Хари Харисън
Свят на смъртта II (8)

8.

— Не разбирам защо ти е дотрябвал другият роб — хленчеше Нарсизи. — Нормално е да искаш жена, също и свое жилище. Баща ми ти даде разрешението си. Но той каза също, че само аз и братята ми трябва да ти помагаме, за да не се разкрие тайната на никой друг.

— Тогава изприпкай да вземеш разрешение от баща си робът Мика да ми бъде даден за помощник. Можеш да му обясниш, че той идва от същия свят, откъдето съм и аз, и че за него вашите тайни са детски игрички. Ако на баща ти му трябват още аргументи, кажи му, че ми е нужна помощ от опитен човек, който умее да борави с инструменти и да изпълнява точно инструкции. Ти и братята ти сте пълни с идеи как трябва да се свърши това или онова, а дребните неща оставяте на грижата на боговете и имате навика да блъскате с чука, когато нещо не стане, както ви се иска.

Нарсизи се оттегли намръщено и продължи да мърмори, а Джейсън се наведе да се стопли над нафтовата печка, като обмисляше плана си за действие. Бе изгубил почти цял ден, за да подложи дървени трупчета под контейнера и да го премести в пясъчната долина, далеч от петролния кладенец. За експеримента, при който в резултат на най-малка грешка можеше да се освободи облак от бойно отровно вещество, бе нужно открито пространство. И Едипон се бе убедил в логиката на това предложение, макар много да му се щеше цялата операция да се извърши при пълна секретност зад затворени врати. Бе дал разрешение едва когато издигнаха високи прегради от кожи, тъй че мястото да се охранява. За щастие кожите образуваха и удобен заслон срещу вятъра.

След дълги спорове свалиха дрънчащите вериги и окови от ръцете на Джейсън и ги заместиха с по-леки вериги на краката. Сега Джейсън тътреше крака, като ходеше, но пък ръцете му бяха напълно свободни и положението му доста се облекчи в сравнение с преди, макар че един от братята постоянно държеше насочен към него арбалет. Сега трябваше да си набави инструменти и да придобие представа за техническите познания на тези хора, а за тази цел вероятно щеше да му се наложи да води нова битка, докато изтръгне съкровените им тайни.

— Хайде — подкани той пазача си. — Да идем при Едипон и да пораздразним отново язвата му.

След началния си ентусиазъм водачът на д’зертано вече не бе тъй опиянен от проекта.

— Дадох ти жилище — изръмжа той на Джейсън, — а също и робиня, която да ти готви. Разреших на другия роб да ти помага. Никакви молби повече! Ти какво искаш, да ми източиш кръвта ли?

— Хайде да не драматизираме прекалено. Просто са ми нужни инструменти, за да продължа работата си. Пусни ме в работилницата, или както я наричате там, за да преценя как решавате проблемите си с механиката и да се заловя с оная вълшебна кутия в пустинята.

— Входът в работилницата е забранен.

— Днес прегазихме сума правила, защо да не довършим работата с още няколко? Хайде, води ме, ако обичаш.

Пазачите с неохота отвориха вратите на рафинерията пред Джейсън. То бяха тревожни погледи, то беше дрънкане на ключове! Отвътре изникна някакъв възрастен д’зертано, вонящ на петролни изпарения, който влезе в разгорещен спор с Едипон, но най-сетне волята на шефа надделя. Отново окован и пазен като опасен престъпник, Джейсън бе отведен от придружителите си с мъка на сърце в тъмната вътрешност на постройката, но онова, което видя там, силно го разочарова.

— Крайно примитивни — заключи кисело той и ритна сандъчето с ръчно изработени груби инструменти. Всичко наоколо беше сякаш от някаква неолитна машинна епоха. Дестилационната реторта бе несръчно изработена от медна ламарина. Течове имаше навсякъде, също и от запоените ръбове на ръчно изработената тръба. Повечето от инструментите бяха ковашки чукове и клещи за загряване на метални листове и оформянето им върху наковалнята. Единственото, което зарадва сърцето на Джейсън, бяха пробивният чук и стругът — те се свързваха с ремъците, задвижвани от робите. Резачката на струга бе от някакъв твърд минерал, който добре режеше кованото желязо и нисковъглеродната стомана. Още по-приятна изненада бе винторезът към главата, с него се изработваха масивните гайки и болтове, прикрепващи колелата на карото към валовете.

