Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (51)

Глава 49

Щом се прибрах у дома, започнах кампания в пресата. Притеснявах се за Марио; очевидно той беше основната им цел. Надявах се, че ще вдигна достатъчно голям шум в Америка, който да попречи на арестуването на Специ.

Когато къщата на Марио беше претърсена, американската преса не прояви никакъв интерес към италианския журналист, чиито записки са били отнети. Но сега, когато на мушката беше и американец, пресата веднага се намеси. „В капана на собствения си трилър“, пишеше на заглавната страница на „Бостън глоуб“. „Докато работеше по новата си книга, животът на Дъглас Престън беше прекрасен. След това той стана част от историята й.“ „Вашингтон поуст“ пусна статия: „Авторът на бестселъри Дъглас Престън въвлечен в разследването на сериен убиец в Тоскана.“ Материали бяха пуснати в мрежата на Асоушиейтед прес, появиха се предавания по CNN и ABC News.

Вестниците в Италия пуснаха откъси от разпита ми. На първа страница на „Кориера дела Сера“ се мъдреше заглавието:

РАЗСЛЕДВАНЕТО НА ЧУДОВИЩЕТО:

ДУЕЛ МЕЖДУ ОБЛАСТНИЯ ПРОКУРОР

И АМЕРИКАНСКИ ПИСАТЕЛ

Серийни убийства във Флоренция.

Автор на трилъри обвинен в лъжесвидетелстване.

Колегите му се мобилизират.

По ANSA, Италианската новинарска агенция, изтече следната новина: „Областният прокурор на Перуджа разпита американския писател Дъглас Престън като свидетел по делото, след което го обвини в лъжесвидетелстване. Престън и Марио Специ са написали книга за убийствата на Чудовището, която ще излезе през април. Заглавието й е «Dolci Colline di Sangue» и Специ я определя като един вид контраразследване на официалното разследване. Преди две години Специ беше разследван за съучастие в убийството на Нардучи и впоследствие беше обвинен в извършването на самото убийство.“

Други статии съдържаха информация, която явно беше изтекла от офиса на Минини, че двамата със Специ сме се опитали да подхвърлим прословутата берета двайсет и втори калибър — пистолета на Чудовището — във вилата, за да обвиним невинен човек.

Кампанията в пресата като че ли засили агресията на Джутари и Минини. На 25 февруари, два дни след като напуснах Италия, полицията отново претърси апартамента на Специ. Той беше поставен под полицейско наблюдение; беше следен всеки път, когато излезеше от къщи и тайно записван. Телефонните му разговори се подслушваха и той смяташе, че в апартамента му също са поставени бръмбари, а електронната му поща се прихваща.

Двамата с Марио се свързвахме посредством най-различни имейл адреси и взети на заем телефони. Специ ми изпрати писмо от интернет кафето, след като първо успя да се отърве от опашката си. В него ми предлагаше следната система: когато ми прати писмо от редовния си акаунт и в него пише „salutami a Christine“ (поздрави Кристина от мен), това означава, че иска да му се обадя по другия телефон на следващия ден в определен час.

Николо редовно ми изпращаше новинарски статии за случая и често разговаряхме по телефона.

На 1 март Специ най-накрая откарал колата си на сервиз, за да му оправят разбитата врата и да сложат ново радио. Механикът измъкнал отвътре сложно електронно оборудване, от което висели червена и черна жица. То се състояло от черна кутия с размера на пакет цигари, чиито индикатор бил покрит с черно тиксо, свързана с втори, загадъчен уред, с размери два на пет инча, който пък бил вързан към захранващите жици на старото радио.

— Не му разбирам много — рекъл механикът, — но това ми прилича на микрофон и рекордер.

Той заобиколил колата и отворил предния капак.

— А това — казал той, сочейки друга черна кутия с размера на пакет цигари, прикрепена в ъгъла, — трябва да е GPS.

Специ се обадил в „Ла Национе“ и те изпратили фотограф, който да заснеме журналиста, хванал електронното оборудване в двете си ръце като трофейна риба.

