Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (56)

Глава 54

На 12 април беше вдигнато петдневното затъмнение и Специ най-накрая получи разрешение да се срещне с адвокатите си. На същия ден случаят му щеше да бъде разгледан от разследващия магистрат Марина Де Робертис. Целта беше да се определи дали арестуването и затварянето му в затвора са били оправдани.

Заради изслушването Специ за пръв път получи дрехи за смяна, калъп сапун и позволение да се избръсне и изкъпе. Областният прокурор Джулиано Минини се яви пред съдия Де Робертис, за да защити твърдението си, че Специ е опасен за обществото.

„Журналистът — пишеше Минини в обръщението си, — обвинен във възпрепятстване на разследването на Чудовището от Флоренция, се намира в центъра на мащабна дезинформационна кампания на някоя самозабравила се тайна организация.“ Тази дезинформационна операция, обясняваше Минини, е опит да се подкопае разследването на „група изтъкнати личности“, които са поръчителите на убийствата, извършени от Чудовището. Сред тези изтъкнати личности е бил Нардучи, който наел и наредил на Пачани и неговите другари по чашка да убият любовниците и да вземат определени части от телата им. Специ и съратниците му имали стратегия: да пазят Пачани и другарите му по чашка от всякакви подозрения, че имат нещо общо с Чудовището. Когато стратегията им се провалила и полицията започнала да се приближава към тях — с подновяването на разследването на смъртта на Нардучи — Специ отчаяно се опитал да я отклони към Сардинската следа, защото „така опасността да се насочат към поръчителите се свежда до минимум.“

Изявлението му не съдържаше никакви солидни юридически доказателства — това беше просто една абсурдна конспиративна теория, раздута до безкрайност.

Диетрология в най-чистия й вид.

На изслушването Специ протестира срещу условията, в които беше държан. Заяви, че просто е провеждал журналистическо разследване, а не „мащабна дезинформационна кампания за някоя самозабравила се тайна организация.“

Съдия Марина Де Робертис погледна Специ и му зададе въпрос: единствения въпрос, който можеше да зададе по време на изслушването.

— Някога членували ли сте в сатанинска секта?

В първия момент Специ не беше сигурен, че е чул правилно. Адвокатът му го придърпа настрани и изсъска:

— Не се смей!

Едно обикновено „не“ изглеждаше недостатъчно. Специ отвърна сухо:

— Единственият орден, в който съм членувал, е орденът на журналистите.

С това изслушването приключи.

Съдията каза, че ще обяви решението си след четири дни. В събота Специ се срещна с адвоката си, за да чуе присъдата.

— Имам добри и лоши новини — каза Траверси. — Кои искаш да чуеш първо?

— Лошите.

Съдия Де Робертис беше решила, че той трябва да остане в затвора заради заплахата, която представлява за обществото.

— А добрите какви са?

На витрината на една книжарница във Флоренция Траверси беше видял купчина книги. „Dolci Colline di Sangue“ най-после беше излязла.