И по-зле можеше да бъде. Джейсън отдели настрана най-малките и най-удобни инструменти за следващата сутрин. Почти се беше стъмнило и този ден не можеше повече да се работи.

Въоръжената процесия потегли по обратния път и двама стражи го отведоха в съвсем малка стаичка, която щеше да бъде така нареченото му жилище. Тежкото резе от външната страна на вратата се хлопна и той се потърси от острата миризма на керосин, през чиито гъсти изпарения едва проникваше светлината на лампата.

Иджале се бе привела над малката нафтова печка и готвеше нещо в глинен съд. Вдигна очи и се усмихна плахо на Джейсън, после отново се обърна бързо към печката. Джейсън приближи, подуши и направи отвратена гримаса.

— Какъв пир! Супа от крено, последвана от прясно крено и салата от крено. Утре ще се погрижа да разнообразим менюто.

— Ч’ака е велик — прошепна тя, без да вдига поглед. — Ч’ака е силен…

— Името ми е Джейсън. Изгубих службата на Ч’ака, когато ми свалиха униформата.

— Джейсън е велик и силен. Той омагьосва д’зертано и ги подчинява на волята си. Неговата робиня му благодари.

Той повдигна брадичката й и при нямото покорство в очите й потрепна.

— Хайде да се откажем от тия робски истории. И двамата сме заедно в бедата и заедно ще се измъкнем от нея.

— Ние ще избягаме, знам го. Ти ще избиеш всички д’зертано, ще освободиш робите си и отново ще ни отведеш у дома — да ходим отново на походи за крено и да забравим за това ужасно място.

— На някои момичета лесно може да им се угоди. В общи линии това имах предвид, с изключение на обстоятелството, че щом избягаме оттук, ще тръгнем в съвсем друга посока, колкото може по-далеч от твоята креноядна пасмина.

Иджале го слушаше внимателно, като с едната ръка бъркаше супата, а с другата се чешеше яростно. Джейсън установи, че и той също се чеше, а от разранената му кожа се виждаше, че го е правил доста усърдно, откакто се озова на тази негостоприемна планета.

— А, всичко си има граници! — избухна той и взе да думка по вратата. — Това място наистина е далечен отзвук от цивилизацията, каквато я познавам аз, но не виждам причина да не получим всичките възможни удобства. — От външната страна на вратата затракаха вериги и резета, тя се открехна и Нарсизи подаде печалната си физиономия.

— Защо крещиш? Какво има?

— Трябва ми вода. В изобилие.

— Че ти имаш вода колкото щеш — рече учуден Нарсизи и посочи каменната делва в ъгъла. — Ще ти стигне за няколко дни.

— По твоите стандарти, приятелче, не по моите. Нужно ми е голямо количество, поне десет пъти по толкова, още сега. И сапун, ако се намира такъв във варварската ви страна.

Започна се дълъг спор, но Джейсън най-сетне успя да обясни, че водата му трябва, за да изпълни един религиозен култ, та да е сигурен, че работата му на следващия ден ще спори. Водата пристигна в най-разнообразни съдове, заедно с плитко канче, пълно със силен течен сапун.

— Давай сега — потри ръце Джейсън. — Имам изненада за теб. Събличай се.

— Да, Джейсън — усмихна се щастливо Иджале и легна по гръб.

— Не бе! Ще се къпеш. Не знаеш ли какво е баня?

— Не — отвърна тя и потрепера. — Май е нещо страшно.

— Идвай тук и сваляй дрехите — нареди той и взе да рови в една дупка на пода. — Това ще послужи като канал. Сипах малко вода вътре и тя се източи.

