Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (12)

Глава 10

Още през 1968, годината на двойното убийство, следователите открили много улики, които показвали, че то е извършено от група хора, но тези улики били пренебрегнати или отхвърлили.

Полицията щателно разпитала шестгодишния Наталино, единственият свидетел на престъплението. Разказът му бил объркан. Баща му бил там. Веднъж по време на разпита той казал:

— Видях Салваторе в тръстиката.

После бързо се поправил, заявявайки, че това не е бил Салваторе, а Франческо, след което признал, че баща му го е накарал да каже, че е бил Франческо. Той описал „сянката“ на друг мъж на местопрестъплението и от време на време споменавал „чичо Пието“, който също бил там — мъж, който „сресва косата си надясно и работи през нощта“ — като сигурно имал предвид чичо си Пиеро Мучарини, който работел като пекар. След това казал, че не си спомня нищо.

Единият от карабинерите, раздразнен от противоречията в разказа на детето, го заплашил:

— Ако не ни кажеш истината, ще те дам на мъртвата ти майка!

Единственото солидно късче информация, което следователите получили от момчето, било, че е видяло баща си на местопрестъплението с пистолет в ръка. Неморалният съпруг бил идеалният заподозрян. Арестували Стефано Меле още същата нощ и бързо разбили на пух и прах жалкото му алиби, че си е бил вкъщи болен на легло. Парафиненият тест показал следите от барут по палеца и показалеца на дясната му ръка, класически модел на човек, който наскоро е стрелял с пистолет. След теста дори глупак като Меле би разбрал, че няма повече смисъл да отрича, и той си признал, че е присъствал на сцената на престъплението. Може би дори се усетил, че е бил натопен.

Предпазливо и със страх в гласа Меле казал на разпитващите го карабинери, че истинският убиец е Салваторе Винчи.

— Един ден — започнал той — Салваторе ми каза, че има пистолет… Той беше, ревнивият любовник на жена ми. Точно той заплаши да я убие, след като тя го напусна, повтарял го е неведнъж. Един ден, когато го помолих да ми върне парите, които му бях дал на заем, знаете ли какво ми каза? „Аз ще я убия вместо теб — каза ми той, — и така ще сме квит“. Наистина ми го каза!

Но после изведнъж Меле оттеглил всичките си показания срещу Салваторе Винчи и поел цялата вина за убийството. А що се отнася до това какво се е случило с пистолета, той така и не дал задоволителен отговор.

— Хвърлих го в напоителния канал — заявил той, но внимателното претърсване на канавката и околния район не разкрило нищо.

Историята му не се понравила на карабинерите. Струвало им се невероятно, че този мъж, който едва се ориентирал в стаята, може без кола, съвсем сам, да намери мястото на престъплението, което отстои на много километри от къщата му, да направи засада на любовниците и да ги простреля със седем куршума. Когато го притиснали, Стефано отново се върнал към обвиненията си срещу Салваторе.

— Единствено той имаше кола — били думите му.

Карабинерите решили да им направят очна ставка и да видят какво ще се случи. Арестували Салваторе и го отвели в щаба на карабинерите. Присъстващите твърдят, че никога няма да забравят случилото се на тази среща.

Салваторе влязъл в стаята с вид на истински balente, изпълнен с арогантна самоувереност. Той се спрял и погледнал Меле твърдо и безмълвно. Меле избухнал в плач и се хвърлил в краката му.

— Прости ми! Моля те, прости ми! — извикал той. Винчи се обърнал и излязъл от стаята, без да продума нито дума. Мъжът притежавал необяснимо влияние над Стефано Меле и успял да го накара да си затваря устата. Меле предпочел да влезе в затвора, вместо да рискува да му се противопостави. Той веднага оттеглил показанията си, че Салваторе е стрелецът и отново обвинил брат му Франческо. Но след като отново го притиснали, Меле се върнал към първоначалното си твърдение, че той сам е извършил двойното убийство.

На този етап полицията и разследващият магистрат (съдията, наблюдаващ разследването) останали удовлетворени. Въпреки несъответствията, престъплението в общи линии било разкрито: разполагали с признанието на съпруга, подкрепено от доказателства и показанията на сина. Меле останал единственият, обвинен за убийството.

