Греъм Браун
Черното слънце (67)

66.

Изстреляните от Даниел куршуми се врязаха във втория скайкрейн на Кан, разкъсаха тънкия алуминиев фюзелаж и разбиха опашното витло. Пламтящият хеликоптер се стовари на земята и избухна.

— Третият бяга — каза Иван.

— Да върви по дяволите — отвърна тя. — Долу има хора.

— Виждаш ли някъде приятеля си?

Ми-24Д разполагаше с камери с телескопични обективи, предназначени за визуално локализиране на целите и предотвратяване на инциденти с приятелски огън. Лейдлоу огледа района и забеляза само хората на Кан и странните механични мулета.

— Не.

— Сигурна ли си, че не е при тях?

Китайците все още преследваха нещо, изкачваха се към хребета.

— Едва ли. Защо?

— Защото щом ги отминем, долу няма да остане жив човек.

— Давай — каза Даниел. — Заради брат ти.

След тези думи Иван зави на петдесет градуса и безпощадно се насочи към фигурите на земята. Младата жена изтегли лоста на картечницата и я зареди.

Когато наближиха, мъжете долу започнаха да се обръщат и да стрелят. Лейдлоу натисна спусъка на картечницата и в същото време изстреля две ракети въздух-земя. Въртящата се картечница изригна триста куршума за пет секунди, ракетите се насочиха към целта си. По склона заехтяха експлозии и отделните оранжеви кълба превърнаха мястото, където допреди малко бяха бойците, в огнен ад.

Хеликоптерът прелетя над тях и се издигна, за да избегне дима и пламъците. И тогава Даниел забеляза втора група мъже.

— Отляво — предупреди тя. — Внимавай!

Отдолу откриха огън, но Ми-24Д беше създаден за нисък бой и куршумите рикошираха от бронята му като гумени. Но не и изстреляният от гранатомет снаряд, който избухна над главите им.

Предното стъкло моментално се покри с масло и пламъци. Вътре нахлу дим и хеликоптерът се разлюля като състезателен автомобил, изгубил две колела, Иван се опита да го овладее, но витлата бяха повредени.

— Дръж се? — извика той.

Разтърсващият се вертолет се наклони настрани и полетя към земята.

От личния си „Скайкрейн“ Кан видя, че руският хеликоптер пада. Неговите хора се бяха справили отлично.

— Обръщай — нареди той на пилота.

— Към хората ли?

— Не, към хребета.

В отсрещния край на скалите тичаше самотна фигура.

— Ето го — каза милиардерът. — Свали го.

Пилотът обърна към целта и набра скорост, но каза:

— Нямаме оръжие.

— Просто се доближи, аз сам ще го убия — надвика рева на двигателя Кан.

В мрака на тунела в Юта Байрън Стекър видя Арнолд Мор да излиза от караваната, преметнал сакото си през рамо. Вървеше бавно и изглеждаше съсипан.

— Каква е заповедта? — попита директорът на ЦРУ. До часа нула оставаха по-малко от пет минути.

— Ти печелиш — отвърна Мор. — Печелиш всичко. — Кимна към ракетната шейна. — Можеш да я приготвяш.

После се отдалечи към големия камион, с който, бяха докарали караваната.

Стекър се ухили и си позволи да се наслади за миг на победата си. След това се обърна към своя експерт.

— Имаме четири минути. Приготви шейната. Трябва да действаме бързо.

И се качи в караваната.

Президентът го чакаше.

— Крайно време, Стекър.

— Мор току-що ми съобщи. Незабавно ще унищожим камъка.

— Добре. Свържете се с мен, когато свършите.

Хендърсън прекъсна връзката и Стекър изключи монитора и отвори вратата към лабораторната част. В помещението цареше сумрак, светеха само компютърните екрани.

Директорът на ЦРУ тръгна към наблюдателната платформа и едва не се подхлъзна.

— Какво е това, по дяволите?

Погледна към пода и видя локвичка газиран грейпфрут. До нея лежеше проснат Натаниал Ахига. На главата му имаше голяма цицина. Физикът тъкмо започваше да идва в съзнание.

Индианецът отвори очи, ала преди да успее да произнесе и дума, Стекър разбра истината. Втурна се към наблюдателната платформа и погледна в хранилището. Камъка го нямаше.

Без да спре, за да помогне на Ахига, директорът изхвърча от лабораторията и изскочи от вратата на караваната.

Камионът с тътен се отдалечаваше.

— Спрете камиона? — изкрещя Стекър. — Мор взе камъка!