Греъм Браун
Черното слънце (52)

51.

Професор Макартър се хвана за пейката с дясната си ръка, за да запази равновесие. Изведнъж му се зави свят, сякаш се люлееше — или пък се люлееше земята?

— Бихте ли повторили? — помоли той свещеника.

Отец Доминго се приближи и сложи ръка на рамото му.

— Пророчеството на Кукулкан. Книгите на Чилам Балам: двайсет и първи декември две хиляди и дванайсета, денят, в който от небето ще се излее мрак. Заради това цяла Централна Америка е пълна с туристи. Усещам обаче, че вие не сте като тях.

— Откъде знаете? — саркастично попита Хоукър.

— Например имате оръжие. Освен това нито един от вас няма фотоапарат.

Обърна се към Даниел.

— И после, онова нещо, което носите. Нещо, което отдавна чакахме. Искате да го оставите в Храма на ягуара, но се боите какво ще се случи, ако го направите.

Макартър нямаше представа откъде свещеникът знае всичко, това, ала в замаяното му състояние този факт му се стори злокобен.

— Или ако не го направим — прибави археологът.

Отец Доминго кимна.

— Страхът е царството на нечестивия. Иисус казал на бащата, който мислел, че дъщеря му е умряла: „Не бой се, само вярвай“^[1]. И я възкресил. Ако слушате страха си, винаги ще взимате грешното решение. Трябва да слушате вярата си, по който и път да решите да се отправите.

— Лесно ви е да го кажете — отвърна Макартър.

Свещеникът отново кимна.

— Навярно. А навярно мога и да ви покажа нещо, което ще улесни и вас. — Отецът се изправи. — Елате.

Поведе ги към малка врата отстрани на олтара, отключи и вдигна чугуненото резе. Вратата се отвори със скърцане. Зад нея видяха дълго дъсчено стълбище.

Подкрепян от Хоукър и Даниел, Макартър последва отец Доминго надолу по стъпала от стар лакиран чам. Стигнаха до голяма изба с каменни странични стени. Пред задната — пръстена — имаше пет големи дъбови бъчви.

— Сан Игнасио е възникнал като форт, после станал мисия — каза свещеникът. — И след завоюването на Мексико бил превърнат в манастир. Войниците започнали да отглеждат лозя и после монасите подобрили сортовете грозде и поръчали тези бъчви. И досега правим вино, голяма част от което ще бъде изпито довечера на новената, деветдневните молитви преди Коледа.

Докато обясняваше, отец Доминго бавно вървеше към дъното на избата. Спря до последната бъчва, провря края на една отвертка между две дъски, наби я навътре с малък чук, натисна я като лост и измъкна едната дъска, като внимаваше да не я повреди.

— Страхотно скривалище — отбеляза Хоукър.

— И даже се използва. — Свещеникът се усмихна дяволито. — В тази бъчва става най-хубавото вино.

Бръкна в бъчвата и извади плоска кутия, в каквито държат дългостеблени рози.

Макартър с куцане се приближи. Отец Доминго постави кутията върху плота на пресата за грозде. Надписът на капака й гласеше: En el ano de Dios MDCXCVIII.

— В лето Господне хиляда шестстотин деветдесет и осмо — преведе професорът.

— Трябва да е изключителна реколта — пошегува се Даниел.

Свещеникът вдигна глава и каза:

— Наистина. Доколкото знам, няма друга такава.

После отвори кутията. Вътре, увит в кърпа и парче термозащитна материя, имаше найлонов плик с цип, а в него сгънат пергамент, отчасти покрит с коприна.

Отец Доминго извади пергамента и много внимателно го разгъна. В горната половина видяха текст на испански, написан с избеляло синьо мастило. Отдолу имаше символи: маянски йероглифи.

— Какво е това? — попита Макартър.

Отецът се усмихна.

— Историята на Църквата невинаги е достойна за пример, особено в тази част на света. След конкистадорите тук дошли свещениците и каквото не било откраднато от хората на Кортес, било изгорено и унищожено от Църквата. Скоро изчезнало почти всичко от старото време. Убийства, забранени традиции, хиляди книги и пергаменти, хвърляни в кладите, докато от тях не остане само купчина безполезна пепел. Ако имали възможност, щели да изхвърлят в морето и каменните паметници.

— Професорът тъжно кимна и се обърна към Хоукър и Даниел.

