Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (40)

Глава 38

Междувременно разследването на Джутари, което попадна в застой след „Къщата на ужаса“, беше започнало да се съвзема. През 2002 година в съседната провинция Умбрия, в красивия и древен град Перуджа, на около сто и петдесет километра от Флоренция, започна ново разследване. Първият признак беше едно странно телефонно обаждане от Гарбиела Карлици, което Специ получи в началото на годината. Ако си спомняте, Карлици беше ексцентричката, която твърдеше, че култът на Червената роза не само е поръчал убийствата на Чудовището, но и стои зад атентатите от 11 септември.

Тя имаше доста интересна история за „монстролога“ Специ. Един ден, докато помагала на обитателите на затвора „Ребибия“ до Рим, един от затворниците, член на прословутата италианска банда „Малияна“, й доверил притеснителната си тайна. Мъжът казал, че един лекар от Перуджа, който се удавил през 1985 година в езерото Тразимено, не се е самоубил, както са заключили следователите, а е бил убит от ордена на Червената роза, към който е принадлежал. Членовете на ордена го елиминирали, защото бил станал ненадежден и се канел да издаде престъпните им тайни на полицията. За да се прикрие убийството, тялото му било сменено с друго, преди да бъде хвърлено в езерото. Така че в гроба на доктора сега лежало тялото на друг човек.

Специ, който имаше доста опит с конспиративните теории, беше благодарил на Карлици и й беше обяснил, че за съжаление не се интересува от историята. След това беше побързал да се отърве от нея колкото се може по-учтиво и по-бързо.

Въпреки това Специ смътно си спомняше историята с удавения лекар. Един месец след последните убийства на Чудовището през 1985 година, Франческо Нардучи, привлекателен млад мъж от богато перуджанско семейство, се беше удавил в езерото Тразимено. Навремето се носеха слухове, че се е самоубил, защото е Чудовището. Слуховете бяха рутинно проучени и забравени.

В началото на 2002 година неуморимата Карлици, отрязана от Специ в опита й да привлече общественото внимание, представи историята пред областния прокурор на Перуджа, мъж на име Джулиано Минини, под чиято юрисдикция беше цялата област на Перуджа. (Областният прокурор представлява интересите на държавата и в съдебни процеси изпълнява ролята на адвокат на държавата.) Минини беше заинтригуван. Историята като че ли се покриваше с един друг случай, с който се занимаваше, свързан с група лихвари, които отпускали заеми с космически лихви на магазинери и занаятчии и които, в случай на закъснение на плащането, си прибирали парите по брутален начин. Една търговка, която закъснявала с вноската, решила да ги издаде на полицията. Записала един от заплашителните телефонни разговори и изпратила касетата на областния прокурор.

Една сутрин, докато работех в кабинета си в Джоголи, ми се обади Специ.

— Чудовището отново е в новините — каза той. — Идвам у вас. Слагай кафето.

Пристигна след малко, носейки сноп вестници в ръка. Започнах да чета.

„Внимавай, или ще последваш съдбата на доктора в езерото Тразимено“, цитираха вестниците заплахата от касетата. И това беше: никакви имена, никакви факти. Но областният прокурор Джулиано Минини откри дълбок смисъл в тези думи. Той стигна до извода, очевидно след разговор с Карлици, че Франческо Нардучи е бил убит от лихварите, някои от които може би са имали връзка с Червената роза или някоя друга сатанинска секта. В такъв случай лихварите и убийството на Нардучи може би са свързани с убийствата, извършени от Чудовището от Флоренция.

Прокурор Минини информира главен инспектор Джутари за връзката със случая на Чудовището. Джутари и неговият отряд GIDES веднага се впуснаха да доказват, че Нардучи не се е самоубил. Бил убит, за да му попречат да издаде ужасните си тайни. Минини заповяда повторното отваряне на случая Нардучи, този път като разследване на убийство.

— Нищо не мога да разбера — казах аз, докато четях статията. — В това няма никакъв смисъл.

Специ кимна и се усмихна цинично.

— По мое време никога нямаше да отпечатат тая глупост. Италианската журналистика запада.

— Поне ще ги подготви за книгата ни — казах аз.

Малко по-късно във вестниците се появиха още новини. Този път, отново според анонимни източници, беше публикувана нова версия на тъй наречения запис на телефонен разговор. Този път лихварят казвал: „внимавай, или ще те сполети същото като Нардучи и Пачани!“ Така мъртвият доктор директно се свързваше с тъй нареченото убийство на Пачани — и съответно с разследването на Чудовището.

По-късно Специ щеше да научи от източника си, че казаното в касетата било далеч не толкова конкретно: „Ще те последва съдбата на мъртвия доктор край езерото.“ Въобще не се споменават имената на Нардучи и Пачани. Кратко проучване показа, че много преди заплашителното телефонно обаждане на брега на езерото Тразимено е бил открит трупът на друг лекар с куршум в главата, който изгубил повече от два милиарда лири на комар. Сравнена с предишното „от езерото“, фразата „край езерото“ като че ли по-скоро сочеше този лекар, а не Нардучи, който все пак се беше удавил петнайсет години преди телефонното обаждане.

По времето, когато се получи тази информация, разследването на мъртвия доктор Нардучи се беше развихрило с непреодолима сила. Джутари и елитният му отряд GIDES търсеха — и намериха! — много връзки между смъртта на Нардучи и убийствата на Чудовището от Флоренция. Новите теории представяха пикантни готически сценарии, които бързо изтекоха в пресата. Д-р Нардучи, съобщаваха вестниците, бил пазител на фетишите, изрязани от жените. Бил убит, за да не се раздрънка. Повечето от богатите фамилии в Перуджа участвали в зловещи култове, може би под прикритието на масонски ложи, братства, в които участвали също бащата и тъстът на Нардучи.

