Джош Базел
Анатомията на Питър (18)

16

В деня, в който двамата с Порното ударихме Фермата, накарах момчето с пикапа да ме вземе в два и половина следобед от една бензиностанция на петнайсетина километра северно от мястото. Аз отидох там още в шест сутринта. Когато момчето дойде и застана до телефонния автомат, за да чака обаждането, за което го бях предупредил, го приближих в гръб и го хванах през гърдите с лявата си ръка, като склещих между пръстите си брадичката му. Той замръзна.

— Спокойно — казах му аз. — Не се обръщай и не ме гледай. Всичко се движи точно по план.

— Слушам, сър — каза момчето.

— Сега ще те пусна. Да отидем при пикапа.

Стигнахме до пикапа, като аз през цялото време вървях зад него.

— Отвори прозореца и гледай километража — казах му аз. — Когато минем почти десет километра, ми се обади.

После скочих в каросерията и седнах с гръб към стъклото и с крака към кашоните с покупки. Бях с бейзболна шапка на Масачусетския университет, суичър с нахлупена качулка и кашмирено палто до коленете.

Идеята беше да приличам на някой тъпанар от студентските общежития, така че никой да не ме запомни.

Когато завихме по един черен път и момчето ми извика, че почти сме изминали десетте километра, му казах да намали скоростта, а Порното се показа иззад дърветата пред нас. Порното беше облечен точно като мен, но не приличаше на тъпанар от общежитията. Приличаше на едно от онези същества в „Междузвездни войни“, които живеят в пустинята и носят кафяви роби с качулки, под които им се виждат само очите. За сметка на това се беше справил доста добре с укриването на откраднатата ни кола, която беше в храстите край пътя.

Подадох му ръка, за да се качи в пикапа, и двамата се сгушихме в лявата страна на каросерията, защото знаехме, че охранителната камера на входа е отляво. Пътят ставаше все по-неравен. Тялото на Порното, притиснато в мен, беше като боксова круша в кашмирен калъф.

Стигнахме до портала. След малко един мъжки глас каза по високоговорителя:

— Да, кой е?

Гласът говореше с характерното за Джордж Буш носово произношение, което вече се използва от всички неприятни бели мъже в Америка, независимо в кой щат живеят.

— Майк — отговори шофьорът. — От супермаркета.

— Наведи се да те видя.

Предполагам, че Майк се е навел. Чу се електромотор и порталът шумно се отвори. Когато минахме от другата страна, видях намотките бодлива тел на върха на оградата, надвиснали навътре.

Пикапът с мъка се изкачи по пътя към къщата и спря. Момчето слезе и свали задния капак на каросерията, като се мъчеше да не поглежда към нас, докато разтоварваше един кашон с големи консерви и бутилки с перилни препарати. Изглеждаше притеснен, но не чак толкова, че да издъни нещата.

В мига, в който се изгуби от поглед, аз се спуснах на земята, а Порното ме последва.

Фасадата на къщата беше покрита с кафяви летви, които се застъпваха. Отпред имаше четири прозореца — по един от двете страни на вратата и още два на втория етаж. Отляво се виждаше бараката от зелено фибростъкло, в която водопроводчиците на Локано бяха монтирали новите тръби. Пикапът беше паркиран така, че да ни осигури още няколко метра прикритие.

Когато шофьорът натисна звънеца, аз притичах до фасадата на къщата и притиснах гръб под прозореца отляво. Порното шумно се залепи на стената до мен в момента, в който вратата се отвори. Раздразнено вдигнах показалец към устните си и той вдигна двата си палеца в извинителен жест. Когато момчето влезе в къщата, ние се затичахме към ъгъла.

Знаехме, че тази част няма да е много лесна. Отстрани къщата имаше същите четири прозореца като отпред, макар че вторият прозорец на първия етаж беше закрит от бараката. Входът на бараката обаче гледаше към задния двор. Ако я заобиколяхме, можеха да ни видят поне от два прозореца и от задния двор.