— Днес са запазени само четири пергаментни книги с маянски текстове. Наричаме ги кодекси: Мадридски, Парижки и Дрезденски кодекс, по името на градовете, в които се съхраняват. Четвъртият паметник е известен като кодекс Гролиър. Четири от хиляди. Няколко странички с астрологически проучвания, само това е останало от стотиците поколения на маянската цивилизация.

— И Църквата е главният виновник за нейното унищожаване — мрачно прибави отец Доминго. — Грях, който ще носим до Страшния съд.

— А тази книга? — попита Макартър и кимна към няколкото сгънати страници. — Как е оцеляла?

— Бог често действа чрез грешните и слабите — отвърна свещеникът. — И в най-черните времена на позора на Църквата имало хора, които не мълчали. Сред тях бил мисионерът Кабеса де Вака. Един от хората, до които стигнали неговите свидетелства, бил сред първите, дошли в Сан Игнасио. Казвал се дон Педро Филипе и произхождал от земите на баските, където имал лозя, но те изгорели, а след като ги възстановил, били поразени от болест. И той дошъл в Новия свят напълно разорен селски свещеник. Но когато пристигнал тук, видял хълмове, които щели да родят хубаво грозде, и равнини, които можели да се напояват и да се превърнат в плодородни ниви. Но също така видял, че хората, които живеели тук, били щастливи и мирни, въпреки че още не били християни. И затова излъгал. В съобщенията си до епископа описал място, където никой не би желал да стъпи, гъмжащо от комари, треска и блата. Заобиколено от напълно ялови земи.

— И дон Педро Филипе намерил този пергамент, така ли? — попита професорът.

— Не. Когато настъпил сетният час на най-стария човек в селото, той повикал дон Педро. Казал му, че преди да избяга в планината живял в други села и че дон Педро бил единственият достоен от новите властници, когото бил виждал. Обещал да приеме религията на кръста, ако дон Педро съхрани завинаги последните думи на умиращия свят на стареца. Думи, които вече не съществували в писмен вид, само в устен.

— Йероглифите — каза Макартър.

Отец Доминго кимна.

— Да. Според историята дон Педро го попитал дали знае какво означава да се покръсти. Старецът отговорил, че според неговия народ, народа на маите, само жертвоприношението и кръвта изкупват греховете. Щом дон Педро му казвал, че Христос е направил това за всички, той щял да му повярва.

Археологът знаеше, че от гледна точка на много централноамерикански религии кръстната жертва на Христа — изкуплението чрез неговия живот и кръв — е напълно логична. Техните царе и жреци също правели кръвни жертвоприношения, режели плътта си и прокарвали въжета с шипове и други остри предмети през ушите, устните и езиците си.

И въпреки че повечето християни не виждали абсолютно никаква прилика между тези действия и разпването на Иисус, мнозинството от местните племена се покръстили лесно. Поне отчасти.

Като че ли можели едновременно да почитат и Христа, и своите богове и се вдигнали на съпротива едва когато били принудени да се откажат от всички други символи на старата си религия.

— Значи старецът се покръстил и дал пергамента на дон Педро — заключи Даниел.

— И дон Педро обещал да го съхранява — прибави Хоукър.

Отец Доминго кимна.

— Той записал отгоре на испански думите, които му казал старецът. Ето ги: „En los ultmos dias, antes del Sol Negro, ellos vendran: tres blancos y uno negro; tres hombres y una mujer; tres vejos y uno joven; tres sin ira, uno sin paz. Ellos decidran el destino del mundo“.

Докато слушаше текста, Макартър приблизително си го превеждаше наум.

Погледна Даниел, после Хоукър. Даниел знаеше отлично испански и смаяното й изражение показваше, че е разбрала всичко. Хоукър, който не владееше добре езика, гледаше подозрително.

— Какво значи това? — попита той.

— „През последните дни преди Черното слънце ще дойдат те — отекна в каменните стени гласът на отец Доминго. — Трима бели и един черен, трима мъже и една жена, трима възрастни и едно дете, трима без гняв и един без покой“.

Пилотът присви очи и мускулите на челюстта му се напрегнаха, сякаш скърцаше със зъби. Това откритие като че ли още повече го разгневяваше, вместо да го изпълни с благоговение, и Макартър бе сигурен, че последното изречение ще направи положението по-лошо.

Той погледна Даниел: тя знаеше. После се обърна към отец Доминго, който довърши превода, като прокара пръсти по редовете испански текст.

— Ellos decdiran el destino del mundo — повтори той. — И те ще решат съдбата на света.