Водата бе топла, ала Иджале продължаваше да се гуши до стената и да трепери, докато той я обливаше. Взе да пищи, когато втри сапуна в косата й, но Джейсън не спря да я къпе, само запуши устата й с една ръка, за да не довтасат стражите. Натърка и своята коса със сапун и усети освежаващ, приятен гъдел по главата си. Сапунът влезе в ушите му и той осъзна, че вратата се е отворила, едва когато чу пресипналите викове на Мика. Той стоеше на прага, сочеше го обвинително с пръст и цял се тресеше от гняв, а Нарсизи надничаше зад рамото му, пламнал от любопитство при гледката на тоя непознат култов обичай.

— Пълна деградация! — крещеше Мика, — Насилваш това бедно създание да се подчинява на волята ти, унижаваш го. Разсъблякъл си бедната жена и гледаш голотата й, макар да не сте свързани в законен съюз. — И той закри очи пред гледката. — Ти си зъл, Джейсън! Истински демон на злото и трябва да бъдеш изправен пред правосъдието…

— Марш! — ревна Джейсън, обърна Мика с лице към вратата и с един от отработените ритници на Ч’ака го прати навън. — Единственото зло тук е гадното ти съзнание, извратен досаднико! Не виждаш ли, че къпя момичето за пръв път в живота му и трябва да ми дадеш медал, задето въвеждам хигиена сред аборигените, а не да ми врещиш!

Изтласка ги и двамата през вратата и викна на Нарсизи:

— Този роб исках, но не точно сега. Заключи го някъде през нощта и ми го доведи утре. — Сетне тръшна вратата и си напомни да вземе отнякъде резе, за да може да я затваря и отвътре.

Иджале трепереше. Джейсън я изплакна и й даде чисто парче кожа да се изсуши. Тялото й, освободено от пластовете мръсотия, сега изглеждаше младо и силно, със стегнати гърди и широк ханш. После си припомни обвиненията на Мика, смутолеви сърдито нещо на себе си, обърна се с гръб и започна да се търка. Остатъка от водата използва да изпере дрехите си. Непривичното усещане за чистота отново повдигна духа му и той вече си тананикаше, когато духна лампата и продължи да се бърше в тъмното. После легна, зави се с кожите и тъкмо взе да прави планове за сутринта, когато топлото тяло на Иджале се притисна до неговото, мигновено прогонвайки всички мисли за механика и двигатели.

— Тук съм — съвсем ненужно го извести тя.

— Да — промърмори той и се прокашля, защото му бе трудно да говори. — Всъщност аз нямах това предвид с банята…

— Не си чак толкова стар. Каква е причината тогава? — попита го тя смаяна и оскърбена.

— Разбери, просто не искам да се възползвам… — Смути се и млъкна.

— Как тъй? Да не би да си от тези, дето не харесват жените? — Тя се разплака и Джейсън усети как тялото й се разтърсва от хлипане.

— Ами… когато си в Рим… — избъбра той и плъзна ръка по гърба й.

* * *

За закуска пак имаше крено, но Джейсън се чувстваше тъй добре физически, че не се раздразни. Беше розов и чист и не го сърбеше дори наболата брада. Пирийският му костюм, изтъкан от метални нишки, бе изсъхнал почти веднага след изпирането, тъй че носеше и чисти дрехи. Иджале все още не се бе съвзела напълно от травмата, свързана с първата й баня, но изглеждаше доста привлекателна, с чиста кожа и измита, дори посресана коса. Трябваше да й намери някакво парче плат, защото щеше да е жалко да пропилее целия си снощен труд, като й позволи да навлече отново зле ощавените кожи.

Все тъй в добро настроение, викна на стражите да отворят вратата и пое в студеното утро към работното си място. Мика беше вече там, дрънчеше с веригите си, мърляв и сърдит. Джейсън му отправи най-приятелската си усмивка, но тя само сипа сол в моралните рани на касилеца.

— И за него вериги на краката — нареди Джейсън. — И побързайте. Днес ни чака важна работа. — Той се обърна към запечатания в контейнера двигател и потърка нетърпеливо ръце.

