Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (31)

Глава 29

Специ и останалите журналисти веднага приеха предизвикателството да идентифицират четиримата „алгебрични“ свидетели. Булото на потайност беше вдигнато за нула време. Те се оказаха сбирщина идиоти и отрепки. Алфа беше умствено изостанал мъж на име Пучи. Гама беше проститутка на име Гирибели, в последен стадий на алкохолизъм, известна с това, че е готова на всичко за чаша вино. Делта беше сводник, казваше се Гали.

От всички тях Бета беше най-важният, тъй като беше признал, че е помогнал на Пачани да убие френските туристи. Името му беше Джанкарло Лота и беше родом от същото градче като Вани, Сан Кашиано. Всички в Сан Кашиано познаваха Лота. Наричаха го с расисткия прякор Катанга, дума от италианския жаргон, която в свободен превод означаваше „зайче от джунглата“, макар и той да беше бял. Лоти беше класическият тип на селския идиот, който общо взето бе изчезнал в този модерен свят, човек, който зависеше от милосърдието на градските жители, който се хранеше, обличаше и живееше при съгражданите си и който забавляваше всички с неосъзнатите си маймунджилъци. Лоти се мотаеше по градския площад, хилеше се и поздравяваше хората. Често ставаше обект на подигравките и шегите на учениците. Те го гонеха по площада и викаха: „Катанга! Катанга! Бягай! Бягай! Марсианците са кацнали на игрището!“. И Лоти с удоволствие хукваше да бяга. Той живееше в състояние на непрекъснато опиянение, поглъщаше по два литра вино на ден, а през празниците и повече.

В търсене на повече информация за Лоти, Специ прекара една дълга вечер в компанията на собственика на гостилницата, където Лоти получаваше безплатна храна всяка вечер. Собственикът го развличаше със забавни истории. Разказа как веднъж един от сервитьорите му — същия, който всяка вечер поднасяше купата с риболита^[1] под увисналото чене и кървясалите очи на горкия нещастник — се облякъл като жена, като напъхал няколко парцала под ризата си вместо гърди и сложил няколко салфетки на главата си вместо шапка. След това излязъл навън и започнал да се кипри пред Лоти, намигайки му похотливо. Лоти веднага лапнал кукичката. „Тя“ се престорила, че приема да се срещне с него следващата нощ в храстите. На другия ден Лоти пристигнал в гостилницата, хвалейки се на висок глас със завоеванието си и хапнал и пийнал с удоволствие. След това се появил собственикът и казал, че търсят Лоти по телефона. Лоти бил изненадан и доволен, че го търсят по телефона в ресторанта като истински делови човек. Той се затътрил към телефона, по който всъщност се обаждал друг сервитьор от кухнята, който се престорил, че е бащата на младата дама.

— Само да си пипнал дъщеря ми с пръст — изревал тъй нареченият баща, — ще ти размажа грозната мутра!

— Каква дъщеря? — избъбрил Лоти ужасено и краката му се разтреперили. — Кълна се, че не познавам никаква дъщеря, повярвай ми!

При тези му думи всички се залели в смях.

Но историята, която Лоти и останалите свидетели разказаха на Джутари и която изтече в пресата, въобще не беше забавна.

Пучи разказа, че десет години по-рано, в неделя вечерта на 8 септември 1985 година, двамата с Лоти се връщали във Флоренция. Това беше същата нощ, в която според следователите бяха убити френските туристи, нощта, в която Лоренцо Нези беше заявил, че е забелязал Пачани с друг мъж. Те спрели на сечището Скопети, за да се облекчат.

— Спомням си много добре — каза Пучи, — че видяхме някаква кола със светъл цвят да спира на няколко метра от палатката и пред очите ни двамата мъже, които бяха в колата, излязоха и започнаха да ни крещят, размахвайки заканително ръце, за да ни прогонят оттам. Двамата заплашиха, че ще ни убият, ако не се махнем веднага. „Защо сте дошли тук да ни се пречкате, махайте се или ще ви светим маслото!“. Ние се уплашихме и се махнахме оттам.