Същия ден Специ отишъл в кабинета на прокурора на Флоренция и подал оплакване срещу неизвестен извършител, търсейки обезщетение за съсипаната си кола. Той се явил при прокурора, когото познаваше добре, с оплакването в ръка. Човекът отказал да го вземе.

— Тази работа, доктор Специ, е твърде деликатна — казал той. — Предайте оплакването лично на главния прокурор.

Така че Специ отнесъл оплакването в кабинета на главния прокурор и след като се наложило да почака, дошъл един полицай, който взел документа и казал, че прокурорът ще го приеме. Специ така и не чул нищо повече за него.

На 15 март 2006 година, Специ получил обаждане от местната карабинерска служба, в което го привикват в казармата. Един офицер, който изглеждал странно смутен, го въвел в малка стаичка.

— Връщаме ви радиото — обяснил мъжът. Специ беше смаян.

— Вие… признавате, че сте го взели и сте ми разбили колата?

— Не, не ние! — Мъжът нервно разлистил документите. — Бяхме натоварени от областния прокурор на Перуджа, който дал заповед на главен инспектор Джутари от GIDES да ви върне радиото.

Специ едва успял да сподави смеха си.

— Това е невероятно! Да не би да казвате, че те наистина са написали в официален документ, че са ми разбили колата, за да ми откраднат радиото?

Офицерът от карабинерите се размърдал смутено.

— Подпишете тук, ако обичате.

— Добре — заявил триумфално Специ, — ами ако са го счупили? Не мога да го взема обратно, без да разбера дали работи!

— Специ, ще се подпишете ли, ако обичате?

След като се сдобил с нужното доказателство, Специ бързо подал нова жалба за нанесени щети срещу Минини и Джутари.

* * *

Същия месец, март 2006 година, издателство „RCS Libri“ пусна на пазара новата книга на Джутари „Чудовището: анатомия на едно разследване“, която стана бестселър. В нея Джутари се нахвърли върху Специ, обвинявайки го, че е съучастник в убийството на Нардучи и намеквайки, че по някакъв начин е замесен в убийствата на Чудовището.

Специ веднага заведе гражданско дело срещу инспектора за клевета и за нарушаване на заповедта за запазване на съдебна тайна по случая на Чудовището. Процесът започна в Милано, където книгата на Джутари беше издадена от „Ризоли“, подразделение на нашия издател „RCS Libri“. (В Италия делата за клевета се завеждат на мястото на публикацията.) Специ поиска изземване и унищожаване на всички копия на книгата на Джутари. „За един писател не е никакво удоволствие да поиска унищожаването на книга — написа Специ, — но това е единственият начин да се ограничат вредите за репутацията ми.“

Специ сам написа по-голямата част от обвинението, като внимателно подбра всяка дума така, че да вбеси врага си:

 

„Повече от година съм жертва не само на некадърна полицейска работа, но и на истинско нарушаване на човешките права. Този феномен — който касае не само мен, но и много други — напомня някои нефункциониращи общества, каквито човек очаква да открие в Азия или Африка.

Доктор Микеле Джутари, служител в държавната полиция, е изобретател и неуморим популяризатор на теория, според която престъпленията на тъй нареченото Чудовище от Флоренция са дело на мистериозна сатанинска, езотерична и магическа секта, организирана «група» от професионалисти от едрата буржоазия (бюрократи, полиция и карабинери, магистрати — и обслужващите ги писатели и журналисти), които са поръчали на хора от най-бедните нива на обществото да извършат серийни убийства на влюбени двойки, като им плащали щедро за осигуряването на женски органи, които да използват в определени загадъчни, неясни, невероятни «ритуали».

Според фантастичните догадки на този самозван брилянтен и старателен следовател, тази криминална организация от привидно почтени хора се отдавала на оргии, садомазохизъм, педофилия и други отвратителни мерзости.“

* * *

След това Специ продължаваше да нанася ъперкъти в слабата част на Джутари — литературния му талант. В обвинителния акт той цитираше откъси от книгата му, тъпчеше логиката му, осмиваше теориите му, подиграваше се на стила му.

Жалбата носеше дата 23 март и беше заведена седмица по-късно, на 30 март 2006 година.