Джордан Белфърт
Вълка от Уолстрийт (41)

Епилог
Предателите

И наистина, хубаво щеше да е, ако след това бяхме продължили да живеем в мир и любов с Графинята — ако ми се бе случило да си излежа присъдата, а на излизане от затвора да попадна в нежните й любящи обятия. Но за разлика от приказките, тази история не завършва щастливо.

Съдията ми определи гаранция от десет милиона долара, а сетне, на самите стълби пред съда, Графинята ми пусна Р-бомбата.

С леденостуден глас ми заяви:

— Вече не те обичам. Целият ни брак беше една лъжа. — После се извъртя на пета и се обади от мобифона си на своя адвокат по бракоразводни дела.

Аз, естествено, се опитах да я разубедя, но беше безсмислено. През ситни, фалшиви подсмърчания тя добави:

— Любовта е като статуя: можеш да откъртваш от нея парче по парче само до определен момент, в който нищо от нея не остава.

Може и да е вярно, помислих си, само дето ти изчака да ме подведат под отговорност, преди да стигнеш до този извод, коварна и алчна кучко!

Както и да е, разделихме се след няколко седмици и аз се уединих в разкошната ни крайбрежна вила в Саутхамптън. Беше прекрасно място, откъдето да гледам как отгоре ми се стоварват стените на реалността — слушах разбиващите се вълни на Атлантика и гледах захласнато омайващите залези над залива Шиникок, докато животът ми се разпадаше по шевовете.

Междувременно, на правния фронт нещата съвсем се забатачваха. На четвъртия ми ден в ареста федералният прокурор се обадил на адвоката ми и му казал, че ако не се призная за виновен и не стана свидетел в полза на властите, ще подведе и Графинята под отговорност. И дори без да уточнява по кои параграфи по-конкретно ще я подведат, първата ми мисъл бе, че ще я съдят за заговор за харчене на неприлично големи количества пари. Щото какво друго беше правила, в края на краищата?

Както и да е, светът се преобърна с главата надолу. И как мога аз, който съм на върха на хранителната верига, да изпортя онези, които са под мен? Ако предадях цяло стадо по-дребни риби, щеше ли това да отмени факта, че съм най-голямата риба в целия град? Нима можеше да се прави подобна елементарна аритметика — че петдесет цаци се равняват на цял един кит?

Да им сътруднича, означаваше, че ще трябва да ме окичат с микрофони за запис, че ще трябва да се явявам като свидетел на разни дела и да свидетелствам срещу приятелите си. И щяха да ме изстискат до капка, за да им разкрия и най-малкото финансово закононарушение, станало през последното десетилетие. Самата мисъл ме ужасяваше. Направо ме потрисаше. Но какъв избор ми оставяха? Ако откажех да им сътруднича, ще подведат под отговорност Графинята и ще я отведат с белезници на китките.

Подведена под отговорност Графиня в белезници. Първоначално мисълта никак не ми се видя зле. Ако не друго, поне щеше да я накара да премисли намерението си да се развежда, след като и двамата ни привличаха, нали? (Щяхме да сме като две крастави магарета.) И щеше да е далеч по-малко примамлива цел за друг мъж, ако й се налагаше да се явява всеки месец пред офицера, наблюдаващ пуснатите с условна присъда. Две мнения по въпроса нямаше.

Но аз лично никога не бих допуснал подобно развитие на нещата. Тя беше майката на моите деца и това бе основното и най-важното.

Адвокатът ми посмекчи удара с обяснението, че при дела като моето, всички поначало сътрудничели, и че ако съм предпочел да ме изправят пред съд и загубя делото, съм можел да получа до трийсет години затвор. Вярно, ако се признаех за виновен от самото начало, може да се размина и с шест до седем години, но тогава Графинята пак щеше да е незащитена, което беше абсолютно неприемливо.

Съгласих се да сътруднича.

И Дани бе привлечен под отговорност; и той се съгласи да сътрудничи, както сториха и момчетата от „Билтмор“ и „Монро Паркър“. Дани в крайна сметка излежа двайсет месеца, а останалите момчета се отърваха с условни присъди. Следващият подведен под отговорност бе Покварения Китаец. И той се съгласи да сътрудничи и бе осъден на осем години. А след него Стив Мадън — Главорезът Обущар, и световният дегенерат Елиът Лавин. И двамата се признаха за виновни. На Елиът му дадоха три години, а на Стив — три и половина. Последен бе Готвача от Джърси, Денис Гейто. Предпочете да го съдят и го намериха за виновен. Уви, съдията го „целуна“ с десет години.

На Анди Грийн, по прякор Вигвам, му се размина; размина се и на Кени Грийн, по прякор Ръбчо, макар че той явно не можеше да издържа на изкушенията. Доста години след това го привлякоха под отговорност по някакво дело за фалшифициране на акции, което нямаше нищо общо със „Стратън“. И той, като всички останали, се съгласи да сътрудничи и излежа една година.

Докато ставаше всичко това, ние с Графинята отново се влюбихме, само че в други. Аз дори се сгодих, но развалих годежа в последната секунда. Тя обаче се омъжи и си остава омъжена и до днес. Живее в Калифорния, само на десетина километра от моя дом. След няколко бурни години най-после двамата с нея заровихме томахавките и сега се разбираме страхотно — отчасти, понеже тя е една истинска дама, а отчасти понеже и мъжът й е страхотен човек. Имаме споделен родителски надзор и виждам децата почти всеки ден.

Най-забавното е, че трябваше да минат повече от пет години от деня, в който ме подведоха под отговорност, до деня, в който действително влязох в пандиза — излежах двайсет и два месеца във федерален затвор. Но да ме бяха убили, нямаше да предположа, че тези последни пет години щяха да се равняват по лудост на предходните.