Пучи твърдеше, че двамата с Лоти са били на мястото на последното престъпление на Чудовището в мига на неговото извършване. Лоти допълни историята, заявявайки, че разпознал и двамата мъже. Това били Пачани и Вани — Пачани размахвал пистолет, а Вани стискал в ръка нож.

Освен това Лоти замеси Пачани и Вани и в двойното убийство във Викио през 1984 година. След това той обясни, че спирането им на сечището Скопети не е било просто съвпадение. Той знаел, че там ще се извърши престъпление и отишъл, за да помогне при убийствата. Да, каза Лоти, трябвало да го признае, повече не можел да го таи в себе си — самият той е един от убийците! Заедно с Вани той е един от съучастниците на Чудовището от Флоренция.

Признанията на Лоти имаха огромно значение за полицията. Като техен основен свидетел за него се грижеха добре. Преместиха го на тайно място, за което по-късно се разбра, че е полицейският щаб в Арецо, красив средновековен град южно от Флоренция. След като няколко месеца живя в полицейските казарми, историята на Лоти, в която по начало имаше много противоречия, започна да съвпада с фактите, установени от полицията. Но Лоти не можеше да даде на следователите нито едно проверимо доказателство, с което да не разполагаш. Първият вариант на историята на Лоти, преди да прекара няколко месеца в Арецо, изобщо не съвпадаше с уликите, събрани на местопрестъплението. Например той се кълнеше, че е видял Вани да разрязва палатката. После каза, че Пачани влязъл през разреза. Кравейчвили профучал със светкавична скорост покрай Пачани и дебелият шейсетгодишен мъж го подгонил към гората, стреляйки с пистолета си, докато го убил.

Нищо от това не отговаряше на уликите. Разрезът на палатката беше дълъг само няколко сантиметра и беше направен само на външната шушлякова обвивка, но не и на самата палатка. Никой не би могъл да влезе през него. Всички гилзи бяха намерени край предния вход на палатката. Ако действието се беше развило както обясняваше Лоти, гилзите щяха да бъдат разпръснати по маршрута, по който е тичал Пачани. Първоначалното описание на престъплението не само противоречеше на уликите, събрани на сечището Скопети, но на психиатричните и поведенчески анализи, на резултатите от аутопсиите и възстановката на престъплението.

Още по-недостоверно звучеше и „признанието“ на Лоти за убийството във Викио. Той заяви, че момичето е било само ранено от първия изстрел и че Вани, за да не се изцапа, бил облечен с дълга манта. После, докато тя крещяла, той я издърпал от колата, завлякъл я в полето с цветя и билки, и я довършил с ножа. Отново нищо не съвпадаше с уликите: момичето беше убито с първия изстрел, с куршум в главата, и е нямало време дори да извика. Съдебният патолог беше установил, че всичките рани от ножа са били нанесени пост мортем. И на двете местопрестъпления нямаше никакви следи, че е имало повече от един убиец.

Най-накрая оставаше фундаменталният въпрос кога е било извършено престъплението. Следователите се бяха спрели на неделя вечерта. Естествено, Лоти твърдеше, че се е случило в неделя, в показанията на Нези също се говореше за неделя вечерта. Но съществуваха много доказателства, включително показанията на Сабрина Карминяни, които предполагаха, че убийството е било извършено в събота през нощта.

Защо му беше на Лоти да дава фалшиви показания? Отговорът е лесен. Лоти беше извървял пътя от селски идиот до главен свидетел и съучастник на Чудовището. Той беше център на вниманието на цялата страна, снимката му се мъдреше на първа страница във всички вестници, следователите дебнеха всяка негова дума. На всичкото отгоре разполагаше с безплатна стая и храна в Арицо, както може би и доста щедро количество вино.

В допълнение към централната история Джутари и хората му успяха да измъкнат от свидетелите показания, свързани със сексуалната извратеност на Вани. Някои от тях бяха умишлено забавни. В една от историите бившият пощальон се качил в автобуса, за да посети проститутка във Флоренция. Шофьорът взел завоя малко по-бързо и от джоба на Вани се изсипал вибратор. Започнал да се търкаля по пода на автобуса, а Вани запълзял по пода, опитвайки се да го хване.

