Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (58)

Глава 56

На въпросния ден, 28 април 2006 година, в затвора „Капане“ пристигна затворническата кола, която щеше да отведе Специ и останалите затворници на изслушванията пред Трибунала в Перуджа. Охраната на Специ го изведе навън и го качи в клетката отзад, заедно с другите.

Трибуналът, една от прочутите сгради в средновековната част на Перуджа, се издигаше на площад „Матеоти“ като въздушен готически замък от бял мрамор. Тя беше описана във всички пътеводители и ежегодно тук се стичаха хиляди туристи, за да й се възхитят.

Проектирана от двама ренесансови архитекти, тя е построена върху основите на стената, която през 12 век е обграждала Перуджа. Самата стена е била издигната върху масивните каменни блокове на древна постройка на около три хиляди години, която е била част от стена, обграждала древния град Перузия. Над входа на сградата се издига статуя на жена, хванала меч с двете си ръце, която се усмихва загадъчно на всички, които влизат; надписът под нея я идентифицира като IUSTITIAE VIRTUTUM DOMINA, Господарката на справедливостта. От двете си страни е заобиколена от два грифона, символите на Перуджа, сграбчили в ноктите си теле и овца.

Затворническата кола спря на площада пред Трибунала, където тълпа журналисти и телевизионни репортери очакваха пристигането на Специ. Заради тях бяха започнали да се събират и туристи, любопитни да видят прочутия престъпник, който привличаше такова внимание.

Изкараха останалите затворници един по един. Изслушването на всеки продължаваше от двайсет до четирийсет минути. Те бяха закрити за всички: журналисти, публика, дори съпругите им. Мириам беше пристигнала в Перуджа с кола и седеше на една дървена пейка в коридора пред съдебната зала в очакване на новини.

В десет и половина дойде редът на Специ. Изкараха го от клетката и го въведоха в съдебната зала. Докато влизаше, той успя да се усмихне на Мириам и да вдигне окуражително палци.

Тримата съдии седяха зад дълга маса. И тримата бяха жени, облечени в дълги роби. Специ беше отведен в средата на помещението и сложен да седне пред тях върху дървен стол без облегалки за ръцете. Зад малка маса от дясната му страна седеше областният прокурор Минини и неговите асистенти; от лявата му страна седяха адвокатите му, които вече бяха четирима.

Вместо да продължи от двайсет до четирийсет минути, изслушването му трая седем часа и половина.

По-късно Специ ще пише за него: „Не помня какво се случи през тези седем часа и половина, имам само откъслечни спомени… Спомням си пламенните думи на адвоката ми Нино Филасто, който познаваше отлично цялата история на разследването на Чудовището от Флоренция, човек с остро чувство за справедливост. Спомням си лицето на Минини, който седеше приведен над папките си, докато гласът на Нино гърмеше в залата. Спомням си широко отворените очи на младичкия съдебен репортер, може би зашеметен от страстната пледоария на адвоката, който не си правеше труда да използва евфемизми. Чух Филасто да спомената името на Карлици… Чух Минини да казва, че съм отрекъл всякаква връзка с убийството на Нардучи и Чудовището от Флоренция, но не съм знаел, че той, Минини, разполага с «изключително деликатен и чувствителен материал», който доказвал вината ми. Чух Минини да крещи… че в дома ми са открили «скрит зад вратата сатанински камък, който обвиненият продължава да нарича подпора за врата.»

Специ си спомняше как Минини го сочи с треперещ пръст и презрително говори за «необяснимата омраза, която Специ е демонстрирал спрямо разследването.» Но най-вече си спомняше как Минини говори за «изключително опасната манипулация на информацията и врявата в медиите, която субектът успя да вдигне в своя защита.» Спомни си как Минини вика: «Обвиненията, изнесени пред този трибунал, са само върхът на айсберг с ужасяващи размери.»“

Онова, което най-силно изненада Специ, бяха множеството съвпадения между аргументите на Минини, изнесени пред Трибунала и обвиненията, направени от Габриела Карлици в нейния сайт няколко месеца по-рано. Понякога дори съчетанията от думи изглеждаха близки, ако не и еднакви.

Трите съдийки слушаха невъзмутимо и си водеха бележки.

След прекъсване за обяд, изслушването се поднови. В един момент Минини се изправи и излезе в коридора. А там, пред съдебната зала, чакаше Мириам. Щом видя областния прокурор да се появява сам в коридора, тя гневно се изправи и като ангел на отмъщението го посочи обвиняващо с пръст.

— Знам, че си вярващ — извика тя пламенно. — Бог ще те накаже за това, което направи. Бог ще те накаже!

Лицето на Минини пламна и без да каже нито дума, той тръгна сковано по коридора и се изгуби зад ъгъла.

По-късно Мириам каза на съпруга си, че не можела да стои спокойно, когато „чух Минини да крещи в залата ужасни неща за теб, сякаш си криминален престъпник.“

Когато Минини се върна в залата, той поднови изложението си, което започна да звучи повече като инквизиция, отколкото като правна процедура. Той говореше за „изключителната интелигентност на Специ, която допълнително засилва престъпните му възможности.“ Завърши речта си със: „Оставането на Специ в затвора е повече от належащо. Защото той демонстрира колко е опасен, след като дори от затвора успя да организира толкова мащабна медийна кампания в своя защита!“

Специ си спомняше този момент. „Химикалът в ръката на президента на Трибунала падна на масата и тихо изтрака… от този момент тя спря да си води записки.“ Очевидно беше взела своето решение.

Накрая, след като всички се бяха изказали, дойде редът на Специ.

Отдавна се възхищавах на уменията му на оратор — гладките му изрази, играта на думи, логическата организация на информацията, фактите, представяни един след друг като абзаци от перфектно написана новинарска статия, спретнати, точни и ясни. Сега той използва своя дар в съда. Изправи се пред Минини и заговори. Минини отказа да го погледне в очите. Онези, които са били в залата, казаха, че той разбил на пух и прах обвиненията на Минини, с едва доловимо презрение в гласа, размазвайки колебливата му конспиративна логика и посочвайки, че Минини няма никакви физически доказателства, за да подкрепи теориите си.

По-късно Специ сподели пред мен, че докато говорел виждал как думите му оказват видим ефект върху съдиите.

Специ поблагодари на областния прокурор за това, че е похвалил интелигентността и паметта му и повтори, дума по дума, фразите в изложението на Минини, които бяха идентични с написаното преди месеци в сайта на Габриела Карлици. Попита Минини може ли да обясни поне едно съвпадение между думите му сега и написаното от нея. Попита не е ли вярно, че Карлици вече е била осъждана за клевета, след като десет години по-рано беше написала, че писателят Алберто Бевилакуа е Чудовището от Флоренция? Не е ли също факт, че срещу същата тази Карлици в момента се води дело за измама на инвалиди?

След това Специ се обърна към президента на Трибунала.

— Аз съм само един журналист, който се опитва по най-добрия начин да се справя с работата си, и съм добър човек.

Това беше краят на речта му.

Изслушването приключи. Двамата пазачи в залата отведоха Специ до асансьора и го свалиха в сутерена на древния средновековен дворец; там го заключиха в малка празна килия, където сигурно от векове са били държани затворници. Той се облегна на каменната стена и плъзна гърба си по нея, сядайки на земята, напълно изтощен и неспособен да мисли.

След известно време чу някакъв звук и отвори очи. На вратата стоеше един от пазачите с чаша горещо еспресо в ръка, което беше купил със собствените си пари.

— Вземи го, Специ. Струва ми се, че имаш нужда от него.