Греъм Браун
Черното слънце (32)

31.

Пристанищният агент на „Гълф Боут Рентал“ седеше с крака на бюрото и слушаше радио, нахлупил бейзболната си шапка така, че козирката да заслонява очите му от слънцето. Чу приближаващи се по дъсчения кей стъпки и погледна натам.

За своя изненада видя неколцина китайци със спортни панталони и тъмни ризи. Не бяха облечени като за риболовен туризъм.

— Hola — поздрави ги той.

Най-едрият се вмъкна в будката. Останалите заеха отбранителна позиция отвън.

— Дал си лодка под наем — каза китаецът. — На едни американци.

— Имаме много американски клиенти — отвърна агентът.

— Ще си ги спомниш. Двама мъже, единият бял, другият чернокож. Плюс красива жена и момченце, което не прилича на тяхно дете.

— Аха — кимна агентът. — Помня ги.

Китаецът явно се изненада, но остана доволен. Извади пачка банкноти и му подаде две двайсетачки.

— Знаеш ли дали са въоръжени?

— Май имаха един-два харпуна.

— Къде отидоха?

— Да ловят уаху — отвърна агентът. Така му беше казала жената. — Обаче носеха и водолазна екипировка.

Този път получи сто долара. Започваше да разбира принципа.

— Можеш ли да ги проследиш?

Мексиканецът поклати глава.

— Оставиха само депозит в случай че не върнат лодката. Но горивото ще им стигне само за осемдесет километра. Къде могат да отидат? Най-много до някое от съседните пристанища.

— Накъде тръгнаха? — попита китаецът.

— На север.

Онзи му даде още една банкнота.

— Искам двете ти най-хубави лодки. Трябва да ги настигнем.

Агентът кимна и откачи ключовете на двете по-големи лодки. Те бяха с рубки и бордови двигатели — използваха ги за лов на риба меч и бяха поне толкова бързи, колкото и лодката на американците. Може би дори по-бързи.