Затова се затичахме приведени покрай страничната стена. Изгаряше ни чувството, че някой ни наблюдава, но аз бях предупредил Порното да не поглежда нагоре или назад. Вече знаех, че хората могат да видят почти всичко и после да си внушат, че не са го видели, но човешките лица не влизат в тази категория. Половината от зрителната ви кора, която отговаря за разпознаването на лица, веднага се активира. Така че не поглеждахме нагоре и когато стигнахме до бараката, не знаехме дали са ни забелязали или не. Раздалечих два от листовете фибростъкло на задната стена на бараката, така че да можем да се проврем.

Всичко в бараката изглеждаше зелено, защото и покривът беше от същото полупрозрачно фибростъкло, както стените. Вратата към задния двор представляваше правоъгълен отвор, пред който от външната страна беше спуснат син брезент. Както ни бяха описали, от общата стена между бараката и къщата стърчеше водопроводен кран, а под него имаше отточен канал. За крана беше закачен маркуч с метална пръскалка, оставена в една кофа. Целият под на бараката беше потънал в кал.

Отидох да погледна през брезентовата врата. Задният двор беше дълъг около триста метра и стигаше до оградата от бодлива тел. В него имаше три маси за пикник и бетонно огнище със скара. Видях и края на още една барака от фибростъкло. Сигурно в нея бяха намерили убитото момиче.

Опитвах се да не мисля за това дали убитото момиче наистина съществува. Или ако съществува, дали не е другаде. Задачата беше приета на сляпо. Знаех го още когато идвахме, и нямаше никакъв смисъл да проглеждам точно сега. Най-доброто, на което можех да се надявам, беше да се появи някакво доказателство, преди да започнат убийствата.

Капакът на каросерията на пикапа се затръшна и когато двигателят запали, чухме мъжки глас, който говореше на момчето — достатъчно спокойно, за да предположим, че не са ни забелязали.

Това означаваше, че опасната част от работата най-вероятно е отминала. Следваше скучната част — дванайсет часа чакане, преди да минем през дупката в стената и да започнем да стреляме по хората. Отидох и седнах до водопроводния кран, на пешовете на новото си кашмирено палто^[1].

Порното остана прав, като обикаляше покрай стените, и след известно време ми стана малко неудобно. Все едно работех в някакъв офис и професията ми звучеше много интересно, но в действителност не беше такава, а сега синът ми бе дошъл на гости и се налагаше да му покажа как тати всъщност седи в калта цял ден и цяла нощ, преди да влезе в къщата на едни хора и да ги застреля в главата.

После се замислих как стана така, че животът ми се обърна по този начин.

Къде беше онова време, когато четях книги и имах хамстер?

— Пиетро — прошепна изведнъж Порното и ме стресна. — Пикае ми се.

Това не беше съвсем неочаквано при засада, която продължава дванайсет часа. Но ние бяхме там от пет минути.

— Не можа ли да се изпикаеш в гората? — попитах го аз.

— Изпиках се и в гората — отговори той.

— Ами давай — казах.

Порното отиде в ъгъла и се разкопча. Фибростъклото задрънча като стоманен барабан, когато урината потече по него. Порното спря да пикае.

После се огледа. Пусна една струя за проба в калта, точно до стената. Урината произведе плискащи звуци, така че той пак спря. Започваше да изглежда отчаян.

— Опитай по-ниско — прошепнах аз.

Порното изпробва няколко пози с приклякване и навеждане и най-сетне легна настрани в калта, като се изпика срещу стената с ветрилообразно движение.

Това малко ме притесни. Порното беше един от най-имунизираните срещу срам хора, които познавах, но дори той си имаше граници. А пътят от срама до омразата е най-краткият от всички.

Но докато Порното се изтръскваше, той каза само:

— Мамка му. Надявам се, че ФБР не могат да правят ДНК анализ на урина.^[2]

Малко по-късно той каза:

— Мамка му. Погледни.

Отидох да погледна. В зеленикавия сумрак почти не се виждаха, но всъщност целият под на бараката беше покрит с отпечатъци от стъпки. Целият под — дори там, където бях седнал.

Отпечатъци от стъпки, оставени от млади момичета. От различни крака.

Не беше сигурно доказателство, но изглеждаше страшно.

После изведнъж чухме как входната врата на къщата се отваря и момчешки глас извиква:

— Татко! Пускам кучетата отзад!

