Греъм Браун
Черното слънце (20)

19.

Сграда 5, Вирджиния Индъстриъл Комплекс

Президентът и шефът на ЦРУ щяха да го посетят заедно и Арнолд Мор очакваше най-лошото. Двамата бяха избрали понеделник сутрин за краткото пътуване до главната квартира на НИИ във Вирджиния Индъстриъл Комплекс, наричан за по-нежно ВИК. Не бяха посочили повод, но Мор предполагаше, че е свързано със спасяването на Даниел, и се оказа прав. Отчасти.

След няколкоминутна словесна престрелка с директора на Управлението Мор погледна президента. До този момент главнокомандващият беше странно мълчалив на среща, организирана от самия него. Почти сякаш оставяше всичко в ръцете на Стекър, мисъл, която сериозно безпокоеше Мор. Само че Стекър изглеждаше също толкова озадачен от мълчанието на Хендърсън.

— Въпросът е, че не очакваме ръководител на друга разузнавателна институция да използва беглец, наемник, който по-рано е работил за нас — Отново се хвърли в атака Стекър.

Мор вече виждаше очертанията на капана: Ако отречеше, че се е срещал с президента, Стекър щеше да представи доказателства. А ако признаеше какво е направил, щеше да излезе безразсъден глупак.

Тъй като не му оставаше нищо друго, той използва последната си защита, макар да съзнаваше слабостта й:

— Не действах като официално лице.

— Какво означава това, по дяволите? — попита Стекър.

— Означава, че платих с личните си спестявания — отвърна директорът на НИИ и прибави весело: — Голяма част от тях са от сумата, която получих при пенсионирането си от ЦРУ. Много ти благодаря за това.

Сега беше ред на Стекър да погледне президента, сякаш очакваше да се намеси на негова страна. Но след като Хендърсън продължи да мълчи, се намръщи и отново се обърна към Мор.

— Сигурно си се побъркал, Арнолд. Не можеш да действаш като частно лице, знаеш го. Не и на този пост. Ти застрашаваш самата същност на…

— Щом Рос Перо може да спаси народа си от една вражеска страна, и го обявиха за герой, и аз мога. Когато гражданин на чужда държава нарушава закона, аз също не съм обвързан от този закон, за да защитя гражданин на Съединените щати.

— Дяволите да те вземат, Мор, ти си неуправляем — избухна директорът на ЦРУ — Ако работеше при мене, направо щях да те изритам или да наредя да те арестуват.

Мор се отпусна. Стекър поне беше разкрил истинската си цел.

— А, да. Това било значи. Вечната борба на ЦРУ да глътне НИИ и всичките му активи.

— Управлението ненапразно е Централно! — отвърна Стекър.

Мор повдигна вежди.

— Да, в центъра на всички каши сте.

Лицето на Стекър почервеня. Приличаше на турист на плаж във Флорида, забравил да се намаже с крем за слънце. Преди обаче да избухне, президентът вдигна ръка.

— Време е да ударя гонга, господа. — Погледна Стекър. — Байрън, досега ти водиш по точки, обаче Арнолд ти е приготвил удар, който ще те свали в нокаут. Удар, който ти изобщо не предвиждаш.

Това беше нещо ново за Мор.

— Арнолд предприе тези действия едва след като получи устна заповед от мен — добави президентът.

Тази информация явно зашемети Стекър.

— Устна заповед ли? При цялото ми уважение, господин президент, какво означава това, по дяволите?

— Означава, че не исках тази история да се взриви под носа ми. Но също не ми допада идеята чужденци да отвличат наши граждани и да се крият зад закона. Ако се беше случило в открито море, щяхме да го обявим за пиратство и да пратим флота.

Хендърсън погледна Мор и продължи:

— Честно казано, Кан има късмет, че живее в страна, която ни интересува. И като се има предвид този факт, единственият начин да се съглася с това беше някой друг да си заложи задника.

Усмихна се.

— Повярвай ми, Байрън, ако операцията се беше провалила, нямаше да го научиш от мен.

Стекър се смая. Мор беше също толкова объркан, защото знаеше, че Хендърсън не му е давал такава заповед. Вече щеше да му е длъжник.

— И след като уредихме този въпрос, да се върнем на истинската причина да сме тук — продължи президентът.

Очевидно идваше ред на първата вноска.

— Преди по-малко от едно денонощие Байрън ми съобщи обезпокоителна информация. В ЦРУ явно са чули слухове за твоята организация, които нямат нищо общо с личните инициативи на нейния директор. Според един от слуховете, който привлече вниманието ми, НИИ построил в подземието на сградата някакъв експериментален реактор за студен ядрен синтез, който можел да застраши живота на нашите добри столичани.

Мор мълчеше. Подробностите не бяха верни, но в този слух имаше зрънце истина. Естествено, президентът знаеше всичко, държаха го в течение още от първия ден, и спокойно можеше да разкрие истината на Стекър. Нямаше нужда да се разкарват до Вирджиния.

Следователно имаше друга причина за идването им и Мор се досещаше за нея. Беше време да свалят картите.

Отдавна се боеше от настъпването на този ден и правеше всичко възможно да го отложи. Президентът обаче явно искаше ЦРУ да бъде информирано и навярно да се включи в проекта, който НИИ криеше под сграда 5. А за да се разбере колко е важен проектът, истината трябваше да се види лично.

— Значи сме тук за нагледно обяснение — въздъхна Мор.

— Време е — отвърна Хендърсън.

Директорът на НИИ се изправи и каза:

— С ваше позволение, господин президент.