По време на процеса пред съда Асизи, институция, използвана само за углавни престъпления, когато Салваторе Винчи бил доведен, за да свидетелства, присъстващите станали свидетели на странна сцена. Докато той ръкомахал и говорел, ръката му привлякла вниманието на съдията. На пръстена си мъжът носел женски годежен пръстен.

— Какъв е този пръстен? — попитал съдията.

— Това е годежният пръстен на Барбара — отвърнал Салваторе, без да поглежда съдията, но стрелнал Меле с твърд поглед. — Тя ми го даде.

Меле бил осъден за извършването на двойното убийство и получил четиринайсет години затвор.

* * *

През 1982 година следователите започнаха да съставят списък на възможните извършители на убийствата от 1968 година. В списъка намериха място двамата братя Винчи, Салваторе и Франческо, както и Пиеро Мучарини и „сянката“, спомената от Наталино.

Следователите бяха сигурни, че пистолетът не е бил хвърлен в канавката, както твърдеше Стефано. Пистолет, използван за извършването на убийство, обикновено никога не се продава, подарява или просто изхвърля. Те смятаха, че някой от съучастниците на Меле го е взел със себе си и грижливо го е скрил. Шест години по-късно пистолетът, заедно с кутията патрони, се появил от скривалището си, за да се превърне в оръжието на Чудовището от Флоренция.

Беше им ясно, че проследяването на пистолета е ключът към разрешаването на случая му.

Разследването на Сардинската следа се съсредоточи първо върху Франческо Винчи, защото той беше balente, бандитът, мъжът с досие. Той имаше тежък характер, биеше приятелките си и се размотаваше с гангстери. Салваторе, от друга страна, изглеждаше по-тих, човек, който винаги е работил здраво и е гледал да стои встрани от неприятностите. Имаше безупречно досие. За полицията в Тоскана, която нямаше никакъв опит със серийни убийци, Франческо Винчи беше очевидният избор.

Следователите трупаха парче по парче косвените доказателства срещу Франческо. Установиха, че се е намирал в близост до мястото на следващите престъпления на датата, когато са били извършени. Ангажиран в обири, кражби на добитък и лудории с жени, той рядко се задържаше на едно място. По време на двойното убийство през 1974 година в Борго сан Лоренцо, например, те установиха близостта му до местопрестъплението благодарение на спора му с един ревнив съпруг, в който участвал и любимият му племенник Антонио, синът на Салваторе Винчи. По времето на убийствата в Монтеспертоли Франческо също се намирал наблизо; отново посещавал Антонио, който тогава живеел в малък град на шест километра от местопрестъплението.

Но най-важното доказателство срещу Франческо се появи доста по-късно. В средата на юли карабинерите от малко градче на южното крайбрежие на Тоскана съобщиха на следователите от Флоренция, че на 21 юни са открили кола, скрита в гората, покрита с клони. Най-накрая се сетили да проверят номера й и открили, че принадлежи на Франческо Винчи.

Това имаше огромно значение: точно на 21 юни Специ и останалите журналисти бяха публикували фалшивия доклад, че една от жертвите в Монтеспертоли може да е останала жива достатъчно дълго, за да проговори пред полицията. Може би новините все пак бяха успели да подплашат Чудовището и да го накарат да скрие колата си.

Карабинерите арестуваха Винчи и го отведоха на разпит. Той се впусна да им разказва история за някаква жена и ревнивия й съпруг, но тя не звучеше особено достоверно и накрая не успя да обясни защо му е трябвало да скрива колата.

Франческо Винчи беше арестуван през август 1982 година, два месеца след убийствата в Монтеспертоли. Тогава разследващият магистрат заяви пред представители на пресата:

— Сега съществува опасността да бъдат извършени нови убийства, още по-драматични от предишните. Чудовището може да бъде изкушено да заяви правата си над убийствата и отново да се задейства. — Странни думи от устата на един съдия при ареста на заподозрения, но това показваше колко несигурни бяха следователите, че са заловили правилния човек.

Дойдоха есента и зимата, нови убийства нямаше. Франческо Винчи остана в ареста. Но флорентинци не се успокоиха: Франческо въобще не приличаше на интелигентното и аристократично Чудовище, което си бяха представяли; той беше типичният евтин мошеник, сваляч и чаровен мачо.

Цяла Флоренция напрегнато очакваше завръщането на топлото време и лятото, времето, предпочитано от Чудовището.