Контейнерът бе изработен от тънък метал и не можеше да крие много тайни. Джейсън внимателно изчегърта част от боята и откри заварен шев, където се съединяваха ръбовете. След като го почуква известно време, с ухо, притиснато към метала, се увери, че кожухът представлява точно онова, за което го бе взел при първия оглед: двустенен метален контейнер, изпълнен с течност. Пробиеше ли го, беше мъртъв. Единственото му предназначение бе просто да скрие тайните на двигателя, нямаше други функции. И все пак трябваше да се справи с него, за да ремонтира мотора. Всъщност задължително ли беше? Конструкцията бе приблизително кубична и кожухът покриваше само пет от страните. Ами шестата, основата?

— Умник си ми ти, Джейсън — похвали се сам и коленичи да разгледа отблизо конструкцията.

Цялата бе заобиколена от широк фланец, очевидно чугунен, закрепен с четири големи болта. Предпазният кожух изглеждаше заварен към основата, но сигурно имаше и по-здрави, замаскирани връзки, защото не поддаде дори след като той внимателно отстрани част от припоя. Явно отговорът беше в шестата страна.

— Насам, Мика — извика той, а мъжът неохотно се отдели от топлината на печката и се потътри към него. — Ела по-близо да разгледаш това средновековно устройство, а междувременно ще се правим, че разговаряме за работата. Готов ли си да ми сътрудничиш?

— Не желая, Джейсън. Боя се, че и мен ще омърсиш с допира си, както стори с други.

— И без това не си особено чист…

— Нямам предвид физически.

— Аз пък това имам предвид. Добре ще ти дойде една баня с шампоан. Не ме е грижа за състоянието на душата ти. Нея можеш да изчистиш, когато сам решиш. Но стига да се съгласиш да действаме заедно, ще измисля как да се измъкнем оттук и да се доберем до града, където е създаден този двигател, защото ако има начин да излетим от тази планета, ще го намерим само в града.

— Зная го и все пак се колебая.

— Трябва да се правят дребни жертви в името на голямото добро. Нали целта на това пътешествие беше да ме изправиш пред правосъдието. Няма да я постигнеш, ако останеш да гниеш до края на дните си като роб.

— Изкусен си като дявол, щом речеш да подлагаш на изпитание съвестта ми. Но онова, което казваш, е истина. Ще ти помогна, за да можем да избягаме.

— Чудесно. На работа тогава. Вземи Нарсизи и го накарай да намери поне три яки пръта, като оня, към който бяхме приковани в бригадата по изпомпването. Докарайте ги тук и донесете няколко лопати.

Робите домъкнаха прътовете само до преградните кожени стени, защото Едипон не ги пускаше отвъд, така че Джейсън и Мика трябваше сами да ги завлекат до контейнера. Д’зертано, които изобщо не се занимаваха с физически труд, искрено се развеселиха при поканата на Джейсън да им помогнат. Джейсън изкопа канали под машината и намести в тях прътовете. След това, редувайки се с Мика, изровиха пясъка под контейнера и той увисна над дупката, поддържан само от прътовете. Джейсън се пъхна вътре и разгледа дъното му. Беше съвършено гладко, без никакви издатини.

Той отново изстърга много внимателно боята около ръбовете. Там здравият метал свършваше и започваше припоят. Когато изчегърта и него, установи, че към ръбовете е заварена ламарина, която притяга основата.

— Големи дяволи са тия апсаланци — промърмори на себе си и продължи да чопли припоя с острието на нож. Когато освободи единия край, той бавно издърпа ламарината, след като се убеди, че тя не е фиксирана никъде другаде и няма да му поднесе неприятни изненади. Излезе леко и Джейсън я пусна в дупката. Вътрешната й повърхност бе гладка и твърда.

— За днес достатъчно — отсече Джейсън, като излезе от дупката и си отърси ръцете. Почти се бе стъмнило вече. — Свършихме добра работа и сега искам да помисля, преди да продължа нататък. Дотук шансът беше на наша страна, но занапред едва ли ще е все тъй лесно. Дано си взел куфара си, Мика, защото се пренасяш при мен.

