Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (42)

Глава 40

Междувременно в живописното градче Сан Кашиано Джутари отвори нов фронт в разследването на поръчителите на убийствата, извършени от Чудовището. Сан Кашиано като че ли беше в сърцето на сатанинската секта; намираше се на няколко километра от Вила Верде, вилата на ужасите; там живееха злочестият пощальон Вани и селският идиот Лоти, обвинени в съучастничество на Пачани.

Една сутрин Специ ми се обади по телефона.

— Видя ли вестника? Не си прави труда да го купуваш, идвам след малко. Няма да повярваш!

Влезе вкъщи видимо разстроен, стиснал вестника в ръка и с цигара „Голоаз“ в устата.

— Това вече е прекалено близо до дома. — Той хвърли вестника на масата. — Чети.

В статията се съобщаваше, че домът на някой си Франческо Каламандреи, бивш фармацевт от Сан Кашиано, е бил претърсен от GIDES. Каламандреи беше заподозрян, че е един от поръчителите на убийствата, извършени от Чудовището.

— Каламандреи е стар мой приятел — каза Специ. — Той ме запозна с жена ми! Това е пълен абсурд! Този човек не би наранил и муха!

Специ ми разказа историята на Каламандреи. Запознал се с него в средата на шейсетте, когато и двамата били студенти. Специ учел право, а Каламандреи следвал фармакология и архитектура. Отличен студент, Каламандреи бил син на единствения фармацевт на Сан Кашиано, професия, която в Италия е престижна и добре планета, особено за семейство Каламандреи, защото Сан Кашиано е богат град само с една аптека. В онези години Каламандреи правел силно впечатление, обикалял из Флоренция с лъскавата си ланчия фулвия купе, висок, елегантен и красив, облечен безупречно във флорентински стил. Имал сухо, язвително тосканско чувство за хумор и като че ли всяка негова нова приятелка била по-красива от предишната. Каламандреи запознал Специ с бъдещата му съпруга Мириам („Имам една хубава белгийка за теб, Марио“), в един известен ресторант; след това всички се натоварили в колата на Каламандреи и отпрашили на щуро пътуване до Венеция, за да поиграят бакара в казиното. Каламандреи беше олицетворение на онзи кратък период в италианската история, известен като La Dolce Vita^[1], представен толкова запомнящо се в едноименния филм на Фелини.

Към края на шейсетте Каламандреи се оженил за дъщерята на богат индустриалец. Била дребничка, чувствена, червенокоса жена. Вдигнали голяма сватба в Сан Кашиано, на която Марио и Мириам присъствали. Няколко дни по-късно, на път за меден месец, младоженците спрели пред къщата на Специ. Каламандреи карал чисто нов мерцедес 300L с кремав цвят.

Следващата им среща била чак след няколко десетилетия.

Специ случайно се сблъскал с него двайсет и пет години по-късно и бил изненадан от промяната в приятеля си. Каламандреи бил ужасно напълнял, страдал от дълбока депресия и здравето му се било влошило. Бил продал аптеката и се бил захванал да рисува — трагични, мъчителни картини, създадени не с четки и платно, а с различни предмети като гумени маркучи, листи метал и катран. Понякога в картините си използвал истински спринцовки и турникети, често ги подписвал с номера на социалната си осигуровка, защото, според него, тя олицетворявала хората в модерното италианско общество. Синът му беше станал наркоман и крадец, за да задоволява вредния си навик. Отчаян и в безизходица, Каламандреи отишъл в полицията и предал собствения си син с надеждата, че престоят в затвора ще го разтърси и ще доведе до промяна. Но след освобождаването му, момчето продължило да приема наркотици, а след това изчезнало безследно.

Случилото се със съпругата му беше също толкова трагично. Тя страдала от шизофрения. Веднъж на едно парти в дома на приятел, тя започнала да крещи и да чупи предмети, съблякла всичките си дрехи и хукнала гола по улиците. След това била вкарана в болница за пръв път. Накрая била обявена за психичноболна и вкарана в санаториум, където се намира и до днес.

През 1991 година Каламандреи се развел с нея. Тогава тя изпратила писмо до полицията, в което обвинила съпруга си, че е Чудовището от Флоренция. Твърдяла, че е намерила парчетата от жертвите, скрити в хладилника. Писмото й — което било наистина безумно — навремето било прегледано от следователите и отхвърлено като пълна безсмислица.

Но подреждайки старите полицейски досиета, главен инспектор Джутари попаднал на въпросното писмо. За него между „фармацевт“ „лекар“ нямало голяма разлика. Фактът, че някога Каламандреи бил богат и известен жител на Сан Кашиано, предполагаемият център на сатанинския култ, само засилил интереса на Джутари. Главният инспектор започнал да разследва него и още няколко от изтъкнатите жители на града. На 16 януари 2004 година Джутари поискал заповед за обиск на дома на фармацевта; получил я на седемнайсети; на зазоряване, на осемнайсети януари, Джутари и хората му позвънили на вратата на площад Пиероци в Сан Кашиано.

На деветнайсети историята за Чудовището от Флоренция отново беше във всички новини.

Специ само поклащаше невярващо глава.

— Въобще не ми харесва накъде вървят нещата. Mi fa paura. Чак ме хваща страх.