 

 

Като се има предвид колко бавно се изясняват някои неща, просто е изумително колко бързо се изясняват други. Например, че ако някой има кучета, но се налага да ги държи затворени в къщата, когато идват водопроводчиците или доставчикът от супермаркета, това със сигурност са някакви особено зли кучета.

Усещането за сюрреализъм, пасивност и замаяност веднага ме напусна. Сам се бях докарал дотук. Сега единствено от мен зависеше дали ще оцелея.

Извадих пистолета от единия си джоб и заглушителя от другия и в момента, в който започнах да ги сглобявам, чух лай отвън. Две огромни сенки с формата на добермани се появиха на стената от фибростъкло.

По-късно разбрах, че са от някаква порода на име кралски доберман, която се получава от многократното кръстосване на доберман с датски дог, докато от датския дог останат само габаритите.

По това време обаче успях да кажа единствено следното:

— Мама му стара!

Като всички нормални хора и аз обичам кучета. Адски по-трудно е да попаднеш на зло куче, отколкото на зъл човек. А беше ясно, че ще се наложи да ги убием.

Кучетата започнаха да душат в долния край на стената, която Порното беше опикал току-що. После едното започна да се бута в стената, а другото отстъпи и заръмжа.

Входната врата на къщата се затръшна. Това означаваше, че или някой е излязъл навън и трябва да бъде ликвидиран по най-бързия начин, или някой е влязъл вътре и може би няма да чуе това, което ще последва.

И в двата случая беше дошъл моментът да се направи нещо.

Кучето, което беше застанало по-назад, изръмжа по-силно. Всеки момент щеше да се разлае. Пратих два куршума в главата му през стената на бараката, от което то се преметна назад, а после стрелях два пъти в гърдите на по-близкото куче. То се свлече със скимтене.

Бързо смених пълнителя, като се ослушвах. Стрелях със заглушител, но и четирите куршума се треснаха във фибростъклото, така че стените на бараката продължаваха да треперят. Дупките от куршумите бяха с наръфани ръбове, като разкъсан плат.

Входната врата на къщата пак се отвори.

Същият момчешки глас извика:

— Ибей? Зина?

Направих крачка към входа на бараката, покрит с брезент.

— Ибей! — изкрещя гласът, много по-близо.

— Този е за мен — обади се Порното.

— Не! — просъсках аз.

Но Порното вече тичаше към стената на бараката с пистолет в ръка.

— Не! — извиках аз.

Беше като в някакъв екшън. Порното се хвърли напред и блъсна стената на бараката с рамото си, разделяйки два от листовете фибростъкло, така че да вижда и да стреля през У-образния отвор. После листовете се върнаха на мястото си, като го блъснаха обратно по средата на бараката.

Но ако наистина беше в някой екшън, Порното нямаше да пропусне. Нито пък да забрави да си сложи заглушителя.

Изстрелът проехтя като сблъсък на две коли. Ако сте в багажника на едната от тях. Ушите ми звъняха, когато изскочих изпод брезента на входа, заобиколих бараката, подхлъзнах се в кръвта на кучетата и излязох зад ъгъла точно навреме, за да видя как вратата на къщата се затръшва.

— Улучих ли го? — попита Порното, когато ме настигна.

— Едва ли — отвърнах аз. — Току-що се прибра в къщата.

— Мамка му. Какво ще правим сега?

Питаше ме, все едно бях планирал да ни прецака така.

— Ще бягаме — отговорих аз.

При това не към задния двор. С изключение на наскоро ремонтираната си стена обитателите на къщата със сигурност я познаваха по-добре от нас.

Втурнах се обратно в бараката. Започнах да ритам стената около водопроводния кран и когато се разкъса, стъпках картона на земята.

Отворът беше абсурдно тесен. Може би петдесет сантиметра по диагонал. При това, след като изкривих тръбата на водопроводния кран, така че да не стърчи по средата.

Едва успях да свия раменете си, колкото да се промъкна с главата напред в дупката. Когато хлътнах в нея, стана съвсем тъмно, защото тялото ми спираше светлината отзад. Хванах се за някакви тръби и се издърпах напред в мрака, който миришеше на влага.