— Никога! В това гнездо на греха!

Джейсън го изгледа студено и му заговори, като при всяка дума го мушкаше с пръст в ребрата, за да му втълпи казаното по-сигурно:

— Пренасяш се при мен, защото е важно за плановете ни. И ако престанеш да ми натякваш за моите морални слабости, аз също няма да споменавам твоите. Тръгвай сега.

Съжителството с Мика Самон се оказа доста тежко изпитание. Той накара Джейсън и Иджале да се оттеглят до отсрещната стена, да се обърнат с гръб и да обещаят да не поглеждат към него, докато се изкъпе зад параван от кожи. Те изпълниха исканията му, но Джейсън не пропусна малкото си отмъщение: разсмиваше Иджале с шеги и двамата постоянно се кискаха, та Мика да си помисли, че се смеят на него. Параванът от кожи остана и след къпането, а Мика дори го подсили, преди да се оттегли да спи зад него.

На следващата сутрин под уплашените погледи на пазачите си Джейсън се зае с основата на контейнера. Бе мислил по въпроса през по-голямата част от нощта и веднага подложи теориите си на проверка. Притискайки силно ножа, успя да издълбае дълбочък жлеб в метала. Той не беше тъй мек като припоя, но, изглежда, бе някаква проста сплав с голямо съдържание на олово. Какво ли можеше да се крие под него? Като си служеше внимателно с острието на ножа, успя да провери цялото дъно. Дебелината на метала беше равномерна, с изключение на две места: бяха в средата на правоъгълната основа, еднакво отдалечени от ръбовете. Като дълбаеше и чегърташе, откри две сходни по форма повърхнини, големи приблизително колкото главата му.

— Мика, слез в дупката и погледни тези неща. Какво представляват според теб?

Мика почеса брадата си и почука с пръст.

— Все още са покрити от метала. Не съм много сигурен…

— Не те карам да бъдеш много сигурен. Кажи просто на какво ти приличат.

— Ами на големи гайки, естествено. Завинтени с резба към болтове. Само че са много големи…

— Такива и трябва да бъдат, ако държат целия метален кожух. Струва ми се, че се приближаваме до разкриването на загадката. Но сега трябва да сме по-внимателни от всякога. Все още не мога да повярвам, че тайната е толкова проста. Ще направя дървен шаблон на гайката и ще се погрижа да бъде изработен съответен гаечен ключ. Докато ме няма, ти стой тук долу и отстрани метала от болта и резбата на бурмите. Можем да поразсъждаваме над всичко това, но рано или късно все ще трябва да рискувам и да развия една от тия гайки. От друга страна, ми е много трудно да забравя за отровния газ.

Изработването на гаечния ключ бе голямо изпитание за местните възможности и всички старци, удостоени със званието майстор-тенекеджия, се събраха на дискусия по въпроса. Един от тях беше добър ковач и след ритуално жертвоприношение и серия молитви пъхна дебела желязна пръчка в огъня, а Джейсън взе да надува меха, додето тя се нажежи до бяло. С много чукане и ругатни пръчката доби форма на грубоват гаечен ключ с отворен край и вдадена глава, която да захване хлътналите гайки. Джейсън се увери, че отворът е малко по-тесен, според инструкциите му, и отнесе незакаления ключ отново в работилницата, където го изпили до точния размер. След като бе отново нагрят и закален в масло, се получи инструмент, за който Джейсън се надяваше, че ще му свърши работа.

Едипон, изглежда, отблизо бе следил работния процес, защото се озова до машината, когато Джейсън се върна с готовия гаечен ключ.

— Бях долу — съобщи той — и видях гайките, които сатанинските апсаланци са скрили под плътен метал. Кой би подозирал! Още ми се струва невъзможно метал да бъде скрит в друг метал. Как са го направили?

— Много лесно. Основата на двигателя е поставена във форма, в която е излят стопеният покриващ метал. Точката му на топене трябва да е много по-ниска от тази на стоманата на мотора, тъй че тя не е пострадала. В града имат повече познания за технологията на металите от вас и са разчитали на невежеството ви.

