Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (27)

Глава 25

Карабинерите изтеглиха своите хора от SAM и специалният отряд беше реорганизиран изцяло от полицаи под командването на главен инспектор Перуджини. Пачани остана единственият заподозрян и те ожесточено го преследваха. Главният инспектор беше убеден, че краят на играта е близо и бе решен да я доведе до край.

Годината беше 1989 и Чудовището не беше убивало от четири години. Флорентинци започнаха да си мислят, че може би най-накрая полицията е заловила правилния човек.

Перуджини прие да участва в популярно телевизионно шоу и стана звезда в мига, когато накрая погледна през тъмните си очила „Рей бан“ в камерата и заговори директно на Чудовището с твърд, но не лишен от съчувствие глас:

— Ти не си толкова луд, колкото те изкарват хората. Твоите фантазии, твоите импулси управляваха ръката ти и ръководеха действията ти. Сигурен съм, че дори в този момент се опитваш да се бориш с тях. Искаме да знаеш, че сме готови да ти помогнем да ги преодолееш. Знам, че миналото те е научило да бъдеш подозрителен и да пазиш мълчание, но в този момент не те лъжа и никога няма да го направя, ако решиш да се освободиш от това Чудовище, което те тормози. — Той направи кратка пауза. — Знаеш как и къде да ме намериш. Аз ще те чакам.

Речта, която милиони зрители приеха като напълно спонтанна, всъщност беше написана предварително от екип психолози. Перуджини я беше научил наизуст. Тя беше предназначена изключително за Пачани, за когото знаеха, че ще си бъде вкъщи и ще гледа предаването. В дните преди това полицията беше сложила подслушвателни устройства в къщата му с надеждата да запише някоя уличаваща реакция след внимателно обмислената реч на Перуджини.

След края на предаването записите от къщата на Пачани бяха прибрани и старателно прослушани. Всъщност наистина имаше реакция. Когато Перуджини привърши речта си по телевизията, Пачани изригна в поток от ругатни на тоскански диалект, който беше толкова стар, толкова забравен, че би доставил истинска радост на всеки лингвист. След това проплака, отново на диалект:

— По-добре да не споменават имена, защото аз съм просто един беден, невинен, нещастен човек!

* * *

Изминаха три години. Между 1989 и 1992 година разследването на Перуджини отбеляза слаб напредък. Той не можа да открие никакъв пистолет. Намереното в къщата и двора на Пачани беше достатъчно, за да удовлетвори фантазиите на следователите, но не стигаше, за да го арестуват за убийство.

Когато го разпитваха, Пачани отговаряше много по-различно от хладнокръвните и самоуверени братя Винчи. Отричаше на висок глас всичко, лъжеше дори за незначителни неща, непрекъснато си противоречеше, избухваше в плач и хленчеше, че е невинен и несправедливо обвинен.

Колкото повече Пачани лъжеше и викаше, толкова повече Перуджини се убеждаваше във вината му.

Една сутрин в началото на деветдесетте Марио Специ, вече журналист на свободна практика, мина през полицейското управление и се отби при един стар приятел от времената му на криминален репортер, с надеждата да измъкне някаква интересна история. Беше подочул слухове, че преди години Перуджини и SAM са търсили помощта на ФБР. Резултатът бил таен профил на Чудовището, изготвен от прочутия отдел за поведенческа психология на серийните убийци в Куонтико. Но никой не го беше виждал — ако все още съществуваше.

Приятелят на Специ излезе и се върна половин час по-късно с куп листи в ръка.

— Нищо не съм ти давал — каза той, подавайки ги на Специ. — Дори не сме се виждали.

Специ взе документите и отиде в лоджията на Пиаца Кавур. Поръча си бира и започна да чете. (Профилът беше преведен на италиански; аз трябваше да го преведа отново на английски, тъй като не можах да се сдобия с оригинала.)