* * *

Междувременно в Перуджа разследването на смъртта на Нардучи напредваше с бързи стъпки. Следователите осъзнаха, че за да бъде подменено тялото два пъти, би трябвало да съществува мащабна и могъща конспирация, включваща влиятелни хора. Областният прокурор на Перуджа Минини беше твърдо решен да я разкрие. И на бърза ръка го направи. Новината беше сензационна: бившият шеф на полицията по времето на убийството на Нардучи беше набеден, че е заговорничил с полковник карабинер и със семейния адвокат да прикрият истината, подпомагани от бащата на мъртвия доктор, брат му и лекаря, подписал смъртния акт. Престъпленията, в които бяха обвинени, включваха конспирация, рекет и унищожаване и укриване на човешки труп.

Освен конспирацията за прикриване на убийството на Нардучи, следователите трябваше да докажат, че Нардучи е имал връзка с Пачани, другарите му по чашка и градчето Сан Кашиано, където се е намирал щабът на култа.

Те успяха да направят и това. Габриела Карлици свидетелства пред полицията, че Франческо Нардучи е бил посветен в Ордена на Червената роза от баща си, който се опитвал да разреши някои сексуални проблеми на сина си — това е същата дяволска секта, заяви Карлици, която от векове действа в района на Флоренция. Полицията и прокурорите явно приеха свидетелските показания на Карлици като солидни, използваеми доказателства.

Тъкмо навреме Джутари и неговият отряд GIDES изнамериха свидетели, които се кълняха, че са видели Франческо Нардучи да се разхожда из Сан Кашиано и да се среща с Каламандреи. Мина известно време, преди самоличността на тези свидетели да се разкрие. Когато Специ чу имената им за пръв път, си помисли, че това е просто лоша шега: ставаше въпрос за онези същите Алфа и Гама, които изненадващо се появиха като свидетели в процеса по обжалването на Пачани преди няколко години — Пучи, умствено изостаналият мъж, който твърдеше, че е видял Пачани да убива французите, и Гирибели, алкохолизираната проститутка, която би направила всичко за чаша вино. А когато се появи и третият свидетел, се оказа, че това е не кой да е, а Лоренцо Нези! Същият субект, който толкова навреме си спомни, че е видял Пачани и спътника му в „червеникава“ кола на един километър от сечището Скопети в неделя вечерта, когато се смяташе, че са убити двамата френски туристи.

Тези трима свидетели разполагаха с потресаваща информация, която бяха забравили да споделят осем години по-рано, когато за пръв път зашеметиха Италия с невероятните си показания.

Гирибели твърдеше, че „докторът от Перуджа“, чието име не знаеше, но чието лице разпозна от снимката на Нардучи, идвал в Сан Кашиано почти всеки уикенд. Как би могла да го забрави? Тя с гордост разказа на следователите, че е правила секс с него четири или пет пъти в хотела и „за всеки сеанс той ми даваше по триста хиляди лири.“

В стаите за разпит на GIDES показаха на умствено изостаналия Пучи снимки на различни хора и го попитаха дали ги е виждал преди и къде. Паметта на Пучи беше феноменална, той си ги спомняше ясно отпреди двайсет години, макар да не знаеше имената им. Разпозна Франческо Нардучи, „висок и слаб, малко педалски“. Разпозна Джани Спаньоли, зетя на удавения лекар. Разпозна един от най-видните лекари на Флоренция, арестуван за сексуална злоупотреба с деца, който беше включен в разпознаването, защото следователите смятаха, че сатанинската секта се е занимавала и с педофилия. Разпозна също един известен дерматолог и един изтъкнат гинеколог от Сан Кашиано, които бяха заподозрени, че са членове на култа. Разпозна Карло Сантанджело, фалшивият съдебен патолог, който обикаляше гробищата през нощта. Разпозна млад афроамериканец, фризьор, който бе починал няколко години по-рано във Флоренция от СПИН.

Но за разследването най-важно беше, че той разпозна аптекаря от Сан Кашиано Франческо Каламандреи.

Пучи не се скъпеше на подробности.

— Непрекъснато виждах всички тези хора заедно в бар „Централе“. Не мога да твърдя, че винаги съм ги виждал заедно, защото съм ги виждал и поотделно, но във всички случаи съм ги срещал често.

Лоренцо Нези, серийният свидетел, разпозна същите хора, като добави още един. В тази пъстра групичка беше виждал не кой да е, а принц Роберто Коренни, благородникът, убит от бракониер, който, също като Нардучи, беше обект на слухове, че е Чудовището.

Гама, проститутката Гирибели, разказа друга история, която включваше вила Сфачиата, близо до мястото, където живеех в Джоголи, от другата страна на пътя, където бяха убити двамата германци.

— През 1981 година — каза тя в официалните си показания пред полицията — във вилата имаше един лекар, който правеше експерименти с мумифициране… През осемдесетте Лоти също споменаваше често това място. Каза ми, че вътре, без да споменава къде точно, имало цели стени, покрити с фрески, подобни на картините на Пачани. Лоти не спираше да повтаря, че под вилата има лаборатория, където един швейцарски лекар, пристигнал от Египет, държал стари папируси, в които се обяснявало как се мумифицират тела. Каза, че липсвал онзи папирус, в който се описвал методът за мумификация на меките части, които включвали половите органи и гърдите. Каза ми, че това е причината за осакатяването на момичетата от Чудовището. Обясни ми, че през 1981 година дъщерята на този доктор била убита и смъртта й не била съобщена в полицията, така че бащата трябвало да се върне в Швейцария, за да обясни отсъствието й. Процесът на мумификацията изисквал да държи тялото на дъщеря си в тази подземна лаборатория.

Може би споменът за пластмасовите прилепи и картонените скелети възпря следователите да претърсят вила Сфачиата за фреските на Пачани, подземната лаборатория и мумифицираната дъщеря.