В търсене на улики Джутари и следователите от GIDES старателно събраха информация за последния ден от живота на Нардучи.

Д-р Франческо Нардучи произхождаше от богато семейство от Перуджа, умен и талантлив млад мъж на трийсет и шест години; бил най-младият италиански професор в областта на гастроентерологията. На снимките изглеждаше невероятно привлекателен, загорял от слънцето, усмихнат и елегантен. Нардучи бил женен за Франческа Спаньоли, красивата богата наследница на Луиза Спаньоли, създателката на висша женска мода.

Въпреки богатството и влиянието си, а може би точно заради това, семейство Нардучи не беше обичано в Перуджа. Зад богатството и привилегиите се криеше, както често се случва, злочестина. От доста време Франческо Нардучи гълтал демерол и то във все по-големи дози. Според медицинския доклад по времето на смъртта му той го приемал всеки ден.

Утрото на 8 октомври 1985 година било горещо и слънчево. Към 12:30 часа докторът преглеждал пациентите си в поликлиниката в Перуджа, когато една от сестрите го потърсила по телефона. След това фактите започват да се объркват. Един от свидетелите твърди, че след обаждането Нардучи прекратил прегледите и изглеждал нервен и разсеян. Друг твърди, че той завършил прегледите и напуснал болницата спокоен, като дори попитал един от колегите си дали иска да се поразходят с лодка из езерото Тразимено.

В един и половина се прибрал и обядвал със съпругата си. В два часа собственикът на марината, където Нардучи имал вила, получил обаждане от лекаря, който го попитал дали лодката му е готова за отплаване. Мъжът отговорил утвърдително. Но когато Нардучи излязъл от дома си, той излъгал жена си, че се връща в болницата и ще се прибере по-рано.

Нардучи яхнал мотора си Хонда 400 и поел към езерото, но не директно към марината. Първо се отбил в семейната къща в Сан Феличиано. Носеха се слухове, които следователите не можеха да докажат, че той е написал писмо, което запечатал в плик и оставил на перваза на прозореца. Това писмо, ако въобще е съществувало, така и не се появи.

В три и половина докторът най-накрая стигнал до марината. Качил се в моторницата, лъскава червена „Грифо“ и запалил двигателя. Собственикът на марината го посъветвал да не се отдалечава много, тъй като резервоарът й бил пълен само до половината. Франческо му казал да не се притеснява и подкарал лодката към остров Полвезе, който се намира на километър и половина от брега.

Повече не се върнал.

Някъде около пет и половина, когато започнало да се стъмва, собственикът на марината се разтревожил и се обадил на брата на Франческо. В седем и половина карабинерите изпратили лодка, която да помогне при търсенето. Но езерото Тразимено е едно от най-големите в Италия и червената „Грифо“ била намерена чак на следващата вечер, празна и носеща се без посока. На борда имало слънчеви очила, портфейл и пакет цигари „Мерит“, каквито пушел Нардучи.

Пет дни по-късно открили тялото. На изнесения на брега труп е направена само една черно-бяла снимка, която показва проснатото на пристанището тяло, заобиколено от хора.

Карлици беше казала на областния прокурор, че трупът на Нардучи е подменен с друг, който бил хвърлен в езерото като примамка. За да разследва това твърдение, Джутари назначи експертен анализ на фотографията. Приемайки като основа дължината на дъските на дока, експертите установиха, че тялото на фотографията принадлежи на човек, който е с десет сантиметра по-нисък от Нардучи. Освен това изчислиха, че талията на мъжа е твърде широка за елегантния Нардучи.

Други експерти се противопоставиха на изводите. Някои посочиха, че тяло, което се е намирало във вода в продължение на пет дни, започва да се подува. Дъските на дока не са еднакви по дължина, а самият док отдавна е бил подменен. Кой би могъл да знае какви са размерите на някогашните дъски? Всички, които се били събрали около трупа, включително самият съдебен патолог, се кълнели, че тялото е на Нардучи. Тогава съдебният патолог вписал като причина за смъртта удавяне, което според изчисленията му е станало около сто и десет часа по-рано.

Противно на италианските закони, аутопсия не е била извършена. Семейството на Нардучи, водено от бащата, беше успяло да заобиколи законовите разпоредби. По онова време хората в Перуджа сметнали, че причината за това са притесненията на семейството, че аутопсията щяла да посочи пристрастеността на Франческо към демерола. Но за Джутари и GIDES липсата на аутопсия означаваше нещо повече. Те заявиха, че семейството е избегнало аутопсията, защото е щяла да покаже, че тялото въобще не е на Нардучи. То е помогнало не само за убийството, но и за замяната на трупа с друг за прикриване на престъплението.

Според теориите на Джутари, Франческо Нардучи е бил убит заради членството си в сатанинската секта, отговорна за убийствата на Чудовището, в която е бил въведен от баща си. Назначили са го за пазител на зловещите фетиши, взети от Пачани и другарите му по чашка. Разтърсен от реалността, в която се озовава, младият лекар става нерешителен, несигурен, склонен към депресии и ненадежден. Лидерите на сектата решават да го елиминират.

Разследването на сатанинския култ, водено от главен инспектор Джутари, което беше позамряло, отново живна. Джутари беше идентифицирал поне един от членовете на сектата, поръчала убийствата на Чудовището — това беше Нардучи. Оставаше само да открият убиеца му и да изправят останалите членове пред съда.