Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (41)

Глава 39

Докато разследването на Чудовището набираше скорост, Марио ми се обаждаше редовно.

— Чете ли вестниците тази сутрин? — питаше той. — Става все по-откачено!

После пиехме кафе у нас, четяхме новините, клатехме глави. Тогава всичко ми се струваше забавно, дори очарователно.

Специ съвсем не беше очарован. Той искаше повече от всичко истината за Чудовището да излезе наяве. Разкриването на самоличността му се беше превърнала в мания. Той беше виждал мъртвите жертви; аз не бях. Той се беше срещал с повечето семейства и беше станал свидетел на нещастието им. Аз бях избърсал няколко сълзи, излизайки от мрачната къща на Уини Ронтини, но Специ беше бърсал сълзите си повече от двайсет години. Беше видял как живота на невинни хора е съсипван от фалшиви обвинения. Онова, което аз приемах като странно и дори необикновено, за него беше ужасно сериозно. Потапянето на следователите в дълбините на абсурдното му причиняваше голяма болка.

На 6 април 2002 година в присъствието на представители на пресата, ковчегът на Франческо Нардучи беше ексхумиран и отворен. Тялото му беше вътре и след седемнайсет години той все още можеше да бъде разпознат. ДНК тестът го потвърди.

Този удар върху теориите им не спря GIDES, Джутари и областния прокурор на Перуджа. Те откриха улика дори в липсата на подмяна на тялото. За труп, който е престоял пет дни във вода и още седемнайсет години в ковчег, той бил прекалено запазен. Джутари и Минини веднага решиха, че тялото е било подменено за втори път. Точно така — истинският труп на Нардучи, укриван седемнайсет години, бил сложен обратно в ковчега, а другото тяло било извадено, защото конспираторите били информирани предварително за предстоящата ексхумация.

Тялото на Нардучи беше откарано при съдебния патолог в Павия, за да се потърсят някакви следи, потвърждаващи извършването на убийството. През септември излязоха и резултатите. Съдебният патолог съобщи, че ларингиалният му хрущял е счупен, което показваше, че е възможно смъртта да е настъпила от „насилствено механично задушаване в резултат на натиск върху шията (задушаване с ръце или по друг начин).“

С други думи Нардучи е бил убит.

Вестниците отново имаха повод да ликуват. „Ла Национе“ прогърмя:

УБИЙСТВО ЗАРАДИ УЖАСНИ ТАЙНИ

Дали Нардучи е бил убит, защото е знаел нещо, или е видял някого, когото не е трябвало да вижда? Почти всички настоящи следователи вече са убедени в историята за тайните секти и поръчители на двойните убийства, извършени от Пачани и неговите другари по чашка… Група от около десетина души е наредила извършването на убийствата на Пачани и другарите му по чашка… Търсенето на тайните езотерични групи, извършвали ужасяващи „жертвоприношения“ привлече дори следователи от Перуджа.

Двамата със Специ за пореден път се чудехме на недообмислените и лошо скроени спекулации в пресата, представени за чистата истина от журналисти, които не знаеха абсолютно нищо за историята на Чудовището от Флоренция, които никога не бяха чували за Сардинската следа и които просто повтаряха като папагали всяка информация, която изтичаше от следователите или кабинета на прокурора. Условното наклонение почти не се използваше, нито определения като „предполагаем“ или „по думите на“. Въпросителните знаци се използваха само за подсилване на сензацията. Специ отново оплака достойното за съжаление състояние на журналистиката в Италия.

— Защо убийците на Нардучи — каза той — биха усложнявали до такава степен схемата на убийството? Защо журналистите не си зададат този въпрос? Защо просто не са го удавили и не са го направили да изглежда като самоубийство? Защо да подменят телата веднъж, а после още веднъж? И откъде, за Бога, се е появил вторият труп? Някогашният съдебен патолог, който направи огледа на тялото на Нардучи, както и семейството, приятелите и всички хора от снимката, които са го видели, настояват, че това е бил той. И продължават да твърдят това! Къде е мястото им в тази конспирация? — Той тъжно поклати глава.

Аз прочетох остатъка от статията с нарастващо недоверие. Лековерният репортер от „Ла Национе“ въобще не беше проучил очевидните несъответствия в историята. Просто беше написал, че „осапуняването на трупа (вътрешните органи, кожата и косата са били добре запазени) не съответства на престоя му от пет дни във водата.“ Нова подкрепа на теорията за подмяната.

— Какво означава това „не съответства“? — попитах аз Специ и оставих вестника на масата. Често бях срещал тази дума, докато преглеждах документите от разследването на Чудовището.

Специ се засмя.

— Съответства, не съответства и несъвместим са странни измислици на италианските експерти, които не искат да поемат отговорност. Те използват „съответства“, когато не искат да признаят, че не са разбрали всичко. Бил ли е куршумът от градината на Пачани поставян в пистолета на Чудовището? „Съвместим е“. Дали ларингиалният хрущял е бил счупен с намерението, да бъде убит? „Съответства.“ Картината нарисувана ли е от чудовищен психопат? „Съответства.“ Може би да, може би не — накратко, не знаем! Ако експертите се избират от следователите, те казват, че резултатите им „съответстват“ на теориите на обвинението; ако са избрани от адвокатите, те твърдят, че резултатите им „съответстват“ на теориите на защитата. Тези думи трябва да бъдат забранени със закон!

— И докъде ще ни отведе това? — попитах аз.

Специ поклати глава.

— Ужасявам се само като си помисля.