„Академия на ФБР, Куонтико, Вирджиния, 22135. Молба за съдействие от Polizia di Stato Italiana относно разследването на ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ, FPC-GCM FBIHQ 00; FBIHQ. Подготвен беше следният изследователски анализ от специални агенти Джон Т. Дън младши, Джон Галиндо, Мери Ейлийн О’Тул, Фернандо М. Ривера, Ричард Робли и Франс В. Уогнър под ръководството на главен специален агент Роналд Уокър и членове на Националния център за анализ на бруталните престъпления (NCAVC).“

Документът носеше дата 2 август 1989 година.

„ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ/ наш файл 163А-2915“.

„Моля да отбележите — гласеше предупредителният предговор на американските експерти, — че настоящият анализ е създаден въз основа на материалите, предадени от вас и не трябва да се приема като заместител на пълното щателно разследване, както и не трябва да се счита за окончателен или изчерпателен“.

В анализа се споменаваше, че Чудовището не е единствено по рода си. Че този тип серийни убийци е познат на ФБР и те разполагат с база данни за него: самотен, сексуално импотентен мъж с патологична омраза към жените, който удовлетворява похотливите си копнежи чрез убийства. С характерния за правоохранителните органи сух стил, докладът на ФБР описваше възможните характеристики на Чудовището, обясняваше вероятните му мотиви и изказваше предположения как и защо убива, как избира жертвите си, какво прави с частите от тялото и дори включваше подробности като къде може да живее и дали или не притежава кола.

Специ четеше с нарастващ интерес. Започна да разбира защо анализът е бил потулен: той описваше портрет на убиец, който нямаше нищо общо с Пиетро Пачани.

В анализа се споменаваше, че Чудовището избира терена, а не жертвите, и че убива само на места, които познава много добре.

Най-вероятно нападателят се скривал и наблюдавал жертвите, докато те не се впускали в някакъв вид сексуална активност. Тогава нанасял своя удар, възползвайки се от елемента на изненадата, скоростта и оръжието, което можело веднага да извади жертвата от строя. Точно този метод е характерен за нападатели, които се съмняват в способността си да контролират жертвата, които се чувстват недостатъчно подготвени да контактуват с „жива“ жертва или усещат, че са неспособни за директен контакт.

Използвайки изненадата, нападателят стреля от упор, концентрира огъня първо върху мъжа, като по този начин неутрализира по-голямата опасност. Щом го отстрани, той се чувства по-уверен в нападението над жената. Множеството изстрели показват, че нападателят иска да види и двете жертви мъртви, преди да започне осакатяването на жената post mortem. Това е същинската му цел; мъжът представлява просто препятствие, което трябва да бъде премахнато.

Според анализа на ФБР Чудовището е действал сам. Предполагаха, че има досие, но за някакво незначително престъпление, като палеж или дребна кражба. Рисуваха го като не избухлива личност, която извършва агресивни нападения. Според тях не беше и изнасилван. „Нападателят е човек неопитен и несигурен в сексуалната сфера, който е имал ограничени сексуални контакти с жени“. Твърдеше се, че причината за загадъчното прекъсване на убийствата от 1974 до 1981 година е отсъствието на убиеца от Флоренция. „Най-вероятно нападателят е човек със средна интелигентност. Завършил е основно образование или еквивалента му в италианската образователна система. Има опит в работа, която изисква ръчен труд“.

По-нататък докладът продължаваше: „По времето, когато са били извършвани престъпленията, нападателят е живял сам в работнически квартал. И е притежавал собствено превозно средство“.

Но най-интересната част, дори и днес, си оставаше начинът, по който са извършени престъпленията, наричан от ФБР „почерк“. „Притежаването и ритуалът са от изключително значение за този тип нападатели. Това обяснява защо убитите жени са завличани на няколко метра от превозното средство, в което лежи партньорът им. Необходимостта да ги притежава, превърната в ритуал от нападателя, изразява яростта му, насочена към жените като цяло. Осакатяването на половите органи на жертвата представлява или сексуалната импотентност на нападателя, или презрението му към жените“.

ФБР подчертаваше, че този тип серийни убийци често се опитва да контролира разследването посредством директен или неофициален контакт с полицията, представяйки се като информатор, изпращайки анонимни писма или контактувайки с пресата.