— Невежество! Ти обиждаш…

— Вземам си думите назад. Исках да кажа, те са вярвали, че номерът им ще мине. Но тъй като не мина, в крайна сметка те излизат глупавите. Това задоволява ли те?

— Какво ще предприемеш сега?

— Ще сваля гайките, след което има всички шансове отровният кожух да бъде освободен и просто повдигнат.

— Прекалено опасно е, за да го правиш ти. Онези вампири може да са измислили и други клопки. Ще изпратя някой по-силен роб да ги отвие, а ние ще наблюдаваме от разстояние. Неговата смърт ще е без значение.

— Трогнат съм от твоята загриженост за здравето ми, но колкото и да ми се ще да се възползвам от предложението ти, няма да мога. След наблюденията стигнах с мъка на сърце до извода, че ще трябва лично да свърша тази работа. Отвиването на гайките изглежда много лесно и точно това ме кара да се съмнявам… Ще си отварям очите на четири за допълнителни уловки, а това само аз мога да направя. Сега предлагам да се оттеглиш с твоите здравеняци на по-безопасно място.

По въпроса за оттеглянето никой не се поколеба: по пясъка бързо затупкаха крака и Джейсън остана сам. Кожените завеси плющяха на вятъра; друг шум не се чуваше. Джейсън си плю на дланите, потрепера леко, но се овладя и се смъкна в дупката. Гаечният ключ обхвана плътно едната от гайките, оголена от метала от прилежния Мика. Нещо в тия гайки никак не му харесваше, но не можеше да схване какво точно. Все пак съмнението му беше достатъчно.

— Мика — извика, но му се наложи да викне още два пъти, преди помощникът му предпазливо да подаде глава иззад кожите. — Притичай до рафинерията и ми донеси един от техните болтове с резба и гайка към нея. Какъвто и да е размер, няма значение.

Джейсън посгря ръцете си на печката, докато Мика се върна с омаслен болт. С жест го отпрати да иде при останалите. Когато влезе отново в дупката, приближи този болт до апсаланския и едва не извика от радост. Резбата на болта върху двигателя вървеше под малко по-различен ъгъл: където при единия се спускаше, при другия се издигаше. Апсаланският болт бе нарязан с обратна, лява резба.

Из галактиката съществуваха толкова културни и технически различия, колкото бяха и планетите, но едно от малкото общи неща помежду им, наследено от земните предци, беше еднородната резба. Джейсън никога преди не се бе замислял по този въпрос, ала когато си припомни наум опита си на различни планети, даде си сметка, че в това отношение навсякъде беше едно и също. Винтовете влизаха в дърво, болтовете влизаха в резбовани отвори, а гайките се надяваха върху болтовете с въртеливо движение по посока на часовниковата стрелка. Отвиваха се в посока, обратна на часовниковата стрелка. В ръцете му бяха грубите гайка и болт на д’зертано и когато ги опита, видя, че се подчиняват на общото правило. Но не и болтът на двигателя: трябваше да го завърти по посока на часовниковата стрелка, за да го отвие.

Пусна на земята гайката и болта на д’зертано, захвана с гаечния ключ грамадния крепителен болт и внимателно го завъртя в посоката, която му се струваше съвсем неестествена — сякаш го затягаше, вместо да го разхлабва. Той поддаваше бавно, най-напред на четвърт оборот, после на половин. Малко по малко издадената резба изчезваше, додето дойде на едно ниво с гайката. Сега тя се въртеше лесно и след минута падна в дупката. Запрати и гаечния ключ долу, после бързо се измъкна навън. Подуши въздуха, готов да побегне при най-беглата следа от миризма на газ, но такава нямаше. Втората гайка се отвъртя също тъй лесно като първата и без пагубни последствия. Джейсън пъхна остро длето помежду горния кожух и основата, където бе отстранил заварката, напъна го и контейнерът леко се разклати, теглен надолу от собствената си тежест.

Отиде при входа на кожената ограда и викна към останалите:

— Можете да идвате. Работата е почти свършена.

