Джордан Белфърт
Залавянето на Вълка от Уолстрийт (1)

Пролог
Крокодилски сълзи

2 септември 1998 г.

Вероятно очаквате човек, заплашен с тридесет години затвор и глоба от сто милиона долара, да миряса и да се съобразява с правилата. Но аз май нямам насита да се самонаказвам и надали имам по-голям враг на света от самия себе си.

Сигурно ме помните. Аз съм Вълка от Уолстрийт — инвестиционен банкер, който купонясваше с хъса на рок звезда, а животът му бе тотална лудост; мъж с ангелско личице, невинна усмивка и пристрастеност към наркотиците в количества, достатъчни да упоят цяла Гватемала. Няма начин да не ме помните. Воден от мечтата да забогатея, докато съм млад, хванах влака от Лонг Айлънд и се запътих към Уолстрийт да си търся късмета. Но не останах там, а бях обсебен от идеята да създам на самия Лонг Айлънд моя си версия на Уолстрийт.

Идеята ми се оказа поразителна! Още ненавършил двадесет и седем, създадох най-голямата американска фирма за инвестиционно банкиране, която привличаше млади и необразовани служители и ги правеше по-богати, отколкото се бяха виждали и в най-смелите си мечти.

Фирмата ми се казваше „Стратън Оукмънт“. Но като се замисля сега, май повече щеше да й подхожда името „Содом и Гомора“. Така де! Колко други фирми могат да се похвалят с проститутки в подземния си гараж, наркодилъри по паркинга, екзотични животни в борсовата зала и състезания по хвърляне на джуджета в петъците.

Накъм тридесет и пет годишна възраст притежавах всички необходими атрибути на невероятно охолство а ла Уолстрийт — палати, яхти, частни реактивни самолети, хеликоптери, лимузини, въоръжена охрана, тълпи домашни прислужници, наркодилъри на спешно повикване, проститутки, приемащи заплащане с кредитни карти, разчитащи на пари „за почерпка“ полицаи, политици на заплата, достатъчно много екзотични автомобили, че да си отворя собствен специализиран автосалон — плюс една предана и любяща блондинка на име Надин в качеството й на втора моя съпруга.

Надин може и да сте я виждали по телевизията през 90-те години — онази супер секси блондинка в рекламите на „Милър Лайт“ по време на срещите по американски футбол в понеделник вечер. Личицето й бе ангелско, макар всъщност да я бяха наели заради краката и задника й — да не говорим и за напористата й младежка гръд, която наскоро увеличи до чашка „С“, за да коригира последиците от раждането на второто ни дете — и то син!

Годините ни с Надин се описват най-точно с израза „животът на богатите и дисфункционалните“ — вариант на така наречената американска мечта, преливащ от секс, наркотици и щури идеи. Фучахме по най-лявото платно с над триста километра в час, с един-единствен пръст на волана, без да даваме мигачи или да поглеждаме назад. (То пък и на кого му трябваше?) Гледката на тотално опустошеното минало щеше да ни съсипе; затова предпочитахме да се носим главоломно напред и да се надяваме миналото ни да не ни застигне. А то тъкмо това направи.

Истината е, че се оказах изправен на ръба на катастрофата, след като една малка армия от агенти на Федералното бюро за разследване нахлу в имението ми на Лонг Айлънд и ме закопча. Това се случи в една топла вторнична вечер в края на август, няма и два месеца след тридесет и шестия ми рожден ден. Но след като чух арестуващият ме агент да казва: „Джордан Белфърт, подведен сте под отговорност за двадесет и два случая на измама с ценни книжа, манипулиране курсовете на акции, пране на пари, възпрепятстване на правосъдието…“, почти изключих. От какъв зор да слушам списъка на престъпления, които много добре знаех, че съм извършил? Все едно да отпиеш от съд с етикет „прокиснало мляко“.

Вместо това звъннах на адвоката си и се примирих с предстоящата нощувка в полицейска килия. Единствената ми утеха, докато ме извеждаха с белезниците, бе, че успях да си взема последно сбогом с любящата ме втора моя съпруга, застанала на прага с насълзени очи, по високо изрязани дънкови шорти. Дори и при задържането ми изглеждаше страхотна.

Минавайки покрай нея, вдигнах храбро глава и прошепнах:

— Не се притеснявай, сладур. Всичко ще се оправи.

А тя кимна тъжно и ми отговори, също шепнешком:

— Знам, бебчо. Бъди силен — и заради мен, и заради децата. Всичките те обичаме.

Изпрати ми нежна въздушна целувка и подсмръкна.

И ме отведоха.