Съборих с глава някакви пластмасови шишета и миризмата се промени — завоня на хлор и перилни препарати. Едва не се разсмях. Блъснах вратата пред мен и се измъкнах от шкафа под умивалника в кухнята.

Светлината беше ослепителна. От едната ми страна имаше голяма печка с котлони, а от другата — дъска за рязане на месо. Бързо се изправих на крака.

Дъската за рязане на месо не беше като от някакъв каталог за скъпи кухни — беше си истинска дъска с гигантска месомелачка в единия край. Освен това от другата й страна стояха две жени и ме гледаха с широко отворени очи.

Едната беше на около петдесет, а другата — може би два пъти по-млада. И двете имаха от онези физиономии, които се получават, когато всяка лицева кост е чупена поне по веднъж, а после е зараствала без намесата на лекар. Макар че петдесетгодишната все пак беше по-зле.

И двете бяха въоръжени — донякъде. По-възрастната държеше касапски сатър с две ръце, а по-младата беше вдигнала над главата си тежкия метален грил от печката. Но и двете изглеждаха ужасени.

Насочих пистолета си към тях и помогнах на Порното да се изправи на крака.

— Внимателно — предупредих го аз. — Това са цивилни хора. Не стреляй по тях.

Когато Порното се изправи и ги видя, той също вдигна пистолета си и отстъпи към печката.

— Цивилни?! — каза той. — Едната има сатър!

— Сложи си заглушителя — казах му аз и се обърнах към жените. — Къде са момичетата?

По-младата посочи към пода. По-възрастната я стрелна гневно, но видя, че съм я забелязал, и отмести поглед.

— В мазето ли?

По-младата кимна.

— Колко души има в къщата, освен тях?

— Трима — каза пресипнало тя.

— Включително вие двете?

— Не, трима, освен нас.

— От полицията ли сте? — попита по-възрастната.

— Да — отговорих аз.

По-младата се разплака и каза:

— Слава богу.

— Да тръгваме — казах на Порното и се обърнах към жените. — И двете останете тук. Ако мръднете някъде, ще ви убием.

Това не беше много в стила на полицията, но както и да е. Отстъпих към коридора в дъното на кухнята, после се обърнах и хукнах по него.

Коридорът беше покрит с мокет и клаустрофобично се извиваше под някакви рафтове, на които бяха нахвърляни стари боклуци от типа на карирани спални чували и настолни игри. Миришеше на цигари. В края на коридора имаше стенно табло от корк, на което бяха забодени както пожълтели фотографии, така и снимки на хора, които се чукат, но не спрях да го разгледам по-внимателно.

Коридорът стигаше до претъпканото антре, от което се излизаше навън. В него имаше още две врати и едно стълбище за нагоре. Всъщност отдясно имаше само арка, но отляво си имаше истинска врата, която беше затворена.

Насочих пистолета към арката и стълбището и отстъпих назад към затворената врата. После приклекнах и я отворих.

Дрешник. Имаше голям брой гумени ботуши. Затворих го.

Между вратата на дрешника и входната врата бе закачена картина с Исус, която изглеждаше толкова не на място, че я повдигнах да проверя какво има отдолу. Имаше контролно табло с бутоните за интеркома и портала на оградата.

Помислих си просто да избягаме. Да отворим портала от тук и да се опитаме да стигнем до гората отвъд оградата.

Но така трябваше да прекосим голямо открито пространство, а освен това беше доста очевиден ход. Пък и каквито и да бяха моите шансове, тези на Порното бяха наполовина на тях. Махнах му да ме последва и пристъпих към арката.

Влязохме в стаята в предния десен ъгъл на къщата. Когато слязохме от пикапа, бяхме приклекнали именно под прозореца на тази стая, който гледаше към портала.

От прозореца, който гледаше настрани, се виждаше бараката. В самата стая имаше широкоекранен телевизор, диван, лежанка за вдигане на тежести и няколко етажерки с купи и грамоти, повечето от които бяха от състезания по скейтборд. Над дивана висеше плакат на Арнолд Шварценегер от времето, когато беше културист.

