Греъм Браун
Черното слънце (61)

60.

Докато Даниел се занимаваше с Макартър, Хоукър отиде при отец Доминго. Отвори вратата на стаята на свещеника, включи фенерчето си и каза:

— Прости ми, отче, защото съгреших.

Отец Доминго запремигва под ярката светлина и вдигна ръка пред очите си.

— Какво си направил, сине?

— Събудих един свещеник посред нощ, след като той организира страхотен купон.

И насочи лъча надолу.

— Само това ли? — попита отецът.

— Не. Обаче за друго нямаме време.

Отец Доминго се надигна тромаво, седна на леглото като мечка, която се буди от зимен сън, и каза:

— Тръгваш, така ли?

Хоукър кимна.

— Да. Кажи ми къде да отида.

— Защо смяташ, че знам?

— Попита дали ще правим нещо с камъка, а не какво бихме могли да направим или къде — отвърна американецът. — Защото вече знаеш.

— Сигурен ли си, че искаш да отидеш там?

Хоукър отново кимна.

— Искаш, или вярваш, че трябва? — попита отец Доминго.

— Други хора вярват. В момента това ми стига.

— Тогава трябва да се върнеш при езерото, където ви намерихме — каза свещеникът. — Заобиколи го и после продължи покрай следващото, дългото и тясно. Ще стигнеш до няколко хълма. Между третия и четвъртия ще стигнеш до кладенец, който по това време на годината трябва да е пълен, с островче по средата, не по-голямо от тази стая.

— Там ли е храмът?

— Островът е храмът, кладенецът е Огледалото.

— Защо го наричаш Огледалото?

— Защото, като всяко огледало, то ни показва такива, каквито сме.

Хоукър се опита да получи повече информация.

— Къде е камъкът? Другите бяха скрити.

Иди на острова. В Храма на ягуара няма нищо сложно. Отблизо ще видиш нещо, което прилича на обикновен геран, но вместо да спускаш кофа и после да я вадиш, има система с противотежести. Просто трябва да освободиш лоста. Тежестите падат, скалата се отмества и камъкът се вдига пред теб.

— Ходил си там, нали?

— Да. Виждал съм го, докосвал съм го.

— Последният от Братството — с уважение каза Хоукър.

Очите на свещеника проблеснаха и без да откъсва поглед от Хоукър, той каза:

— Надявам се да не съм.

Хоукър не знаеше какво да мисли. Знаеше само, че трябва да се махне от Сан Игнасио колкото може по-скоро, да заблуди преследвачите и да тръгне в друга посока.

— Благодаря за доверието.

Свещеникът се изправи и допи оставената до леглото чаша вода.

— Народът на маите, какъвто го познавам, щеше да ти каже, че това не е ден на гибел, а на преображение. И също като много други преображения, то ще е мъчително. Дори катастрофално. Но те вярват, че ще доведе до ново утро.

— А ти как смяташ, отче? — попита Хоукър.

Отец Доминго погледна Библията на нощното шкафче.

— Когато е бил на Земята, Господ ни е казал, че ще сътвори всичко наново. Направил го е със своята смърт и възкресение и ни е дал вярата, че и ние можем да направим същото. Болезнено и катастрофално, да, но после ни очаква ново утро. Кой съм аз да твърдя, че това не е един от Неговите неведоми пътища?

Хоукър се изправи.

— Само се питам защо не са проектирали тия неща така, че автоматично да направят каквото трябва.

— Нали казахте, че са машини, пратени да ни спасят — напомни му свещеникът.

— Така смятат някои — отвърна пилотът.

Отец Доминго се усмихна.

— Машините не могат да ни спасят сами, сине. И ние трябва да участваме. Даже Господ има нужда от вяра.

Хоукър не знаеше дали има достатъчно вяра, но нямаше време да мисли за това.

— Трябва да вървя.

— Ще се моля за теб — каза отецът. — Vaya con Dios.

След минути Хоукър вече напускаше селото, носеше раницата с камъка и радиоактивното топче. До изгрев-слънце оставаха два часа.

В една къщичка в края на селото Юрий се събуди в пълен мрак. Беше чул нещо, може би нечий вик. Ала наоколо цареше тишина, нямаше нито светлина, нито звук. Другите деца спяха, някои дишаха шумно, но нищо не помръдваше.

И все пак той усещаше движение.

Седна и се огледа. Вече бе сигурен — да, чуваше го. Усещаше го.

Стана, безшумно отиде до прозореца и погледна навън. Нямаше улично осветление, но той виждаше цветове на хълмовете: сирената се движеше.

Намери дрехите си, облече се, обу си обувките и се измъкна през вратата.