Греъм Браун
Черното слънце (15)

14.

Байрън Стекър, бивш футболист от Арканзас, бивш морски пехотинец и настоящ директор на ЦРУ, седеше с телефонна слушалка до ухото. На бюрото пред него лежеше вътрешен доклад. Доклад, крайно критичен към сродна на Управлението организация. Организация, която от години му беше трън в очите. Националният изследователски институт.

Още от създаването на НИИ някои хора в Лангли не одобряваха конкурентната служба, за каквато я смятаха. Малцина бяха по-настъпателни от Стекър и през последните две години той се бореше да постави Института под контрола на ЦРУ. Засега губеше битката.

До голяма степен отдаваше този си неуспех на факт, върху който нямаше никаква власт: приятелството на президента с Арнолд Мор. Но след като от две години си блъскаше главата в тази стена, бе измислил нов план, който щеше да превърне личните отношения между двамата от пречка в предимство.

Макар да бе приятел с Мор, президентът преди всичко беше политик. И подобно на всички политици, се боеше от публичната непристойност. Всъщност, ако наистина приличаше на повечето политици, той повече се страхуваше да не изглежда непристоен, отколкото от самата непристойност.

Стекър вече знаеше какво му е нужно: скандал в НИИ. Ако се възползваше от него както трябва, това събитие щеше да представи Арнолд Мор в отрицателна светлина. И тогава президентът, който постоянно трябваше да мисли как изглежда отстрани тяхното приятелство, щеше да се принуди да се отнесе с Мор по-сурово, отколкото с когото и да било другиго. Дори и само за да докаже, че не облагодетелства никакви фаворити.

Стекър щеше да получи каквото искаше и този път даже нямаше да се наложи да моли за него.

Изщракването в слушалката му показа, че го свързват с Овалния кабинет. В ухото му се разнесе гласът на президента:

— Добър ден, Байрън. Какво имаш за мен?

Директорът на ЦРУ погледна доклада. Можеше да избира от няколко смущаващи слуха, например, че в главната квартира на НИИ в предградията на Вирджиния се провеждал някакъв опасен ядрен експеримент. Съмняваше се, че е вярно, но пък другата информация, която бяха изровили хората му, щеше да е достатъчно изобличаваща.

— Господин президент — с мелодично провлачен южняшки акцент и пресилена загриженост каза той. — Трябва да ви предупредя за нещо. Напоследък чували ли сте се със своя добър приятел от НИИ? Защото явно е взел на мушка хора, които може би бихте искали да не закача.

— За какво говориш, Стекър? — попита Хендърсън.

— Опасявам се, че Мор се е изхвърлил. Пратил някакъв наемник, който е наш бивш агент, на лична война срещу Китай.

— Какво те кара да смяташ така? — Президентът въздъхна уморено.

— Имам сигурни източници в Киншаса и Хонконг. Боя се, че НИИ пак престъпва границите си.

Стекър знаеше, че малко преувеличава, но пък, по дяволите, този път Мор нямаше да му се изплъзне. Спокойно можеше да се позабавлява.

Президентът не отговори, но в кънтящата тишина имаше напрежение и ако изобщо разбираше от нещо, директорът знаеше, че е улучил в десетката.

— Дай ми тези източници — каза накрая Хендърсън. На Стекър му се стори, че говори със стиснати зъби. — И го пази в тайна. Разбираш ли? Ако се разчуе, преди да се справим с тази история, ще знам кого да уволня.

Въпреки че изтичането на информацията щеше да му достави удоволствие, Стекър нямаше да го допусне. Трябваше да покаже на президента кой има контрол в тяхната организация и кой не.

— Разбира се, господин президент. Честно казано, ако Мор наистина е излязъл от релсите, ще смятам за свой дълг да запазя всичко в тайна, ако изобщо е възможно.

— Стига глупости, Стекър — изсумтя Хендърсън. — На теб не ти предстоят избори. Утре сутрин точно в седем да си във фоайето на Западното крило. Ела с личния си автомобил и не води никакви помощници.

Президентът затвори и резкият пукот отекна в ухото на Стекър. Разбираше, че е постигнал своето, но имаше още нещо. Хендърсън беше бесен, ала като че ли не изглеждаше изненадан, а по-скоро възмутен, като човек, научаващ за инцидент, който смята, че вече е избегнал.

Стекър се ухили и затвори телефона. Можеше да се окаже по-интересно, отколкото предполагаше.