Друга част от анализа на ФБР обсъждаше тъй наречените „сувенири“ — телесните части и може би дребни украшения или бижута — които Чудовището взема от жертвите. „Тези предмети се вземат като сувенири и помагат на нападателя да преживее събитието в своите фантазии след определен период от време. Те се съхраняват продължително време и когато вече не са му необходими, те често се появяват на местопрестъплението или на гроба на жертвата. В някои случаи — отбелязваше сухо докладът, — убиецът може да погълне телесните части на жертвата, за да завърши процеса на обсебване“.

Един абзац беше посветен на писмото с частта от гърдата на жертвата, което бе изпратено на прокурор Силвия дела Моника. „Писмото може би показва, че нападателят се опитва да се подиграе на полицията, предполага, че гласността и вниманието към случая са важни за него и подсказва за нарастващото му усещане за сигурност“.

А що се отнасяше до пистолета, използван от Чудовището, ФБР пишеше, че „за него, може би, пистолетът е фетиш“. Използването на едно и също оръжие и кутии с патрони беше част от ритуалната природа на убийството и най-вероятно включваше специфично облекло и други аксесоари, използвани само при убийствата, които през останалото време се държат скрити някъде. „Общото поведение на нападателя на местопрестъплението, включително използването на определени аксесоари и инструменти предполага, че ритуалната същност на поредицата нападения е толкова важна за него, че той трябва да ги извършва по един и същи начин, докато не постигне удовлетворение“.

Това въобще не звучеше като нещо, извършено от Пачани, затова анализът на ФБР бе потулен и забравен.

През трите години от 1989 до 1992 Перуджини и неговите следователи се ядосваха все повече, че не могат да съберат достатъчно доказателства, за да обвинят Пачани. Най-накрая решиха да организират мащабно дванайсетдневно претърсване на дома и имота на селянина.

През април 1992 година Перуджини и хората му започнаха най-продължителното и най-напреднало в технологично отношение претърсване на имот в историята на Италия. От 9:50 сутринта на 27 април до обяд на 8 май 1992 година добре въоръжен отряд от елитни следователи обърна с главата надолу колибата и градината на Пачани: те прегледаха стените сантиметър по сантиметър, проверяваха за кухини под дворните плочи, огледаха всяка възможна кухина или дупка, претърсиха всеки килер, преобърнаха мебелите, леглата, столовете, диваните, гардеробите и бюрата, провериха под всяка една керемида, изкопаха с багер почти еднометров пласт пръст от градината и преслушаха с ултразвук всеки квадратен милиметър от земята, заобикаляща къщата.

Пожарникари провериха терена със специалните си уреди. Представители на частни фирми осигуриха метални детектори и високочувствително оборудване. Технически оператори направиха снимки на всички претърсени места. На мястото присъстваше и лекар, който да следи здравословното състояние на Пачани, защото се притесняваха, че раздразнителният селянин може да получи сърдечен пристъп по време на обиска. Доведоха и експерт по „диагностична архитектура“, който да определи къде в солидната на външен вид стена може да има скрита ниша или кухина.

В 17:56 часа на 29 април, когато изтощената полиция вече беше решила да прекрати претърсването „заради вероятността от проливни дъждове“, внезапно бе направено едно откритие. Руджеро Перуджини щеше по-късно да опише този триумфален миг в своята книга „Един обикновен човек“ (книгата, на чиято корица нимфата на Ботичели повръща кръв). „В късния следобед зърнах светлинка, един почти неуловим проблясък в земята“, пише главният инспектор.

Оказва се, че това е патрон „Уинчестър“ серия „Н“, напълно окислен. Тъй като не е бил изстрелван, не притежаваше характерния белег на гилзата, но имаше следи, които показваха, че е бил зареждан в оръжие. Патронът беше анализиран от балистичните експерти, които стигнаха до извода, че „не е невъзможно“ да е бил зареждан в оръжието на Чудовището. Не можаха да докажат повече от това.

Но то бе достатъчно. Пачани беше арестуван на 16 януари 1993 година и обвинен, че е Чудовището от Флоренция.