Докато го гледах, с периферното си зрение забелязах раздвижване навън, сниших се и дръпнах Порното при мен.

През страничния прозорец се виждаше високо слабо момче, което заобикаляше бараката и отиваше към фасадата на къщата с онази особена бърза прибежка, която се научава само в армията или от специални тренировъчни видеокасети. В ръцете си държеше газов пистолет, който беше насочил към бараката.

— Отзад е чисто! — изкрещя той.

Очевидно имаше предвид пространството зад бараката. Гласът му беше странен. Освен това беше невероятно кльощав, а бузите и челото му бяха покрити с акне, което се виждаше от десет метра разстояние.

Господи, казах си. Нямаше начин да е на повече от четиринайсет години.

Огледах се точно навреме, за да спра Порното да не стреля през прозореца.

— Защо?! — прошепна той.

Дръпнах го под перваза и просъсках:

— Не стреляй, без да ме предупредиш. Не стреляй по стъкло, което се намира точно пред лицето ми. Ако мишената говори с някого, изчакай първо да видиш с кого говори. И не убивай деца. Разбра ли?

Порното отбягна погледа ми и аз отвратено го бутнах по гръб.

— Стой долу — наредих.

Чу се мъжки глас, който извика:

— Ранди, махни се от там!

Приличаше на гласа, който чухме по високоговорителя на портала.

После се разнесе оглушителният трясък на картечница. Двамата с Порното си запушихме ушите, доколкото можехме, без да пускаме пистолетите.

Надигнах се за миг да надникна над перваза.

Бараката беше изчезнала. Към земята като листа се носеха разкъсани парчета зелено фибростъкло, някои от които бяха стигнали чак до предния двор. Все едно някой беше издухал цялата барака с машина за събиране на листа.

Обърнах се към прозореца на фасадата. Видях хлапето с газовия пистолет — в профил, на метър и половина от мен. Ако беше погледнал навътре, щеше да ме види. Вместо това той тръгна към мястото, където преди беше бараката.

Откъм задния край на къщата се появиха още двама души.

Единият от тях също беше тийнейджър, но по-голям — на осемнайсет-деветнайсет години. Носеше калашников.

Другият беше гадняр на средна възраст, с бейзболна шапка и прозрачни авиаторски очила. Беше малко над метър и седемдесет, от онези яки дебелаци, за които не преподават в медицинската академия, но постоянно участват при побоища в баровете. Носеше нещо, което приличаше на моторна резачка, но на мястото на триона беше монтирана картечница. По цялата й дължина се разнасяха дим и изпарения. Никога не бях виждал нещо подобно.^[3]

Двамата мъже и момчето разритаха останките от разкъсано фибростъкло, после по-възрастният забеляза дупката в стената на къщата.

— МАЙ НЕ СМЕ ГИ ОЧИСТИЛИ! — извика той.

Забелязах, че и тримата не носят слушалки.

Стана ясно, че ще тръгнат покрай къщата и ще се наложи да се наведем през прозореца, за да стреляме по тях.

Порното, който стоеше на колене до мен, каза:

— Трябва да стреляме сега.

Беше прав. Взех тактическо решение и казах:

— Ти поемаш дебелия. Аз ще застрелям момчетата.

После двамата открихме огън и стъклото на прозореца се пръсна.

 

 

Когато разделих мишените по този начин, си мислех да застрелям двамата синове в краката — в идеалния случай под коляното. Бащата пък беше толкова дебел, че дори Порното трябваше да го улучи.

Проблемът беше в това, че все не успявах да улуча. Никак не е лесно да улучите някого в крака. Изгърмях почти целия пълнител, докато прострелям по-големия син в пищяла и отнеса стъпалото на по-малкия.

Междувременно Порното изпразни пълнителя си, без да улучи стария Карчър нито веднъж. И в този момент Карчър започна да стреля с картечницата си по нас.

Дръпнах Порното назад в момента, в който се разнесе оглушителният рев. Откъснаха се цели парчета от ъгъла, до който току-що бяхме приклекнали, и части от стените просто изчезнаха — като в онези филми за пътуване във времето, когато някой променя нещо в миналото и в настоящето започнат да изчезват неща.