— Второто разследване на Чудовището от Флоренция премина от събирането на улики за извършването на престъпленията от един човек към серията от убийства, извършени от няколко души — заяви прокурор Виня пред представители на пресата. Вместо самотния убиец-психопат, в района на Тоскана бяха вилнели група Чудовища — другарите по чашка.

Гирибели, алкохолизираната проститутка, разказа на следователите друга история, която изигра огромна роля в разследването. Тя заяви, че Пачани и другарите му по чашка често посещавали в дома му някакъв самозван друид или магьосник (който всъщност беше сводник), където провеждали Черни меси и се кланяли на дявола.

— Щом като влезете в стаята — разказа Гирибели, — веднага ще видите употребявани свещи, нарисуван с въглен пентаграм на пода, цялото помещение е неописуемо мръсно и разхвърляно, навсякъде се въргалят презервативи и бутилки с алкохол. По чаршафа на голямото легло се виждат следи от кръв. Някои петна са с размера на плик за писмо. Точно тези следи видях аз в неделя сутринта през 1984 и 1985 година.

Магьосникът-сводник, за когото говореше тя, беше умрял десет години по-рано, така че беше невъзможно да се проверят показанията й. Независимо от това Джутари ги записа и продължи с разследването, убеден, че е на прав път.

Председателят на апелативния съд Франческо Фери, мъжът, който оправда Пачани, следеше новото разследване с нарастващо удивление и гняв. Той напусна поста си, за да напише книга, озаглавена „Случаят Пачани“, която излезе от печат в края на 1996 година.

В нея Фери осъди новото разследване на другарите по чашка. „Най-лошото — написа Фери за новите свидетели на Джутари — не е неправдоподобността на техните показания и липсата на достоверност, а очевидната им лъжливост. Тези двама души (Пучи и Лоти) описаха подробности от престъпленията, на които твърдят, че са били свидетели, които всъщност противоречат на събраните улики… Сигурно е, че Пучи и Лоти са вулгарни и закоравели лъжци… Трудно е да се повярва, че историите им съдържат дори капчица истина“.

Съдията продължаваше: „Историята вони до небесата… Изумително е как никой до сега, нито следователи, нито адвокати, нито журналисти не е разобличил недостатъците на показанията на Пучи и Лоти… Най-невероятното нещо, което изглежда дори още по-удивително, след като никой не го е отбелязал досега, е че в продължение на месеци Лоти е държан под ключ на неизвестно място, където спи, храни се и дори се напива, и най-вероятно дори е получил някаква компенсация, като златна кокошка, от която от време на време искат да снесе по някое златно яйце; място, до което пресата няма никакъв достъп. Така се появяват разкритията, парче по парче, все по-противоречиви.“

Съдията продължава с обясненията: „Психологическата гъвкавост на обектите, пълната им липса на морал и надеждата да спечелят някакви изгоди, са достатъчни, за да обяснят изопачените им показания“. Фери заключава: „Не бих могъл да приема мълчаливо едно разследване, в което няма нито логика, нито справедливост, което е изпълнено с предразсъдъци и обзаведено с показания, получени на всяка цена“.

За съжаление Фери не беше покоряващ сладкодумец и не беше наясно с издателския бизнес. Той даде книгата си в малко издателство, което не разполагаше с голяма дистрибуторска мрежа и пусна много малък тираж от книгата. „Случаят Пачани“ потъна като камък, практически незабелязана от пресата или обществото. Новото разследване на Чудовището от Флоренция, под безстрашното ръководство на главен инспектор Микеле Джутари, продължи смело напред, необезпокоявано от обвиненията на Фери.

През октомври 1996 година Виня, главният прокурор по случая, беше назначен за директор на департамента „Антимафия“, най-могъщата и престижна правоохранителна организация в Италия. (Може би си спомняте, че Перуджини замени работата по случая с назначение в град Вашингтон.) Други, ангажирани с изправянето на Пачани пред съда, също използваха случая като трамплин към по-престижни служби. Във връзка с разследването на Чудовището един високопоставен офицер от карабинерите сподели със Специ уникалната си теория за криминалното правосъдие.

— Замислял ли си се някога — рече той, — дали процесът срещу Пачани не е просто въпрос на придобиване и упражняване на власт?