Греъм Браун
Черното слънце (53)

52.

Хоукър бе смаян. Беше очевидно, че малката им група точно отговаря на описанието в пергамента, но какво означаваше това? Можеше ли наистина да са те? Той, Даниел, Юрий и Макартър?

Виждаше, че колелцата в ума на Даниел бясно се въртят. Макартър изглеждаше така, сякаш го е споходило просветление, а Хоукър не можеше да се сети за нещо по-опасно.

— Даже не си го и помисляй — предупреди той учения. — Това е просто съвпадение.

— Сега са последните дни преди Черното слънце — отбеляза отец Доминго. — Трябва да: призная, че когато ви видях четиримата, сърцето ми се разтуптя. С приближаването на времето много мислех за пергамента и се питах дали ще се появи някой. Тези думи са написани преди триста години, а преди това са предавани от поколение на поколение.

Даниел се приближи до Макартър и двамата внимателно проучиха документа. Археологът моментално потъна в няколкото страници с маянски йероглифи.

Лейдлоу явно бързо се беше овладяла. Очите й грееха в сумрачната изба и от цялото й същество се излъчваше радост, сякаш от плещите й са вдигнали тежко бреме. Хоукър я разбираше: търсенето им не бе напразно. Всичките мъки, страдания и убийства — сега тя навярно откриваше смисъла, предопределението зад тях. И тъкмо това го плашеше.

Той не вярваше в предопределението. Според него тази идея определено имаше своето значение. Имаше моменти, когато човек намираше в нея воля да продължи напред, да успее въпреки минималните шансове. Но в повечето случаи беше пагубна. Хората, които смятаха, че са оръдие на Бог — на който и да е бог, — бяха способни на ужасни неща. С волята на някакво висше, същество можеха да се оправдаят всякакви жестокости.

За арогантните и жадните за власт нямаше по-добър лозунг. Тази лъжа правеше даже добрите хора в едно общество способни на злини. А за потиснатите се превръщаше в мантията на съдбата — страданието беше техният жребий в живота, провалът бе предопределен и затова трябваше да го приемат безпрекословно.

Докато размишляваше за тези неща, му се искаше да ги изтъкне пред Даниел и Макартър, ала вече виждаше треската, която пламтеше в очите им.