Всички се изредиха да слязат в дупката и да видят стърчащите болтове, като зацъкаха одобрително, щом Джейсън после натисна длетото и им показа, че кожухът е освободен.

— Остава дребната задача кожухът да се повдигне — съобщи им той, — но съм сигурен, че ще е погрешно просто да го грабнем и да го дръпнем нагоре. Такава бе първоначалната ми идея, но сглобилите това чудо са подготвили лоша изненада за наивника, който би се заловил да затяга гайките, вместо да ги разхлабва. Докато разберем каква е тя, ще действаме много внимателно. Имате ли тук някъде големи ледени блокове, Едипон? Сега е зима, нали?

— Лед? Зима? — измънка Едипон, неподготвен за тая внезапна промяна на темата. Потърка зачервения връх на дългия си нос. — Естествено, че е зима. Лед… Трябва да има лед по високите езера в планините. По това време на годината те винаги са заледени. Но за какво ти е лед?

— Донеси го и ще ти покажа. Да бъде насечен на хубави плоски блокчета, които да мога да наредя едно върху друго. Няма да вдигам кожуха нагоре, а ще спусна надолу мотора, за да го извадя от него.

Додето робите сваляха лед от далечните езера, Джейсън постави здрава дървена рамка на земята около машината и пъхна заострени метални клинове под кожуха; след това закрепи клиновете към рамката. Ако сега спуснеха двигателя в ямата, кожухът щеше да остане отгоре, подпрян върху клиновете. Джейсън изгради фундамент от лед под мотора и после издърпа поддържащите пръти. Докато ледът се топеше, машината щеше бавно да слиза в ямата.

Времето беше студено и ледът отказваше да се топи, затова Джейсън нареди около дупката пушещи нафтови печки. Вътре взе да капе вода, а отворът между кожуха и основата се разшири. Топенето продължи през целия ден и през голяма част от нощта. Изморени и със зачервени очи, Джейсън и Мика надзираваха снижаването на двигателя и когато д’зертано се върнаха призори, машината почиваше извадена в калния вир на дъното на ямата.

— Онези от Апсала са опасни хитреци, но и Джейсън динАлт не е вчерашен — тържествуващо възкликна той. — Виждате ли тая дяволия върху двигателя? — И той посочи към херметически затворен контейнер от дебело стъкло с размерите на малък варел, пълен с маслена зеленикава течност; беше здраво закрепен върху омекотени подпорки. — Ето я уловката. Гайките, които свалих, бяха върху резбованите краища на два вала, те прикрепят кожуха, само че не са свързани пряко с него, а са съединени с напречен вал, който минава над варелчето. Ако бях затегнал някоя от гайките, вместо да я разхлабя, напречният вал щеше да се огъне и да счупи стъклото. Давам ви възможност от един опит да отгатнете какво би станало тогава.

— Отровната течност!

— Именно. Двустенният кожух също е пълен с нея. Предлагам да се изкопае дълбока дупка в пустинята, кожухът и варелчето да бъдат заровени и забравени. Не мисля, че по двигателя ни очакват нови изненади, но въпреки това ще работя предпазливо.

— Можеш ли да го поправиш? Знаеш ли каква е повредата? — Едипон трепереше от радостна възбуда.

— Още не. Не съм го разгледал достатъчно. Но от пръв поглед се убедих, че е проста работа, все едно да откраднеш крено от слепец. Конструкцията на двигателя е елементарна и тромава като вашата петролна рафинерия. Ако бяхте вложили в проучване и усъвършенстване поне една десета от енергията, която изразходвате да криете придобивките си от конкуренцията, вече щяхте да летите с реактивни самолети.

— Прощавам ти оскърблението, защото ни направи услуга. А сега ще ремонтираш този мотор, както и останалите. Нов ден настъпва за нас!

Джейсън се прозя.

— За мен пък точно сега настъпва нова нощ. Имам да си наваксвам доста сън. Гледай да уговориш синовете си да избършат водата от двигателя, преди да е ръждясал. Като се върна, ще видя какво мога да направя, за да го накарам да заработи отново.