Въздухът се изпълни с прах и отломки, така че не се виждаше нищо. Порното се отскубна от ръцете ми и аз го изгубих от поглед, като същевременно влязох в особеното безвремие, характерно за такива ситуации. Пропълзях назад, по-далеч от ъгъла, и се скрих зад купчина руини. Едва когато забелязах, че кашлям, установих и друго: че почти нищо не чувам.

След някакъв период от време, който не мога да определя, през къщата лъхна ноемврийски вятър и въздухът се прочисти. Предната и страничната стена на стаята бяха заменени от дневна светлина. Липсваха и големи части от тавана, така че отгоре се виждаше спалнята, а по останките от едната стена се плискаше вода от разкъсаните тръби. Виждах чак до антрето. От картината с Исус и контролното табло зад нея не беше останало нищо.

Самият Карчър беше застанал до останките от стълбището. Порното беше в краката му, паднал по гръб. Продължаваше да стиска пистолета, но от тук се виждаше, че няма патрони, защото затворът беше изтеглен назад.

— СЕГА ЗАГАЗИ, МОМЧЕ! — изкрещя Карчър.

Очевидно слухът му се нормализираше много по-бавно от моя.

— ПЪРВО ЩЕ ТЕ УБИЯ БАВНО, А ПОСЛЕ ЩЕ ТИ НАТЪПЧА ТОПКИТЕ В ГЪРЛОТО!

Гадостите на „Избавление“. „Кръстникът“ за селяни.

В този момент се сетих, че Карчър дори не е разбрал, че сме двама.

Така че се изправих, без да бързам, и го прострелях в тила.

 

 

Сигурно сте чели за това, което стана после. Може би дори сте гледали възстановките в предаванията с полицейска тематика.

По-големият син на Карчър, Кори — когото бях улучил в пищяла — умря от загуба на кръв. Успях да превържа по-малкия, Ранди, и той сигурно щеше да оживее, но докато отида да докарам колата, Порното го бе застрелял в главата. Добре дошъл в мафията, Адам Локано.

Когато се заехме да товарим трите трупа в багажника, жените излязоха от къщата и ни зяпнаха — по-възрастната падна на колене и започна да вие, а по-младата само ни гледаше. По-късно същата вечер трите трупа бяха разполовени и натъпкани в шест детски ковчега от един асистент в лабораторията на съдебния лекар в Бруклин, който дължеше пари на мафията (защото беше залагал на шибаните „Оскари“, ако изобщо можете да си представите такова нещо), и шестте ковчега бяха погребани в „Потърс Фийлд“.

Преди двамата с Порното да се махнем от там, намерих колкото можах от украинските момичета. В „офиса“ на Карчър наистина имаше едно момиче на машината за изтезания, но не успях да я свестя. Щях да я взема с нас, но си помислих, че ченгетата ще успеят да я закарат в болница по-бързо от нас^[4].

В спалнята на втория етаж на един от синовете имаше друго живо момиче, оковано във вериги — за щастие не в тази спалня, която се падаше над стаята с телевизора. Имаше и две умрели момичета, които висяха от веригите в другата барака.

Входът към мазето, където бяха всички останали, беше отзад. Никога не бях усещал по-отвратителна миризма — поне докато не отидох в медицинската академия.

Двамата с Порното спряхме до същия телефонен автомат, при който беше срещата с шофьора на пикапа, и аз се обадих на ченгетата, за да им кажа къде да отидат и какво да очакват, когато стигнат там. На Локано се обадихме от мобилен телефон. След като оставихме труповете на семейство Карчър, се прибрахме вкъщи, изкъпахме се и Порното се напи и напуши, а аз отидох да намеря Магдалина.

Двамата с Порното почти не си бяхме говорили, откакто започна стрелбата. И двамата бяхме разтърсени от преживяното, но освен това и двамата знаехме, че решението на Порното — хладнокръвно да очисти четиринайсетгодишно момче — е достатъчно, за да разруши нашето приятелство, дори ако нищо друго не се беше объркало.

Две седмици по-късно ме арестуваха за убийството на двете съпруги на Лес Карчър.