно пусна десет хиляди волта ток по великолепния розов мокет, подскочи като ужилена и изкрещя:

— Майка ти д’еба! Шибаната ти майчица! О, мили Боже! Не мога да повярвам, мамка му! Гос-по-ди-Бо-же-мой! — Хукна към прозореца и погледна към караулката… после се защура насам-натам, направи обратен завой и… ТРЯС!… сгромоляса се на пода, след като единият от еротичните пилони на умопомрачителните й обувки се счупи.

Но престоят на Мами на пода трая само миг. Бързо се вдигна на четири крака със скоростта и сръчността на професионален борец, а оттам се извиси и в цял ръст. И за най-голям мой ужас отвори вратата, побягна навън и я затръшна зад себе, си без да я е еня какво ще си помисли за цялата дандания чудноватата ни менажерия от прислуга. И повече не се видя.

— Е, миличко — казах на Чани, — истинската Марта Стюърт надали би одобрила затръшването на врата точно в такъв момент, нали?

След това отправих безмълвна молитва към Всевишния да опази Чани от съпруг-изрод като мен, та дори и от гадже от подобен сой. Като гледах, от мен изобщо не ставаше „Съпруг на годината“. После отнесох Чани долу при Марси, немлъкващата гувернантка от Ямайка, и се насочих директно към караулката: нямах ни най-малкото желание видеозаписът с Мами да попадне в Холивуд като въвеждащо предаване към поредицата Животът на богатите и дисфункционалните.