Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (61)

Глава 59

Статията в „Атлантик мантли“ беше публикувана през юли. Няколко седмици по-късно в списанието се получи писмо на старомодна хартия, напечатано на обикновена печатна машина. Това беше изключително писмо, написано от бащата на Николо, граф Нери Капони, глава на най-древния и най-знатен благороднически род в Италия.

Когато се запознахме с Николо, той беше споменал причината семейството му да е толкова уважавано във Флоренция: те никога не се бяха замесвали в скандали, проявяваха дискретност и благоразумие във всички сделки и никога не се опитваха да бъдат първи. В продължение на осемстотин години фамилия Капони беше процъфтявала благодарение на това, че „държеше главата си наведена“, както се беше изразил Николо седем години по-рано.

Но сега граф Нери беше нарушил семейната традиция. Беше написал писмо до редактора. Това не беше обикновено писмо, а разтърсващо обвинение срещу италианската правна система, направено от човек, който е бил съдия и адвокат. Граф Нери знаеше какво говори и го правеше разбираемо.

ГРАФ КАПОНИ

Сър,

Пародията на правосъдие, приложена срещу Дъглас Престън и Марио Специ, е върхът на айсберга. Италианската правосъдна система (която включва държавните обвинители) е дял от държавния апарат. Точно този клон сам избира членовете си, самоуправлява се и не се отчита пред никого: държава в държавата! Тази група бюрократи може да бъде разделена на три части: значително малцинство, корумпирано и свързано с бившата комунистическа партия, голяма част честни хора, прекалено уплашени, за да се противопоставят на политическото малцинство (което контролира всички съдилища и трибунали) и малцинство от смели честни хора с неголямо влияние. Политическите и нечестни съдии имат един сигурен метод за смиряване или дискредитиране на опонентите си, политически или други, фалшиви, прикривани обвинения, подслушване на телефоните, захранване с разговори (често подправени) на пресата, която подхваща клеветническа кампания, зрелищни арести, продължително задържане под стража при възможно най-лоши условия, разпити от трета степен и най-накрая процес, който продължава години наред и завършва с оправдание на съсипания човек. Специ извади късмет, защото могъщият областен прокурор на Флоренция не е приятел с този на Перуджа и, както ми казаха, „предложил“ Специ да бъде освободен: съдът на Перуджа, както ми казаха, приел „предложението“.

Сигурно ще ви бъде интересно да узнаете, че съдебните грешки в Италия (изключвайки оправданията на съсипаните обвиняеми) за петдесет години са достигнали четири милиона и половина.

Искрено ваш, Нери Капони

П.П. Бих искал да ви помоля, ако е възможно, да не публикувате името ми или да използвате само инициали, защото се страхувам от репресии срещу мен и семейството ми. Ако това не е възможно, то Бог да ме пази! Истината трябва да излезе наяве.

„Атлантик“ отпечата писмото с името му. Британският вестник „Гардиън“ също пусна статия за делото и интервюира главен инспектор Джутари. Той каза, че аз съм излъгал, когато съм заявил, че съм бил заплашен от арест, ако се върна в Италия, и настоя, че двамата със Специ все още сме обвинени за подхвърлянето на фалшиви доказателства във вилата.

— Престън излъга — каза той. — Нашите записи ще го покажат. Специ — продължи той, — ще бъде изправен пред съда.

Статията в „Атлантик“ привлече вниманието на един продуцент от NBC, който помоли двама ни с Марио да участваме в предаване за Чудовището от Флоренция. Аз се върнах в Италия през септември 2006 година с известна тревога, заедно с филмовия екип на NBC. Италианският ми адвокат ме уведоми, че предвид правните проблеми на Джутари и Минини, завръщането ми може да мине без проблеми, a NBC обеща да вдигне врява до Бога, ако ме арестуват на летището. За всеки случай телевизионният екип ме посрещна на аерогарата, готов да заснеме арестуването ми. Радвам се, че не се стигна до това.

Двамата със Специ отведохме Стоун Филипс, водещия на предаването, на местопрестъпленията, където ни снимаха как обсъждаме убийствата и собствените ни сблъсъци с италианската правна система. Стоун Филипс интервюира Джутари, който продължи да настоява, че двамата със Специ сме подхвърлили фалшиви улики във вилата. Освен това разкритикува книгата ни.

— Очевидно господин Престън не си е направил труда да провери фактите си… През 1983 година, когато бяха убити двамата млади германци, този човек (Антонио Винчи) беше в затвора за друго престъпление, което няма нищо общо с убийствата на Чудовището.

Филипс успя да направи и кратко интервю с Антонио Винчи, без камера. Винчи потвърди думите на Джутари, че е бил в затвора по време на едно от престъпленията. Може би Джутари и Винчи не бяха предполагали, че NBC ще провери фактите. В предаването си Стоун Филипс заяви:

— По-късно проверихме архивите и установихме, че [Антонио] никога не е бил в затвора по време на което и да било убийство, извършено от Чудовището. Двамата с Джутари или бъркат, или лъжат.

Винчи беше повече ядосан от обвиненията в импотентност, отколкото, че е Чудовището от Флоренция.

— Ако жената на Специ беше по-млада и по-хубава — каза той на Филипс, — щях да им покажа аз кой е импотентен — тук, сега, на тази маса.

В самия край на предаването Филипс попита Винчи: „Вие ли сте Чудовището от Флоренция?“

— Той ме погледна — каза Филипс, — хвана ме за ръката и каза само една дума. Innocente^[1].